Решение № 2030 от 07.06.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2030 гр. Варна, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христина В. Тодорова Колева при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско дело № 20213110115431 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявени от Т. К. Т., ЕГН **********, адрес: к.к. ***, обективно кумулативно съединени искове, както следва:

1./ иск по чл. 439 вр. чл 124, ал. 1 ГПК, предявен срещу В. Н. Ф., ЕГН **********, адрес: ул."****** за установяване недължиМ.стта на сумата в общ размер от 3 600 лв. по изп. лист № 1668/17.02.2017г., издаден в производството по гр.д. № 4545/2005г. на Районен съд - Варна, обективиращ съдебно - деловодни разноски, въз основа на който е образувано изп. дело № 20218940400434 по описа на ЧСИ И.Л.Е., поради изтичане на давностния срок;

2./ иск по чл. 439 вр. чл 124, ал. 1 ГПК, предявен срещу В. Н. Ф., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул."******* и Е. И. М. - Ф. от гр. *** за установяване недължиМ.стта на сумата от 1 600 лв. по изп. лист № 1669/17.02.2017г., издаден в производството по гр.д. № 4545/2005г. на Районен съд - Варна, обективиращ съдебно - деловодни разноски, въз основа на който е образувано изп. дело № 20218940400434 по описа на ЧСИ И.Л.Е., поради изтичане на давностния срок;

3./ иск по чл. 439 вр. чл 124, ал. 1 ГПК, предявен срещу В. Н. Ф., ЕГН **********, адрес: гр. *** за установяване недължиМ.стта на сумата от 800 лв. по изп. лист № 2051/22.05.2020г., издаден в производството по гр.д. № 4545/2005г. на Районен съд - Варна, обективиращ съдебно - деловодни разноски, въз основа на който е образувано изп. дело № 20218940400434 по описа на ЧСИ И.Л.Е., поради изтичане на давностния срок.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: по гр.д. № гр.д.№ 4545/2005г. на РС-Варна, в полза на ответниците на 17.02.2017г. и 22.05.2020г. срещу него били издадени 1 изпълнителни листи, обективиращи задължения за присъдени разноски. Въз основа на изпълнителните листи, по искане на ответниците било образувано изп. дело № 20218940400434 по описа на ЧСИ И.Л.Е.. Счита, че вземанията за разноски са изискуеми от 03.06.2016г., когато е постановено Определение № 228 от 03.06.2016г. по гр.д.№ 499/2016г. на ВКС, като ПДИ изх.№ 9968 от 05.05.2021г. е изпратена след изтичане на петгодишния давностен срок за погасяването им. По изпълнителното дело е наложена възбрана на 08.06.2021г., след като е изтекла погасителната давност за посочените вземанията. Твърди се, че от издаване на изпълнителния лист от 17.02.2017г. до образуване на изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни действия, водещи до прекъсване на давността. Навежда доводи, че възМ.жността на ответниците да съберат принудително вземанията си е погасена по давност. Ето защо обективира искане за постановяване на положително решение по делото.

В срока по чл.131 ГПК са постъпили отговори от ответниците, в които се оспорват исковете като неоснователни. Сочи се, че гр.д.№4545/2005 г. на ВРС е образувано по предявени от Т. К. Т. в условията на субективно съединяване искове с правно основание чл.108 ЗС срещу настоящите ответници за предаване владението върху недвижим иМ.т. С Решение №5356 от 28.11.2013г., ВРС е отхвърлил иска. Решението на ВРС е потвърдено с Решение №1550/14.08.2015 г. на ВОС по в.гр.д.№643/2014 г. С Определение №228/3.06.2016г. по гр.д.№499/2016г. на ВКС, е допуснато касационно обжалване на решението на ВОС саМ. в частта досежно част от иМ.та. ВКС се е произнесъл по съществото на спора с Решение №147/2016 г. от 6.02.2017 г., което е влязло в сила от деня на постановяването му - 06.02.2017 г.

Навеждат се доводи, че вземането за разноски става изискуеМ. от датата на влизане в сила на съдебния акт, с който се разрешава съответния спор, а не от датата на акта, с който са присъдени. С предприемането на действия за принудително изпълнение давностният срок се прекъсва. В случая изпълнителното производство по ИД 20218940400434 на ЧСИ И.Л.Е. е образувано с разпореждане на ЧСИ от 7.04.2021 г., с което е наложен запор върху банковите сметки на длъжника Т. Т.. На 05.05.2021 г. на длъжника е изпратена Покана за доброволно изпълнение, а с Постановление на ЧСИ от 8.06.2021 г., вписано в СВ Варна с акт 26, вх.№16160/14.06.21г., е наложена възбрана върху недвижими иМ.ти на длъжника. Дори да се приеме, че решението в частта, с която са им присъдени разноските, сторени в производството в PC- Варна в размер на 1600 лева и разноските за въззивната инстанция в размер на 1600 лева, е влязло в сила от датата на Определение №228/3.06.2016 г.по гр.д.№499/2016 г. с което ВКС, второ г.о. допуска до касационно обжалване решението на ВОС саМ. в частта досежно третия етаж, 5-годишният давностен срок за съдебно присъдените вземания за разноски не е изтекъл до предприемането на горепосочените действия за принудително изпълнение, които прекъсват срока на погасителната давност, тъй като този срок е спрян за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. по силата на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, в сила от 13.03.2020 г. Поддържа се, че прекъсването на давностния срок на основание е осъществено с подаването на М.лбата за образуване на изп. производство по ИД 20218940400434, тъй като в тази М.лба се съдържа волеизявление на взискателите по чл.18, ал.1 ЗЧСИ, по силата на което ЧСИ е овластен да определя изпълнителните способи за 2 събиране на дължимите вземания. Т.е., с подаване на М.лбата от 7.04.2021 г. взискателите са поискали от ЧСИ да образува изпълнително производство и да определя начина на изпълнението, като извърши съответните изпълнителни действия, поради което от тази дата давност за вземанията им не тече, независиМ. от М.мента, в който ЧСИ предприема съответните изпълнителни действия. Извършените действия по изпълнението са прекъснали давността за вземанията. Считат за неоснователни доводите на ищеца, че за дължимата сума по изп.лист №1669/2017 г. повторно е издаден изп.лист №2051/2020 г., като посочват, че изп.лист №2051/2020 г. е издаден за присъдени разноски в производството по ч.гр.д.2261/2019г. на ВОС, образувано по частна жалба срещу разпореждане за издаване на изп.лист по гр.д.№4545/2005 г. на ВРС, докато изп.лист №1669/2017 г. се отнася за присъдени разноски в производството по кас.гр.д.№499/2016 г. Възразяват, че доводите за повторно издаване на изп.лист не подлежат на разглеждане в настоящото производство, доколкото съгласно чл.407 ГПК разпореждането, с което се уважава М.лбата за издаване на изп.лист, подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на поканата за доброволно изпълнение. М.лят поради изложените съображения за постановяване на решение по спора, с което предявените искове бъдат отхвърлен като неоснователни.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По гр.д. № 4545/2005г. на Районен съд – Варна са издадени следните изпълнителни листи: изп. лист № 1668/17.02.2017г. за сумата 1600 лева разноски по гр.д. № 4545/2005г. на Районен съд – Варна; 1600 лева разноски пред въззивната инстанция по в.гр.д. № 643/2014 г. на ВОС; 200 лева разноски по в.ч.гр.д. № 623/2015г. на Апелативен съд Варна /присъдени с определение № 862/17.12.2015г., влязло в сила на 03.06.2016г. – Определение № 120/03.06.2016г. по ч.гр.д. № 498/2016г. на ВКС/ и 200 лева разноски по ч.гр.д. № 497/2016г. на ВКС /присъдени с определение от 18.07.2016г., влязло в сила на същата дата/; изп. лист № 1669/17.02.2017г. за сумата 1 600 лв. разноски пред ВКС по гр.д. № 499/2016г.; изп. лист № 2051/22.05.2020г. за сумата 800 лева разноски по ч.гр.д. № 2261/2019г. на ВОС.

Решението по гр.д. № 4545/2002г. на ВРС е постановено на 28.11.2013г., а разноските са присъдени с определение от 20.02.2014г.. Същото е преминало инстанционен контрол, като с Определение № 228/03.06.2016г. по гр. д. № 499/2016г. на ВКС е допуснато частично до касационно обжалване.

Постановено е Решение № 147/06.02.2017г. по гр.дело № 499/2016г. на ВКС, с което е оставено в сила въззивно решение № 1550 от 14.08.2015 г. на Окръжен съд - Варна, гражданско отделение, постановено по в.гр.д. № 643/2014 г. в частта му, с която е оставено в сила решение № 5356 от 28.11.2013 г. по гр.д.№ 4545/2005 г. на XXIV състав на ВРС, в частта му, с която е отхвърлен иска на Т. К. Т., насочен срещу В. Н. Ф. (лично и като правоприемник на З.Й.З.) и срещу Е. И. М. - гражданка на Р.Г., за предаване на основание чл. 108 ЗС владението върху трети етаж - надстройка с площ 60 кв.м., състоящ се от стълбище, входно антре, две стаи, кухия, баня - тоалет и тераса, находящ се в сградата, построена в дворно място, цялото с площ от 188 кв.м. и с адрес гр. *** (предишно наименование „***") , съставляващо парцел *** по плана ца *** подрайон, съставляващ поземлен иМ.т № 3 при граници на иМ.та: ул. „***", иМ.ти № ***. Т. К. Т. е осъден да заплати на В.

3

Н. Ф., ЕГН ********** и Е. И. М. (с брачно фамилно име Ф.), гражданка на Р.Г., сумата 1 600 (хиляда и шестстотин) лева - разноски за защитата им пред ВКС.

Първоинстанционният съд, след влизане в сила на решението на 06.02.2017г., е издал изпълнителните листи от 17.02.2017г. за присъдени по делото разноски.

Н а 22.05.2020г. е издал и изпълнителния лист за сумата 800 лева разноски по ч.гр.д. № 2261/2019г. на ВОС.

По М.лба на кредиторите е образувано на 07.04.2021г. изпълнително дело № 20218940400434 по описа на ЧСИ И.Л.Е..

На ЧСИ са възложени действия по чл.18 ЗЧСИ.

На 05.05.2021г. са наложени запори на вземания на длъжника.

На 21.05.2021г. е връчена ПДИ.

С постановление от 08.06.2021 е наложена възбрана върху недвижими иМ.ти.

С Разпореждане от 10.08.2021г., ЧСИ е насрочил опис на недвижими иМ.ти за 07.09.2021г., като длъжникът е уведомен на 19.08.2021г..

На 27.08.2021г. е съставен протокол за извършено разпределение на постъпили суми /1318.11 лева от запор на банкова сметка на длъжника/.

Протоколът е предявен на длъжника.

На 07.09.2021г. е извършен опис на недвижими иМ.ти.

На 17.09.2021г. е изготвен протокол за предявяване на оценка.

С разпореждане от 07.10.2022г. ЧСИ е приключил изпълнителното производство на основание чл.433, т.2 ГПК, поради удовлетворяване вземанията на взискателите. От общо постъпилите по делото суми в размер на 8831.71 лева, 75 лева са платени доброволно от длъжника, а 8756.71 лева са постъпили от запори.

С оглед така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Правният интерес от предявяване на настоящите искове се обосновава с твърденията за изтекла погасителна давност, с оглед на което евентуално настъпилата перемпция е относима при преценка валидността на последващите изпълнителни действия.

По изложените съображения предявените отрицателни установителни искове следва да се приемат за процесуално допустими, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на спора.

Защитата в изпълнителния процес е средство за реакция срещу незаконосъобразните действия по изпълнение, породени от нарушаване на материалноправните или процесуалноправните изисквания за законност на изпълнителното производство. Материалноправните изисквания за законност представляват условия за допустиМ.ст на изпълнителното производство. Те обхващат съществуването на изпълняеМ.то право в полза на взискателя и принадлежността на обекта на изпълнение към имуществото на длъжника по изпълнението. Защитата срещу материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес повдига спор относно даденото гражданско право, поради това тя се реализира по исков ред. Предявени са искове срещу взискателите за установяване несъществуването на правото, предмет на 4 принудителното изпълнение, който се квалифицира по чл. 439 ГПК вр. с чл.124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възМ.жност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняеМ. право. Настоящите искове се основават на твърдения за факти, възникнали след издаване на изпълнителните листи, което обуславя тяхната допустиМ.ст съобразно предвидените в чл.439 ГПК условия.