Решение № 14447 от 25.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14447 гр. София, 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ц.Р.Ц при участието на секретаря М.Р.И като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20241110100609 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „Т.С“ ЕАД против С. П. С..

Ищецът „Т.С“ ЕАД твърди, че между него и ответницата С. П. С. като собственик на топлоснабден имот е възникнало облигационно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди по отношение на топлоснабден имот, находящ се *адрес*. Твърди, че за периода от 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. е доставил топлинна енергия на ответницата, но последната не била заплатила дължимата за това цена в общ размер от 3389,92 лева, като дължала и суми за услугата „дялово разпределение“ в размер на 45,13 лева – главница за периода м.07.2020 г. - м.04.2022 г.

Ответницата дължала и обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава в размер на 503,59 лева за периода от 15.09.2021г. – 31.07.2023 г., както и сумата от 9,64 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава върху сумата дължима за дялово разпределение за периода 15.09.2020 г. – 31.07.2023 г.

Ищецът сочи също така, че през процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С” АД на потребители в гр.София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР и публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г., според които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според общите условия, обезщетение за забава се начислявало само след издаване на изравнителните сметки в края на отоплителния сезон и незаплащането им в 45-дневен срок. Ответницата използвала доставената й топлинна енергия през процесния период. До момента обаче ответницата не била погасила задълженията си.

1

Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намирал имотът на ответницата, били сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с „Т.С“ ЕООД. Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – „Т.С“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването. За имота на ответника били издавани такива изравнителни сметки.

Предвид изложеното, моли съда да признае за установено, че ответницата му дължи горепосочените суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№44599/2023 г. по описа на СРС, 35 състав. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, чрез назначения й особен представител адв. И.. Излагат се съображения за недопустимост на производството, доколкото настоящият орган бил формиран въз основа на противоконституционно формирана съдебна система. Излагат се съображения за нередовност на исковата молба поради невнесена изцяло държавна такса и поради невнесен изцяло депозит за особен представител на ответника. Оспорва исковете по основание и по размер, като сочи, че не е налице облигационно правоотношение с ответницата за доставка на топлинна енергия за процесния имот.

Твърди, че ответницата не е изпаднала в забава поради липса на покана за плащане.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност за процесните вземания.

Третото лице - помагач на ищеца „Т.С” ЕООД в депозираното становище по делото излага съображения, че дяловото разпределение в процесния имот е извършвано в съответствие с действащите през процесния период нормативни актове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорнотo право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила 2 неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза на спорната сума.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.

Като доказателство по делото е приобщен нотариален акт за дарение на недвижим имот №14, дело №194/2008 г. от 21.08.2008 г., с който С.В И. дарява на сина си П.С.И следния собствен недвижим имот, а именно: апартамент №28, находящ се в *адрес*, на втори етаж, като съгласно нотариалния акт дарителят Сарафка И. си запазва безвъзмездно и пожизнено вещното право на ползване върху целия даряван имот.

Представена е и справка за родствени връзки за лицето П.С.И, от която се установява, че същият е починал на 07.10.2011 г., като е оставил преживели деца – ответницата С. П. С. и Г.П.С. От справката се установява също така, че майка на лицето е С.В И. -дарител по договора за дарение, обективирано в нотариалния акт от 2008 г., като същата е починала на 03.08.2012 г.

Като доказателство по делото е представено и Съдебно удостоверение, издадено от Софийски районен съд по гр.д. №14772/2011 г., от което се установява, че лицето Г.П.С е подал молба с вх. №22610/12.10.2011 г., с която е заявил отказ от наследството на П.С.И, роден на 31.05.1959 г., починал на 07.10.2011 г., като отказът е вписан в специалната книга на съда под №607/14.10.2011 г.

При така събраните по делото доказателства съдът намира за доказана първата предпоставка от фактическия състав на исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ, а именно – наличието на облигационно правоотношение между ищеца и ответницата по доставка на топлинна енергия до процесния апартамент №28.

Ответницата се явява едноличен собственик на посочения имот, доколкото след смъртта на баща й П.С.И, придобил процесния имот по договора за дарение от 2008 г., 3 и направения от другия наследник Г.П.С отказ от наследството на Пенко Иванов, същата е останала единствен наследник на лицето Пенко Иванов и е придобила съвкупността от права и задължения, които формират наследството на лицето, в това число и собствеността върху процесния топлоснабден имот.

След смъртта на лицето С.В И. на 03.08.2012 г. се е прекратило учредено в нейна полза вещно право на ползване върху процесния имот, поради което ответницата като едноличен собственик на процесния имот следва да понесе изцяло отговорността за потребената в имота топлинна енергия.

Ето защо се налага извод, че ответницата има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /. Установено е принципното съществуване на облигационно правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на стойността на ползваната услуга. Касае се за договор при публично обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който ответницата като собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се явява страна по силата на посочената по-горе законова разпоредба. Следва да се отбележи, че обстоятелството кога и на кого е открита партида при ищцовото дружество е ирелевантно, доколкото в разглеждания случай същата има само счетоводно значение и не може да дерогира законовата разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Това е така, тъй като чрез императивни правни норми са установени страните по договорите за доставка на топлинна енергия в хипотеза на договор, сключен при Общи условия, като купувачите са само собствениците и ползвателите на имота въз основа на учредено вещно право на ползване, респективно лицата, които изрично са изявили воля за сключване на договор за доставка на топлинна енергия.

Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. В случая етажните собственици на сградата, в която се намира процесния апартамент, са взели решение през 2001 год. за сключването на договор за извършване на услугата „дялово разпределение“ с „Т.С“ ЕООД /видно от представения по делото протокол/.

Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл.

148/ и в действалата към процесния период Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020 год. за топлоснабдяването . Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в 4 отделните имоти.

Установява се въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че през процесния период топлинна енергия за процесния имот е разпределяна като ТЕ за отопление на имота, ТЕ, отдадена от сградната инсталация, както и топлинна енергия за БГВ, която е начислена съобразно показанията на 1 брой водомер на база 3 лица потребители поради липсата на пломбиране на водомера. Според заключението на вещото лице ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е изчислена в съответствие с действащата наредба на база пълната отопляема кубатура 159 куб. м. Установено е също така, че топломерите в абонатната станция са преминавали последващи метрологични проверки, касаещи исковия период, като ищецът е отчислявал и технологичните разходи на топлинната енергия в абонатната станция. Размерът на сумите за потребена ТЕ през периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. са в общ размер на 3455,88 лв., като в сумата не са включени просрочени задължения от предходни периоди. Съгласно заключението дължимата сума за периода м.05.2020 г. - м.06.2020 г. е в размер на 117,61 лева.

От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебносчетоводна експертиза се установява, че през процесния период са начислени суми по фактури за консумирана топлинна енергия в размер на 3035,07 лв., които не са платени от ответниците и суми, свързани с отчет на уредите за дялово разпределение в размер на 45,13 лв. Законната лихва върху всяка месечна главница, изчислена от 15.09.2018 г. до 09.04.2021 г. възлиза в общ размер на 480,34 лв., а лихвата за забава върху сумите за услуга дялово разпределение в размер на 10,50 лв.