Решение № 16054 от 23.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16054 гр. С, 23.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Л М при участието на секретаря Д Т като разгледа докладваното от Л М Гражданско дело № 20231110133208 по описа за 2023 година взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД, ЕИК *****, с която са предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания срещу Н. П. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, общ. С, обл. С (столица) за сумата 2836,24 лева (двe хиляди осемстотин тридесет и шест лева и 24 стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, аб.№ *****, ведно със законна лихва от 28.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 336,24 лева (триста тридесет и шест лева и 24 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 15.05.2020 г. до 08.03.2023 г., 30,85 лева (тридесет лева и 85 стотинки), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 28.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 5,27 лева (пет лева и 27 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 31.03.2020 г. до 08.03.2023 г.., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15983/2023 г. по описа на СРС.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Претендира ответникът да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал.

1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово 1 разпределение. Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за битови нужди, претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, с който ответницата оспорва исковете. Поддържа и че за същите има образувано дело от 2021 г. Възразява, че вземанията са погасени.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК по реда на чл. 422 ГПК са искове за установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Не се установяват твърденията на ответницата, че за вземането е образувано друго дело. В производството ответницата не ангажира доказателства нито за висящо, нито за приключило производство за задълженията, а такова дело конкретно пред СРС не се установява и от служебна проверка. Поради това и предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:

Предявеният иск е за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие. С Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК е разяснено, че правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал.

1 ЗЕ), като писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното 2 право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди ( чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Разяснено е обаче, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза това лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

В случая не е спорно и се установява от представения нотариален акт за продажба на недвижим имот от 21.07.1998 г., че ответницата е придобила собствеността върху имота.

Установява се и че същата е депозирала молба-декларация за откриване на партида за имота от 12.10.1998 г.

Не се твърди и не се установява ответницата да се е разпоредила с правото на собственост, респ. да е учредено в полза на трето лице вещно право на ползване. Не се установява и между ищеца и трето за производството лице да е налице облигационна връзка, която да е възникнала по нарочна воля на страните чрез заявление за откриване на партида или подписване на нарочен писмен договор за доставката на топлинна енергия. Поради това и съдът приема, че ответницата в рамките на процесния период е била клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ като възникналото и съществувало в този период правоотношение между нея и ответника по повод доставката на топлинна енергия е регулирано от публично обявените общи условия на ищцовото дружество съгласно чл. 150 ЗЕ.

3

Ответницата като потребител –дължи заплащане на реално потребената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на чл.156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост. С оглед липсата на възражения срещу представените с исковата молба общи фактури съдът намира, че в полза на ищцовото дружество са възникнали вземанията, начислени в същите за реално доставената топлинна енергия - 496,73 лв за периода от 01.05.2019 г. до 31.07.2020 г., 759,38 лв за периода от 01.05.2020 г до 30.04.2021 г. и 1083,47 лева за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., т.е. общо за процесния периода – 2339,58 лева.

По възражението на ответница за погасяване на вземанията

Ответницата не е ангажирала доказателства за извършени плащания на задълженията, поради което същите не са погасени чрез плащане.

Налице е частично погасяване по давност обаче на част от вземанията по следните съображения: С оглед разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ и разясненията, дадени с тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия са такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, поради което и същите се погасяват с изтичане на установената в тази норма кратка тригодишна давност.

На основание чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал.2 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т С” EАД на клиенти в град С, приложими към процесния период, клиентите са длъжни да заплащат задълженията си за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно от деня, следващ изтичане на 45 – дневния срок за плащане е започнал да тече давностния срок за погасяване на всяко месечно задължение.

Течението на погасителната давност е спряно в периода от 13.02.2020 г. до 20.05.2020 г. вкл. на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13. 03. 2020 г.) и пар. 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9. 04. 2020 г.)., т.е. за 69 дни.

В случая давността е прекъсната на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на иска, което следва да се счита на основание чл. 422 ГПК от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 28.03.2023 г.

При съобразяване изложеното, вкл. спирането на давността, вземането на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия към момента на предявяване на иска е 4 погасено по давност за периода от 01.05.2019 г. до 30.11.2019 г., а за останалите месечни задължения не е и предвид прекъсване на давността с предявяване на исковете всички останали вземания за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г. са дължими. При съобразяване с представените общи фактури за трите отчетни периода, с които са изчислени стойности на реално потребена ТЕ, съдът определя на основание чл. 162 ГПК доказаните по основание непогасени вземания за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г. на обща сума в размер на 2127,20 лева до който размер следва да бъде уважен искът за стойност на ТЕ, а за разликата над този размер до пълния предявен размер и за остатъка от периода – отхвърлен поради погасяване по давност на вземанията.