Решение № 16413 от 20.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16413 гр. С., 20.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20251110129845 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „Т.С.” ЕАД против Ц.

К. П. и К. И. П. за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на парични задължения, за които по ч.гр.д.№ 3201/2025 г. на СРС, 58-ми състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - задължения във връзка с топлоснабдяване на имот, находящ се на адрес: гр. С., ЖК *************, аб.

№ ******, а именно: 4 492,21 лева, от които 3 893,49 лева - стойност на топлинна енергия за периода от м.08.2022г. до 04.2024г., ведно със законната лихва от 20.01.2025г. до окончателното изплащане на вземането; 544,90 лева мораторна лихва за забава от 15,09.2022г. до 14.01.2025г.; 44,15 лева главница за дялово разпределение за периода от м.08.2022г. до 04.2024г., ведно със законната лихва от 20.01,2025г. до окончателното изплащане на вземането, и 9.67 лева — лихва за забава в периода от 18.03.2022г. до 14.01.2025г. относно дяловото разпределение.

От страна на ответниците исковете се оспорват.

От страна на третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД, конституиран на страната на ищеца, се заявява становище за основателност на предявените искове. Твърди се, че потреблението е било определено в хипотеза на неосигурен достъп.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

За процесния период между страните съществува облигационна 1 връзка, възникнала по силата на закона – въз основа на предвидени в закона факти, сред които законът не предвижда като условие да има изразена от страните по сделката воля, респ. подаване на Заявление-декларация за откриване на партида. Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Ответниците са клиенти на ищеца по повод доставката на топлинна енергия, което съдът намира за установено в достатъчно пълна степен с оглед представения нотариален акт от 2015 г., както и в последно заседание - удостоверение за сключен граждански брак от 1994 г., само с тази разлика, че ищецът твърди обикновена съсобственост при равни дялове по ½ част, докато от доказателствата се установява бездялова съпружеска имуществена общност, в който случай съпрузите отговарят солидарно.

От страна на ответниците не са оспорени представените от третото лице -помага протоколи за неосигурен достъп, както и съответното на тези документи заключение на съдебно-техническата експертиза, от които се установява, че задълженията са начислени в хипотеза на неосигурен достъп за отчет на уредите, като доставената за имота през процесния период топлинна енергия включва: сградна инсталация, отопление, както и битово горещо водоснабдяване, като конкретно топлината енергия е калкулирана в хипотеза на неосигурен достъп , който достъп за отет на уредите е дължим, независимо че радиаторите са демонтирани. Също за 1 бр. щранг-лира без индивидуален разпределител, както и служебно начислено потребление за топлата вода за 2 бр. потребители.

За сградната инсталация плащане е било дължимо. Съгласно чл. 153, ал.

6 ЗЕ, потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си) , остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата..

Основната функция на сградната инсталация не е отопление, а свързване на отоплителните тела в имотите с абонатната станция (чл.140, ал.3 от Закона за енергетиката и §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването: сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост и представляват съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии).

2

Щранг-лирите са отоплителни тела по силата на § 1, т. 37 от ДР на Закона за енергетиката, съгласно който "Отоплителни тела" са тръбните отоплителни тела и щранг-лири и други посочени, които са конструктивни елементи. В заключението на съдебно-техническата експертиза (СТЕ) е разяснен начинът, по който е определена топлинната енергия, отдадена от щранг-лирата. Заключението е обосновано, тъй като е съобразено с т. 6.9 от Методиката от Приложението към чл. 61, ал. 1 към Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, която предвижда, че при щранг-лира без уред за дялово разпределение инсталираната мощност се определя по изчислителен път и се прилага разпоредбата по т. 6.5.

По изложените съображения съдът намира заключението на съдебнотехническата експертиза за обосновано и кредитира направения с него извод, ч е действителният размер на задълженията след края на двата отоплителни сезона само за процесния период и само за топлинна енергия възлиза на сумата 3142,39 лева, до който размер задължението за топлинна енергия се явява положително установено.

Така направеният извод не се променя с оглед обстоятелството, че с решение № 7276/03.07.2023 г. по адм.д. № 746/2021 г. на ВАС да е отменена т.

6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката. Тази отмяна не води до отпадане на задължението на потребителите на топлинна енергия да заплащат стойността на доставената топлинна енергия, защото услугата по доставка на топлинна енергия е изпълнена, като неопределен е единствено начинът на изчисление, което касае претенцията по размер. За т. 6.1.1 от методиката, в Решение на СЕС от 23.10.2025 г по дело C‑760/23 е посочено, че се основава на някои обективни данни, но би следвало по-специално да отчита специфичните характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина. Методиката отчита част от обективните критерии, но не всички, вещото лице не следва да замества методиката или да съставя изцяло нова формула, а следва единствено да добави липсващия параметър под формата на числен коефициент, който да бъде приложен върху полученото по реда на методиката количество топлинна енергия за сградна инсталация, и то ако е приложим и относим.

Следва да се отбележи, че съгласно чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от Закона за енергетиката (в сила от 15.05.2015 г. потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост, имат право да изберат метод за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, който метод да е различен от Методиката към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД04-1 от 12.03.2020 г., но когато потребителите на топлинна енергия в сграда – 3 етажна собственост, не изберат метод за определяне на количеството топлинна енергия, количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето по чл. 139б, ал. 1 съгласно методиката по наредбата.

Поради това и тъй като, от една страна, не се твърди и не се установява етажните собственици в сградата да са се възползвали от правото да приемат свой метод на изчисления, който да е различен от Методиката по наредбата, а наред с това – в случая по делото не са представени доказателства, от които да бъде заключено, че процесната сграда етажна собственост има специфични характеристики, които водят до неточности в отчитането на индивидуалното потребление на ответника по Методиката респ. до начисляване на по-високи сметки за доставена топлинна енергия, то съдът намира, че отмяната на т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г., не е основание за промяна на направения по-горе извод относно размера на задължението за топлинна енергия, в частност относно компонента „сградна инсталация“.

За задължението за услугата дялово разпределение - според чл. 36, ал. 1 от Общите условия на „Т.С.” ЕАД тази услуга подлежи на заплащане към „Т.С.” ЕАД, а от доказателствата се установява, че услугата „дялово разпределение“ е обективно извършена, поради което с оглед двата отчетни периода и представения ценоразпис съдът кредитира изготвеното от съдебносчетоводната експертиза заключение, според което за услугата дялово разпределение дължимата сума е в размер на 44,15 лева, колкото и се претендира.

По исковете за лихви за забава:

От заключението по ССЕ се изяснява, че при своята калкулация ищецът се е позовал на клаузата на т. 32.3 от ОУ от 2016 г., които са били в сила при изготвяне на изравнителните сметки, със сумите, по които е извършено счетоводно прихващане от ищеца, в случаите когато плащането на топлоенергия се извършва от абонатите въз основа на прогнозни месечни сметки и една изравнителна, след изготвянето на последната, продавачът издава данъчни дебитни и кредитни известия за разликите между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия.

Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 /т.е. прогнозните задължения, за които се 4 издават ежемесечни фактури/, ако не са заплатени в срока по ал.2. В случая от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по същество от страна на ищеца се претендира стойността на двете общи фактури, изготвени в съответствие с чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 обаче разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок за плащане. Поради това и при липсата на определен срок за плащане, на основание чл.84, ал.2 ЗЗД, клиентът изпада в забава след покана. Ищецът не твърди и не доказва да е отправил покана до ответника за плащане на общите фактури, поради което и исковете за лихви са неоснователни.

Следва, че във връзка с топлоснабдяване на посочения имот се установяват задължения за топлинна енергия в размер на 3142,39 лева, както и за дялово разпределение в размер на 44,15 лева, като отговорността на ответниците е солидарна, а не разделна, както твърди ищецът. Като се има предвид, че претенцията на ищеца за отговорност на всеки от ответниците за ½ от пълния размер на задълженията се явява в по-малък обем за всеки от ответниците, в сравнение със солидарната отговорност за пълния размер на задълженията, която солидарност сега съдът установява, то произнасянето ще бъде съобразено с посоченото от ищеца съотношение отговорността, тъй като само така би било съобразено диспозитивното начало на съдебния процес. Произнасяне за солидарно осъждане на ответниците за пълния размер на задълженията би се явило произнасяне свръхпетитум по отделните искове срещу всеки от ответниците.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията на ищеца за разноски е частично основателна – за 493,99 евро (965,15 лв. – от общо сторени в размер на 1360,67 лева разноски).

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц. К. П. с ЕГН:

********** и К. И. П. с ЕГН: **********, че имат парични задължения по чл.

155, ал. 1, предл. 1-во от Закона за енергетиката към „Т.С.” ЕАД с ЕИК ******* във връзка с топлоснабдяване на имот, находящ се на адрес: гр. С., ЖК *************, аб.№ ******, в размери: 3142,39 лева - стойност на топлинна енергия за периода от м.08.2022г. до 04.2024г., ведно със законната лихва от 20.01.2025г. до окончателното изплащане на вземането; 44,15 лева 5 главница за дялово разпределение за периода от м.08.2022г. до 04.2024г., ведно със законната лихва от 20.01,2025г. до окончателното изплащане на вземането, за които задължения Ц. К. П. и К. И. П. отговарят разделно: при дялове – по ½ част всеки от двамата – ЧАСТ от задълженията, за които по ч.гр.д.