Решение № 347 от 07.06.2019, Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

347/7.6.2019г.

№............... 07.06.2019 г. гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На пети юни през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Надежда Кирилова

Секретар:

Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 1118 по описа на ШРС за 2019 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от

ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №

19-0869-000782 от 09.04.2019 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Д.П.Д., ЕГН **********,*** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 100 /сто/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Жалбоподателката моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, като излага доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява лично, а изпраща упълномощен представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията си излагат и допълнителни мотиви в тази насока.

Процесуалният представител на ОД на МВР – гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, макар не и на изложените в жалбата основания, поради следното:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 22.02.2019 г. около 03.40 часа жалбоподателката

Д.П.Д. управлявала лек автомобил, марка “Мерцедес ЦЛК 270 ЦДИ” с рег. № В 0745 ВТ, собственост на Г.П.Б., ЕГН **********,***, посока ул. „Алеко Константинов“. По това време заедно с жалбоподателката в автомобила пътували и нейните приятели - свидетелите П.К. Е., Д.Ж.Д. и С.С.М.. В този момент свидетелите Г.П.М. и Р.Н.Н. се намирали на пътното платно, в близост до паркирания служебен автомобил, като възприели движението управлявания от жалбоподателката Д. лек автомобил, марка “Мерцедес ЦЛК 270 ЦДИ” с рег. № В 0745 ВТ. В близост до казино „Ефбет“ свидетелят Р.Н. ѝ подал сигнал със стоп - палка за спиране. Жалбоподателката минала покрай свидетелите и наблюдавайки ги продължил движението си завивайки в посока ул. „Алеко Константинов“. При това нейно действия свидетелите Г.М. и Р.Н., с помощта на служебния автомобил последвали автомобила на жалбоподателката, като ѝ подали звуков и светлинен сигнал, за да преустанови движението си. Жалбоподателката обаче продължила движението си по ул. „Алеко Константинов“, след което завила надясно по ул. „Цар Освободител“ и едва тогава на паркинга пред блок № 10 на посочената улица преустановила движението си и спряла. Тогава свидетелят М. спрял служебния полицейски автомобил до посоченото МПС, като възприели преместването на жалбоподателката Д.Д. от местото на водача. На жалбоподателката ѝ били поискани документи за самоличност, след което била извършена проверка с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510”, с фабр. № ARDN – 0034, електронният екран на което отчел в дъха на жалбоподателя 1.94 промила алкохол в 3.44 часа, проба № 03460. Пробата била показана на жалбоподателката, след което ѝ бил издаден талон за медицинско изследване № 0030360, но същата отказала даване на кръвна проба за изследване. Това обстоятелство било отразено от дежурен лекар в ЦСМП при „МБАЛ“ – гр. Шумен. За констатираните нарушения на жалбоподателката бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия АА, № 115263 от 22.02.2019 г. Актосъставителят е посочил, че с горните деяния са нарушени разпоредбите на чл. 103 от ЗДвП и чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителката сочейки, че няма възражения. Впоследствие не се е възползвала от законното си право и не е депозирала допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Междувременно по реда на чл. 212, ал. 3 от НПК срещу нарушителката Д.Д. било образувано Бързо производство № 227/2019 г. по описа на РУ - Шумен за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК – за това, че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което административно - наказателното производство в тази част било прекратено на основание чл. 33, ал. 2 от НПК. Същевременно обаче въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 19-0869-000782 от 09.04.2019 г. на

Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Д.П.Д., ЕГН **********,*** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 100 /сто/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, и по-специално от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Г.П.М., на свидетеля Р.Н.Н. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта и на свидетелите П.К. Е., Д.Ж.Д. и С.С.М., както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.

При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г.М., Р.Н., П. Е., Д.Д. и С.М. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката на жалбоподателката и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление № 19-0869-000782 от 09.04.2019 г. е издадено от компетентен орган - от Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, съгласно заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Описанието на нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Посочена е нарушената материално - правна норма, поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, която е посочена в акта за установяване на административно нарушение като нарушена, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания при подаден сигнал за спиране. За да бъде задължен да спре водачът, сигналът следва да е подаден от полицейския служител по предвидения в закона начин. Начините, чрез които може да бъде подаден сигнала за спиране са лимитативно изброени в нормите на чл.

170, ал. 3 от ЗДвП и чл.

207 от Правилника за прилагане на закона за движение по пътищата /ППЗДвП/.

Съгласно посочените разпоредби, при спиране на ППС, служителят от органите за контрол трябва да подаде ясен сигнал със стоп-палка.

По делото няма спор, че на 22.02.2019 г. водачът е управлявал посочения в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление автомобил в посоченото населено място.

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че в района на казино

„Ефбет“ на бул. ”Симеон Велики” в гр. Шумен на жалбоподателката е бил подаден ясен и своевременен сигнал за спиране с полицейска стоп палка и при липсващ автомобил пред този на жалбоподателката, тя е възприела сигнала, но не е спряла на посоченото място. Жалбоподателката Д.Д. не само, че не е изпълнила даденото ѝ указание, като не е спряла на указаното ѝ место, а е продължила движението си. В подкрепа на изложеното са показанията както на полицейските служители - свидетелите Г.М. и Р.Н., така и на пътуващите в управляваното от жалбоподателката МПС – свидетелите П. Е., Д.Д. и С.М., които са преки очевидци на поведението на жалбоподателката по време на извършване на проверката. Посочените свидетели в съдебно заседание заявяват, че проверката е била извършена в 3.40 часа, в тъмната част на денонощието, но на самата улица, където са се намирали полицейските служители мястото е било достатъчно осветено, както и полицейският служител е работил с фенер, насочвайки първоначално светлината му към управлявания от жалбоподателката автомобил, а след това и към стоп-палката. Т. е. подадения на жалбоподателката сигнал е бил ясен, своевременен и е бил възприет ясно от нея. В този смисъл и двамата полицейски служители Г.М. и Р.Н. твърдят, че при преминаване на автомобила на жалбоподателката покрай тях жалбоподателката ги е гледала, поради което се налага извода, че ясно е възприела подадения от свидетеля Н. сигнал със стоп - палка. Следователно, от значение в случая е единствено, че водачът на автомобила не е спрял на подадения му сигнал със стоп палка МВР по образец от контролен орган, въпреки, че същият е възприел сигнала - факти, които са ясно посочени в акта и в наказателното постановление, и безспорно се установяват от показанията на посочените свидетели, снети при разпита им в съдебно заседание.

От своя страна нарушителката не ангажира никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, че не е разбрала, че сигнала за проверка е насочен към нея.

Поради изложените по-горе съображения съдът намира, че жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна нарушението, посочено в наказателното постановление, като не е изпълнила нареждането на органите за контрол и регулиране на движението при подаден сигнал за спиране да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

Съгласно санкционна разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП се предвижда наказание “лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 1 до 6 месеца и с “глоба” от 50 до 200 лева, за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.