Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 853 от 25.07.2022, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 78/2022
Вид
Решение № 853
Подписан
25.07.2022
Състав
МАРИЕТА СТОЯНОВА ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 853 гр. Перник, 25.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА СТ. ДИНЕВАПАЛАЗОВА при участието на секретаря Г. Н. Т. като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА

Гражданско дело № 20221720100078 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е искова молба с вх. № 454/12.01.2022 г., уточнена с молба с вх. № 2063/03.02.2022 г., подадена от “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД срещу Б. ВЛ. Б., с която са предявени следните кумулативно обективно съединени искове: 1. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4852,64 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит

№

**********/17.09.2016 г., договорната лихва в размер на 3442.68 лева, дължима за периода от 02.02.2017 г. /падеж на първата неизплатена вноска/ до 02.11.2019 г. /падеж на последната вноска/, и законна лихва за забава в размер на 172.99 лева, дължима за периода от 25.07.2019 г.- датата на предсрочната изискуемост до 25.11.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, за които суми са издадени заповед № 260764/17.12.2020 г. и заповед № 261293/25.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6506/2020 г. по описа на Пернишкия районен съд; 2. За осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2531,40 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги по договор за потребителски кредит № **********/17.09.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и съдебните разноски за производството.

Ищецът твърди, че на 17.09.2016 г. е сключил договор за потребителски кредит № **********, по силата на който ответникът е получил сумата от 5000 лева в заем, от които 313,75 лева са послужили за рефинансиране на предходно негово задължение 1 към “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, а остатъкът от 4686,25 лева е бил преведен по банкова сметка на кредитополучателя на 17.09.2016 г. Посочва, че ответникът се е задължил да върне обща сума в размер от 8783.28 лева, при ГПР от 49,89 %, годишен лихвен процен от 41,17 %, и с включено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги на стойност 2683,44 лева за срок от 36 месеца на месечни погасителни вноски съгласно приложен погасителен план. Признава, че отвеникът е погасил общо сумата от 3589.20 лева по договора и 152.04 лева- по договора за 1 допълнителни услуги, от които 640 лева за погасили номинал по договора и 2949,20 лева е отишла за погасяване на законната лихва.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Б. ВЛ. Б. не е подал отговор на исковата молба. С възражение по чл. 414а ГПК ответникът е възразил, че частично е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение, като е платил сумата в общ размер от 1360 лева.

В съдебно заседание ответникът оспорва исковете като частично погасени чрез плащане, за което представя писмени доказателства.

С молба с вх. № 277720/22.11.2021 г. “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД е признал, че са извършени доброволни частични плащания от Б. ВЛ. Б..

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № **********, сключен нa 17.09.2016 г. между “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД като кредитор и ответника Б. ВЛ. Б. като кредитополучател. По силата на този договор на кредитополучателя е предоставен кредит в общ размер от 5000 лева срещу задължението на кредитополучателя да върне сума в общ размер от 8783,28 лв. на 36 месечни вноски от 243,98 лева, с падеж на първата вноска съгласно представен погасителен план на 02.11.2016 г. и на последната на 02.10.2019 г., ден на плащане- 2ро число от месеца, при фиксиран годишен лихвен процент по заема от 41,17 % и годишен процент на разходите от 49,89 %. Уговорено е още заплащането на възнаграждение за допълнителни услуги в размер на 2683,44 лева, платимо на 36 месечни равни вноски от 74,54 лева. Общият размер на вноската, включваща главница, договорна лихва и възнаграждение за допълнителни услуги, възлиза на 318,52 лева, а общото задължение е на стойност 11466,72 лева. Страните са се съгласили част от предоставения кредит в размер на 313,75 лева да послужи за рефинансиране.

Предоставено е споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № **********, от което се установява, че обсъжданите услугите на стойност 2683,44 лева се изразяват в следното: 1. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, 2. възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, 3. възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, 4. възможност за смяна на дата на падеж и 5. улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. В споразумението е уговорено, че кредитополучателят има право, но не е длъжен да поиска фактическото предоставяне на горепосочените услуги през цялото време на изпълнение на договора. Посочено е, че 15 % от възнаграждението за допълнителните услуги, но не повече от 300 лева, представлява стойността на предоставената услуга приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит.

Договорът за кредит е подписан на всяка страница от ответника, като на последната страница собственоръчно са изписани и трите му имена. При липса на възражения и доказателства, установяващи неистинността му, съгласно чл. 180 ГПК договорът е доказателство, че изявлението е направено от страните по него.

2

Приложени са още подписани от страните по делото общи условия към договор за кредит, погасителен план, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, искане за отпускане на потребителски кредит.

С приложения анекс № 1 към договор за потребителски кредит № **********/17.09.2016 г., сключен във връзка с постъпило на 13.01.2017 г. от кредитополучателя искане за отлагане на вноски, страните са уговорили плащанията да стават по нов погасителен план, неразделна част от анекса, както и промяна на годишния процент на разходите на 46,48 %. При новия погасителен план са запазени размерите на месечните вноски, срокът на договора е удължен на 37 месеца, уговорено е да не се отложи вноската с първоначален падеж на 02.01.2017 г., като вместо това същата се заплати като последна погасителна вноска н а 02.11.2019 г. Останалите клаузи по договора за кредит не са промени.

Представено е платежно нареждане от 17.09.2016 г., от което се установява, че ответникът е получил по банковата си сметка, посочена в договора за потребителски кредит, сумата в размер на 4686,25 лева, която е предмет на обсъждания кредит, както и извлечение по сметка към договора, в което в таблица са отразени извършените от ответника плащания на първите 2 погасителни вноски всяка по 318,52 лева по първоначалния погасителен план и сумата от 2,96 лева, платена на 02.02.2017 г., а на края на извлечението след таблицата е посочено, че общо към дата 04.01.2022 г. общо платената сума е 3589,20 лева, а остатъкът на дълга към същата дата е 10826,72 лева.

С доклада по делото като безспорни са отделени обстоятелствата, че ответникът е заплатил общо сумата от 3589.20 лева по договора, като 152.04 лева са заплатени по договора за допълнителни услуги.

С приети като писмени доказателства по делото разписки, ответникът е извършил следните плащания по договор № **********/17.09.2016 г. - на 05.05.2021 г. е платил сумата 400 лева, на 23.07.2021 г. е платил 320 лева, на 25.08.2021 г. е платил 320 лева, на 24.09.2021 г. е платил 320 лева, на 21.10.2021 г. е платил 320 лева, на 29.11.2021 г. е платил 320 лева, на 23.12.2021 г. е платил 320 лева, на 25.01.2022 г. е платил 320 лева, на 28.02.2022 г. е платил 320 лева, на 28.03.2022 г. е платил 320 лева, на 26.04.2022 г. е платил 320 лева и на 30/не се чете месецът/ 2022 г. е платил 320 лева.

Следователно в хода на настоящото производство ответникът е платил сумата от общо 3920 лева, което обстоятелство съдът взема предвид съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК като факт, настъпил след предявяване на иска, който е от значение за спорното право.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Районен съд-Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и с правна квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Приложено е ч.гр.д. № 6505/2020 г. по описа на ПРС, от което се установява, че по заявление на “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД с вх. № 268650/15.12.2020 г., срещу длъжника Б. ВЛ. Б. от гр. П. е издадена заповед № 260764/17.12.2020 г. по чл.

410 ГПК за сумата от 4852,64 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № **********/17.09.2016 г., сумата от 117,54 лева, представляваща лихва за забава, дължима за периода от 03.02.2017 г. до 02.11.2019 г. и за сумата от 3122,19 лева, представляваща лихва за забава, дължима за периода от 02.11.2019 г. до 14.12.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на 3 вземането. По същото ч.гр.д. № 6505/2020 г. по описа на ПРС е издадена и заповед № 261293/25.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Б. ВЛ. Б. за договорната лихва в размер на 3442.68 лева, дължима за периода от 02.02.2017 г. /падеж на първата неизплатена вноска/ до 02.11.2019 г. /падеж на последната вноска/. Срещу заповедите е подадено възражение по чл. 414а ГПК от длъжника, в което е посочено, че същият частично е изпълнил задължението си и е представил платежни документи за извършени плащания на стойност 1360 лева. След изпращане на препис от възражението по чл. 414а ГПК на заявителя и с оглед постъпилото от него становище с вх. № 277720/22.11.2021 г., в което е посочено, че действително са извършени частични плащания от длъжника, без да се конкретизира какви, но се моли да се продължи производството по делото, на заявителя са дадени указания за възможността да предяви установителни искове за съществуване на вземанията. С разпореждане № 268097/17.12.2020 г. заявлението е отхвърлено за сумата от 2531,40 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги по договор за потребителски кредит № **********/17.09.2016 г., като на заявителя са дадени указания, че може да предяви осъдителен иск за това вземане съгласно чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК.

В определения от съда срок не са предявени искове по чл. 422 ГПК за сумата от 117,54 лева, представляваща лихва за забава, дължима за периода от 03.02.2017 г. до 02.11.2019 г. и за сумата от 3122,19 лева, представляваща лихва за забава, дължима за периода от 02.11.2019 г. до 14.12.2020 г., поради което в тази част заповед № 260764/17.12.2020 г. по чл. 410 ГПК подлежи на обезсилване от заповедния съд.

В настоящото производство е предявен иск за законна лихва за забава в размер на 172.99 лева, дължима за периода от 25.07.2019 г.- датата на предсрочната изискуемост до 25.11.2021 г., ведно със законната лихва , който се явява недопустим, доколкото такова вземане не е предмет нито на заявлението по чл. 410 ГПК, нито на издадените въз основа на него заповеди за изпълнение. В производството не се твърди да е настъпила предсрочна изискуемост за вземанията по процесния договор, а заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 15.12.2020 г.- преди посочената крайна дата на тази законна лихва 25.11.2021 г. Поради това исковата молба следва да бъде върната като недопустима в тази част, а производството по нея- прекратено.

В останалата им част установителните искове за вземанията по заповедите за изпълнения и осъдителният иск са предявени в срока по чл. 415 ГПК, за което са били представени доказателства пред заповедния съд, и са процесуално допустими.