Решение № 267 от 27.04.2023, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 267/27.4.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито заседание на шести април две хиляди двадесет и трета година в състав:

СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА при участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 948 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба Т.Д.П., ЕГН **********, чрез адв. Б., срещу Ревизионен акт № Р-16001321006933-091-001/20.06.2022 г., издаден от З. Д. В. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Ф. Г. К. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 380 от 26.08.2022 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - Пловдив.

С жалбата са оспорените констатациите на проверяващите органи по години, касаещи определения данък по чл. 17 от ЗДДФЛ. Изрично се посочва, че не се оспорва ревизионния акт в частта за сумата от 423 лева ДДФЛ за 2015 г., която е по повод продажба на недвижим имот и която не е оспорена и по административен ред.

За направените оспорвания по години за 2015 г. - 2020 г. по отношение на определената данъчна основа се твърди, че посочените в ревизионния акт суми не представляват облагаем доход, като липсва насрещна възмездна престация по повод внесените по банкова сметка ***. Иска се отмяна на оспорения ревизионен акт в оспорените части.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Б., който поддържа жалбата. Изрично уточнява, че ревизионният акт не е оспорен в цялост, въпреки, че с Решение № 380 от 26.08.2022 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив ревизионният акт е потвърден изцяло. Претендира разноски. Представя писмени бележки по съществото на спора.

Ответникът в производството - Директор Дирекция ОДОП- гр. Пловдив при ЦУ на НАП редовно призован не се явява, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата в писмени становища и в съдебно заседание. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и съдът потвърдите РА като правилен и законосъобразен. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки по съществото на спора.

След като се запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства, съдът намира от фактическа страна следното:

Със

Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001321006933-020-001 / 08.12.2021, е възложено извършване на ревизия на Т.Д.П., ЕГН **********от екип от ревизори:

1.Ф. Г. К. - Главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и 2. П.

С. Б. - Главен инспектор по приходите, за установяване на задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, ДОО – за самоосигуряващи се, здравно осигуряване за самоосигуряващи се и за универсален пенсионен фонд, за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2020 г. ЗВР е редовно връчена на жалбоподателя на 17.12.2021 г. Определен е срок за извършване на ревизията до два месеца от връчване на заповедта. ЗВР е изменена досежно срока на приключване на производството със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ № Р- 16001321006933-020-002 / 09.02.2022 г., връчена на 10.02.2022 г. и ЗИЗВР № Р-16001321006933-020-003 / 15.03.2022 г., връчена на 22.03.2022 г. Срокът на ревизията е бил удължен съответно до 17.03.2022 г. и до 17.05.2022 г.

На

08.05.2022 г. на жалбоподателя е връчено и Уведомление № Р-16001321006933-113-001 / 03.05.2022 по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, с което е уведомен, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за извършване на ревизия по особени случаи, но срещу същото е подадено Възражение вх. № 5837 от 20.05.2022 г., с което се излагат твърдения, че не са налице твърдените обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК.

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад № Р-16001321006933-020-002/09.02.2022 г., връчен на жалбоподателя на 31.05.2022 г., в който е възприето, че в случая не се установяват наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и ревизията не е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК (стр. 12 от РД, л. 43 гръб от делото).

За да достигне до издаване на РД, екипът от ревизори е предприел множество действия по събиране на информация и доказателства. На основание чл. 45 от ДОПК са извършени насрещни проверки на други задължени лица – изпратено е Искане за извършване на насрещна проверка от други ОП № ПФ-16001321006933-141-001/04.02.2022 г. до ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик относно извършване насрещна проверка /НП/ на Д. Х. Х.. Извършената насрещната проверка е документирана с издаването на Протокол за извършена насрещна проверка /ПИНП/ с № П-16001322021126-141-001/28.04.2022 г. На основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на ревизираното лице са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения: - ИПДПОЗЛ № Р-16001321006933-040-001/04.01.2022 г., съобразно което са представени документи по поща на 20.01.2022 г.; ИПДПОЗЛ №

Р-16001321006933-040-002/11.03.2022 г., във връзка с което са представени документи по куриер на 29.03.2022 г., входирани под № 3874/29.03.2022 г.; ИПДПОЗЛ № Р-16001321006933-040-003/03.05.2022 г., във връзка с което е представено възражение по куриер на 20.05.2022 г., входирано под № 5837/20.05.2022 г. На основание чл. 37, ал. 5 от ДОПК са изпратени искания за представяне на документи, данни, сведения, книжа и т.н. (посочва се относимия носител на информация) до лица, държавни и общински органи и са получени отговори подробно описани и в РД. С Протокол №

Р-16001321006933-П73-003/04.05.2022 г. са присъединени документи, издадени при извършена предходна ревизия на лицето. Извършена е проверка в Регистъра на банковите сметки и сейфове към БНБ за открити и закрити сметки на името на жалбоподателя.

При тези установявания, ревизиращия екип стига до заключение за наличие на основания за определяне на данъчната основа за доходите от други източници по чл. 35 от ЗДДФЛ за всяка от годините 2015-2020 г. (оспорени в настоящото производство), както и за наличие на основания за определяне на данъчната основа за доходите от прехвърляне на имущество за 2015 г. – облагаем доход 4228,20 лева (неоспорена в настоящото производство).

Установените основания за определяне на данъчната основа за доходите от други източници са, че при ревизията са установени регулярно внасяни суми по банкови сметки на ревизираното лице в банка ДСК АД и в Райфайзенбанк България ЕАД /кредитна карта/ от лицата Н.Н.Б. и И.И.З., с които са погасявани задължения на лицето по предоставен кредит и по кредитна карта, които се приемат за доход на ревизираното лице за периода 2015 г.-2020 г. с конкретно установен източник.

Липсват данни за насрещни проверки в хода на ревизията на Н.Н.Б. и И.И.З..

В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК срещу доклада не е подадено възражение. Производството е приключило с издаването на процесния РА № № Р-16001321006933-091-001/20.06.2022 г. от органа възложил ревизията З. Д. В. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Ф. Г.

К. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, като са възприети констатациите от РД. Ревизионният акт е връчен на ревизираното лице на 24.06.2022 г.

Ревизионният акт е оспорен частично по реда на чл. 152 от ДОПК с жалба с вх. № 94-00-4279/04.07.2022 г. (л. 34), Към жалбата по административен ред е приложено едно писмено доказателства – нотариално заверена декларация, от лицата които са внасяли суми по сметка на жалбоподателя. В жалбата е посочено, че се обжалва РА, като в т. 1 от жалбата се посочва, че не се оспорва определения данък върху данъчна основа от

4228,20 лева за 2015 г., а в т. 2 – т. 7 от жалбата е описано, че се оспорва определения облагаем доход за 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. във връзка с внасяните суми от двете лица Б. и З..

Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив е издал Решение № 380/26.08.2022 г., с което е потвърдил изцяло РА № Р-16001321006933-091-001/20.06.2022 г. по отношение на данъка върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ.

Решението е връчено на ревизираното лице на хартиен носител, съгласно представена обратна разписка, на 14.09.2022 г. – л. 1420. Жалбата срещу ревизионния акт е подадена чрез решаващия орган с вх. № 94-00-175/21.09.2022 г.

В хода на съдебното производство е представена административната преписка по издаване на оспорения ревизионен акт, ведно със събраните писмени доказателства.

Разпитани са като свидетели и лицата Н.Н.Б. и И.И.З., чиито показания съдът кредитира изцяло като обективни, достоверни и не противоречащи на събрания по делото доказателствен материал, вкл. като се има предвид че не са заинтересовани от изхода на делото.

Свидетелят

Б. посочва, че познава жалбоподателя от 1997-1998 г., като са и приятели, отношенията им били много близки. Работи по трудов договор като шофьор в община Пазарджик от 2007 г. Посочва, че през периода 2015-2020 г. е внасял парични суми по сметки на жалбоподателя и продължава да го прави и към момента. Посочва, че внася суми по различни сметки на жалбоподателя, защото последният е силно ангажиран, като паричните средства били предоставяни или от жалбоподателя или от жена му на определена дата от месеца в брой. Свидетелят ги преброявал и отивал да ги внася, тъй като в банката се чакало по много. Твърди, че парите, които внасял били, различни суми - по около 200-300-500 лв. всеки месец, а в Райфайзенбанк – 1000-1500 лв., като били за захранване на сметката. Посочва, че за това, че внася семейни средства на жалбоподателя в банковите сметки не е получавал възнаграждение от него или от съпругата му.

Свидетелят

З. посочва, че е служител на община Пазарджик и познава жалбоподателя от повече от 15 години, като е в служебни и в приятелски отношения с него. Твърди, че е внасяла по негова сметка парични суми – един или два пъти, по негова молба, в случай в който той е бил ангажиран и не е можел да го направи, изцяло за негова сметка, без да е получавала за това каквото и да е възнаграждение. Сумата била за погасяване на заем или вноска в неговата сметка. Предполага по спомен, че това е било през лятото на 2019 г. в ДСК и в Райфайзенбанк, като това, което е получила, това е внесла така, както е била помолена от жалбоподателя. Точната сума не си спомня, но помни, че е дадена от жалбоподателя, внесла я от негово име без никакви проблеми. Твърди, че сумата, която е внесла била семейна сума на жалбоподателя и жена му, предоставена от тях. Свидетелят изрично посочва и, че във връзка с тази ревизия за периода от 2015-2020 г. от нея не е искана информация от данъчната администрация за тези обстоятелства.

По искане на жалбоподателя и за изясняване на относимите към спора факти и обстоятелства по делото е назначена съдебно – икономическа експертиза, заключението по която съдът кредитира напълно като изготвено от компетентно лице, обективно, пълно, ясно и мотивирано.

Вещото лице е установило, че по отношение на това какъв е размера на разполагаеми парични средства по години /2015 г. - 2020 г./ в семейство Т. и С. П. съобразно паричния поток за всеки от съпрузите, съпругата му е имала възможност за извършване на компенсиране и това е сторено по отношение на двата периода с „недостиг“ - 2016 г. и 2017 г.

Вещото лице е установило и, че за 2015 г. е установено положително салдо в размер на 14 239,43 лв. към 31.12., като същото не е пренесено като начално разполагаемо салдо на паричните средства в брой за 2016 г., Пренасянето на началното салдо води до промяна на крайното салдо не само за 2016 г., но и за следващите години т.е. в случая не е коректно определено като недостиг в размер на 7699,35 лв.; за 2018 г. - установено е положително салдо в размер на 6009.40 лв. към 31.12., същото не е пренесено като начално разполагаемо салдо на паричните средства в брой за 2019 г.; за 2019 г. установено е положително салдо в размер на 1961,79 лв., същото не е пренесено като начално разполагаемо салдо на паричните средства в брой за 2020 г. Това води до неправилно установяване на разполагаемите парични средства към края на ревизирания период - 31.12.2020 г. и изкривява паричния поток по години, поради липса на обвързаност между крайно - 31.12. и начално салдо 01.01. за съответните периоди.