Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 210 от 29.05.2024, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Административно наказателно дело 48/2024
Вид
Решение № 210
Подписан
29.05.2024
В сила
14.10.2024
Състав
Гергана Мирчова Симеонова

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 и 58г · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.150а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.178ж, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189з · Закон за движението по пътищата
  • чл.58, т.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.58, т.4 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.190, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 416, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Благоевград, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана М. Симеонова при участието на секретаря Димитрина В. Павлова като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно наказателно дело № 20241210200048 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от А. Л. П. с адрес гр. **, с ЕГН ********** против Наказателно постановление № 23-1116-002287 от 20.09.2023 г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Благоевград, с което на жалбоподателя на основание чл.178ж, ал.1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 58, т.4 ЗДвП.

В жалбата се релевират доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила. В тази връзка се сочи, че описаната в НП фактическа обстановка е противоречива и не съответства на действителното положение на движението на управлявания от жалбоподателя автомобил. Акцентира се, че наказващият орган разполагал с възможността да не налага наказание за деянията представляващи маловажен случай.

По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се представлява от адв. И., като поддържат депозираната жалба. Навеждат, че лентата за аварийно движение и принудително спиране, където се е движил жалбоподателят се различава от лентата за движение, поради което са разграничени от законодателя като различни състави на нарушения. Предвид горното се твърди несъответствие между установената в съдебното следствие фактическа обстановка от една страна и словесното описание на нарушението и правната му квалификация от друга.

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител. Депозира становище, с което прави искане за потвърждаване на наказателното постановление и релевира възражение за прекомерност на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение.

1

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На 05.09.2023 г. движението на АМ „Струма“ в посока от гр. София към гр.

Симитли било затруднено, поради настъпило ПТП на главен път Е 79.

На същата дата около 17.45ч. жалбоподателят П. управлявал л.а. „БМВ ИХ ХДрайв 40“ с рег. № *** по автомагистрала "Струма" в посока от гр. София към гр.

Гоце Делчев. Когато достигнал ПВ Зелен дол видял, че в много автомобили в колона се придвижват бавно в аварийната лента за движение в посока от гр. Благоевград към гр.

Дупница и решил че ще ги последва, за да излезе от автомагистралата и да продължи към гр. Гоце Делчев.

Междувременно във връзка с постъпил сигнал в ОДМВР – Благоевград за придвижването на множество автомобили в насрещното платно в района на км. 92 от АМ Струма, на място били изпратени полицейските служители Н. К., А. М., В. М. и К.

И..

Пристигайки на място служителите на ОДМВР – Благоевград установили, че един от автомобилите, който се движел в насрещното платно на АМ Струма, км.92 в лентата за принудително спиране бил управляваният от жалбоподателя л.а. „БМВ ИХ ХДрайв 40“ с рег. № ***.

Полицейските служители приели, че с действията си П. е извършил нарушение на чл.58, т.4 ЗДвП, поради което на същата дата, И. в присъствието на М. и жалбоподателя съставил АУАН сер.GА №1025976.

Актът бил връчен на жалбоподателя, който го подписал без да обективира възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на съставения акт при идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация, началник-група към ОДМВР –Благоевград сектор „Пътна полиция“- Благоевград, издал обжалваното НП, което е връчено на жалбоподателя на 23.11.2023 г.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в обясненията на жалбоподателя, показанията на К., М., В. М. и И. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: Писмо от ОДМВР Благоевград с рег. №111600-1744/29.01.2024 г. с приложение заверено копие на наказателно постановление №23-1116-002287/20.09.2023 г , Писмо от Районен център 112 – София с УРИ 105810-418/01.04.2024 г. с приложение 1 брой диск, Писмо от Сектор „Пътна полиция“ с изх. №111600- 239/05.01.2024 г.; Заверено копие на АУАН Серия GA акт №1025976/05.09.2023 г.; Заверено копие на заповед №8121з1632/02.12.2021 г.; Заверено копие на справка за нарушител/водач за А. Л. П..

Съдът подложи на критичен анализ обясненията на жалбоподателя, като съобрази тяхната двойствена природа на доказателствено средство и средство за защита. Предвид горното преценката за достоверността им следва да бъде основана на съответствието им с останалата част от доказателствената съвкупност, както и наличието на вътрешни противоречия и логически несъответствия. При извършване на тази преценка районният съд счита, че обясненията на П. следва да бъдат частично кредитирани. Съдът се довери на обясненията на жалбоподателя, установяващи управлението на автомобила на в лентата за принудително спиране в посока от гр.Благоевград към гр.Дупница на АМ Струма в платното предназначено за движение от гр. Дупница към гр. Благоевград. В тези им части обясненията на жалбоподателя са последователни, непротиворечиви и се подкрепят от показанията на полицейските 2 служители. Съдът не кредитира обясненията на П. в частта им, че управлявал автомобила на процесния пътен участък, тъй като смятал, че движението в лентата за принудително спиране е организирано от контролните органи. Видно от приложената по делото справка за нарушител водач, П. притежава свидетелство за правоуправление на МПС от 1983 г., поради което следва да е наясно, че временна организация на движение винаги трябва да е сигнализирана чрез поставянето на съответните пътни знаци или регулирана чрез полицейски служители, какъвто не е настоящият случай.

Ето защо съставът на районния съд приема тази част от обясненията на жалбоподателя като елемент от неговата защитна позиция по делото.

При установяване на фактите по делото, съдът се довери на показанията на полицейските служители като отчете липсата на заинтересованост от изхода на делото и подкрепата им от приетите по делото писмени доказателства, както и липса на опровергаващи ги такива. Показанията на тази група свидетели са хронологично издържани, непротиворечиви и възпроизвеждат преките им възприятия за относими към предмета на делото обстоятелства.

Като изясняващи релевантни към предмета на доказване обстоятелства, съдът кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства.

От кредитираната част на обясненията на жалбоподателя, показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели и съставения АУАН се установяват времето, мястото и обстоятелствата около инкриминираното нарушение, като и детайли за процедурата по съставяне и връчване на АУАН.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 23.11.2023 г., а жалбата е от 04.12.2023 г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие, съдът констатира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи. Съгласно т.2.1 на Заповед № 8121 з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, полицейските органи в секторите „Пътна полиция“ имат право да съставят АУАН за нарушения на ЗДвП, а съгласно т. 3.11 наказателни постановления могат да бъдат издавани от началник на група в СПП при ОДМВР на обслужваната територия. В този смисъл актосъставителят и АНО са материално и териториално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.

Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и връчването им, като съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.42 ЗАНН и чл.57 ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението - дата и място, обстоятелствата, при които е извършено същото и правната му квалификация. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и му е връчен и подписан от него.

Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци са описани по ясен и конкретен начин, като правна му квалификация съответства на 3 словесното описание.

Тук е мястото да се посочи, че съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че с оглед установеното движение на управлявания от П. автомобил в лентата за принудително спиране, деянието му следвало да бъде квалифицирано като нарушение на чл.58, т.3 ЗДвП.

Легалната дефиниция на понятията "лента за движение" и "пътно платно" се съдържа в § 6, т. 2 и т. 3 от ДР на ЗДП. Според т. 2 "пътна лента" е надлъжна част от пътя, очертана или не с маркировка и осигуряваща движението на недвуколесни пътни превозни средства в една посока едно след друго, а съгласно т. 3 "пътно платно" е общата широчина на пътните ленти. Пътят може да има няколко платна за движение, видимо отделени едно от друго. От своя страна ЗДвП не дава дефиниция на "лента за принудително спиране на автомагистрала". От разпоредбата на чл. 58, т. 3 ЗДВП може да се направи извод обаче, че законодателят третира този участък от автомагистралата като място със специално предназначение - при повреда на пътното превозно средство, при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство, в които случаи съответства на критериите на лента за движение, част от автомагистралата.

Действително според § 6, т. 4 от ДР на ЗДвП "граница на платното за движение" е линията, очертана или не с пътна маркировка, която отделя платното за движение от другите конструктивни елементи на пътното платно - банкет, тротоар, лента за принудително спиране и други. Линията, с която се очертава "BUS"-лентата, също е граница на платното за движение. От текста на цитираната разпоредба не следва извод, че лентата за принудително спиране не е част от пътното платно, първо защото според т. 4 тя е конструктивен елемент на пътното платно и второ, защото според т. 3 "пътно платно" представлява общият сбор от ширината на пътните ленти, т. е. пътното платно е обобщаващо понятие и съдържа имплицитно в себе си понятието пътна лента. Нещо повече, в лентата за аварийно спиране е допустимо не само спиране, но и движение на МПС, при наличие на регламентираните с чл. 58, т. 3 от ЗДвП предпоставки, но това движение следва да се извършва в посоката на платното за движение, а не в срещуположната такава, в която се е движил и жалбоподателят със своя автомобил. Разпоредбата на чл.58, т. 3 от ЗДвП визира единствено нарушения, касаещи управление на МПС в лентата за принудително спиране, но в посоката указана за движение и не може да изключи приложимостта на разпоредбата на чл. 58, т. 4 от ЗДвП.

Предвид изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.

Районният съд намира наказателно постановление, предмет на настоящия съдебен контрол и за материалноправно законосъобразно.