Решение № 19535 от 18.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19535 гр. София, 18.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20221110163375 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Производството е образувано с искова молба, подадена от Ф. А. Д., ЛНЧ ********** и ФИРМА, ЕИК: ********, срещу Д. Н. Т., ЕГН **********, Н. Т. Т., ЕГН ********** и С.

Т. Т., ЕГН **********, с която са предявени обективно и субективно съедини искове с правна квалификация чл. 76 от ЗС, за връщане на движимите вещи, подробно индивидуализирани с уточнителна молба вх. № 192979/06.07.2023г., които се държат без основание от ответниците в недвижим имот, представляващ триетажна къща, находяща се в поземлен имот с идентификатор **************, с адрес: АДРЕС

Ищците твърдят, че на 05.10.2018 г. ФИРМА, представлявано от управителя Ф. А.

Д., в качеството си на наемател и Д. Н. Т., Н. Т. Т. и С. Т. Т., в качеството си на наемодатели, сключили договор за наем на недвижим имот, находящ се в АДРЕС Излага правни доводи, че в разпоредбата на чл. 1.3 от договора за наем било уговорено, че управителя Ф. Д. представлява трето за облигационната връзка лице, но което по силата на договора също ще има правото да ползва наетия имот за задоволяване на жилищни си нужди.

Твърди се, че в периода ноември 2018г. – декември 2019г. Ф. Д. живеел в имота. За задоволяване на личните си и дружествените нужди, в имота били поставени множество движими вещи, подробно описани в молбата.

Твърди се, че на 21.05.2022г. ищецът Д., след като отишъл до процесния имот, в който се помещавали и посочените вещи, установил, че ключалката на входната врата била сменена. Излагат се твърдения, че след него пристигнали и собствениците на имота, които отказали да му предоставят достъп до имота, респ. до собствените му движими 1 вещи, които останали в къщата им. Изразява се становище за съществуването на опасност от погиване на част от изключително ценните вещи и документи на ищците. Поддържа се, че отнемането е извършено по скрит начин, тъй като ищецът Д. не е бил в имота в момента на сменянето на ключалките, както и че ответниците не са го уведомили за това предварително.

Ищците твърдят, че към момента на подаване на исковата молба – 22.11.2022г. движимите вещи продължават да бъдат във фактическата власт на ответниците - Д. Н. Т., Н.

Т. Т. и С. Т. Т., които я упражняват без правно основание. С уточнителна молба с вх. № 192979/06.07.2023г. Ищецът Д. твърди, че на 27.03.2023г. е посетил имота и е направил опит за доброволно решаване на спора, но ответниците отказали да му дадат достъп до личните му вещи. По изложените съображения молят предявените искове да бъдат уважени.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който се оспорват предявените искове, като възразяват по допустимостта и основателността им. Поддържат, че от страна на ищците се наблюдавало системно неизпълнение на договора за наем, изразяващо се в неплащане на наемната цена и консумативните разходи от страна на ищците. Твърдят, че на 18.09.2019г. била изпратена нотариална покана чрез нот. Иван Дахтеров, рег. № 039 в НК, район на действие СРС, връчена на 24.10.2019г. лично на ищеца Ф. Д., въпреки което дължимите суми не били платени. Във връзка с предходното, с цел събиране на задължението, ответниците твърдят, че на 16.08.2022г. било образувано ч.гр.д.

№ 44160/2022г., по описа на Софийски районен съд, 174 с-в, в хода на което в полза на ответниците била издадена Заповед за изпълнение № 24897/2022г. срещу ФИРМА за заплащане на сумите, както следва: 94 025,88 лева – главница за месечни наемни вноски и консумативни разходи за периода 01.01.2019г. до 20.07.2022г., ведно със законна лихва за периода от 15.08.2022г. до окончателното изплащане на вземането; 33 875,12 лева – мораторна лихва за периода от 01.01.2019г. до 20.07.2022г.; 2 558,02 лева – държавна такса;

1 500,00 лева – адвокатско възнаграждение. Във връзка с подадено възражение бил предявен иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 415 от ГПК за установяване дължимостта на задължението по Заповедта за изпълнение, въз основа на което се твърди, че било образувано гр.д. № 11836/2023г. по описа на Софийски градски съд, I-24 с-в. Сочат, че електрозахранването в имота е преустановено с оглед неплащане на задълженията към съответния доставчик на електроенергия. Излагат правни доводи, че договорът за наем е прекратен на 18.09.2019 г. Твърдят, че ищеца Д. не е възпрепятстван да събере движимите си вещи и да освободи имота. Релевира се в процеса възражение за право на задържане на движимите вещи, собственост на ищците, до изплащане на дължимите суми по договора за наем и разходи за консуматива за периода от 01.01.2019 г. до 20.07.2022 г.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца притезание с правна квалификация чл. 76 ЗС за възстановяване на фактическата власт на отнетите по скрит начин движимите вещи, подробно описани в молба вх. № 192979/06.07.2023 г.

2

Правопораждащият фактически състав на твърдяното притезание включва: 1) осъществяването на владение или държане спрямо индивидуално изброените в молбата от 06.07.2023 г. движими вещи; 2) фактът на отнемане на процесните вещи, 3) което отнемане да е извършено от ответниците 4) по скрит или насилствен начин; 5) предявяването на иска в рамките на шестмесечния преклузивен срок, който започва да тече от отнемането на възможността да се упражнява фактическата власт върху вещите или от узнаването на този факт (при отнемане по скрит начин).

В тежест на ищците е да установят в условията на пълно и главно доказване: 1) наличието на качеството владелец или държател към твърдения момент на отнемане на движимите вещи – 21.05.2022г. ; 2) извършеното нарушение на фактическото състояние (владение или държане), чрез отнемане на фактическата власт върху вещите по скрит начин; 3) твърдяното отнемане на фактическата власт да е извършено от ответниците; 4) предявяване на исковете в преклузивния шест месечен срок, който започва да тече от нарушението на фактическото състояние.

В тежест на ответниците е да установят в условията на пълно и главно доказване, че са предоставили възможност на ищците да установят фактическа власт върху вещите. В условията на непълно и насрещно доказване следва да оборят твърдените от ищците факти и обстоятелства, обуславящи основателността на притезанието, предмет на делото, фактически състав.

Съгласно нормата на чл. 76 ЗС искът за възстановяване на отнето чрез насилие или по скрит начин владение може да бъде предявен в шестмесечен срок от деня на отнемането на владението. Нормата е императивна, а срокът има преклузивен характер, т.е. представлява абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск. Поради което съдът следи служебно за спазването на срока, което обуславя допустимостта на процеса, арг. чл. 7, ал. 1 ГПК, тъй като в изтичането отпада и притезанието на владелеца.

Отнемането е нарушение на владението, което се състои в еднократно действие, с което се преустановява фактическата власт от владелеца или държателя на имота и от деня на извършването му започва да тече шестмесечния преклузивен срок, в който владението може да бъде защитено с предявяване на иска по чл. 76 от ЗС. В този смисъл и Решение № 861/08.12.2008 г., по гр. д. № 3175/2007 г., на I г.о.

Твърденията на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба се подкрепят от приобщената в хода на съдебното дирене справка, издадена от ДИРЕКЦИЯ (с.273-275), че на 21.05.2022 г. е подаден сигнал на телефон 112, относно възникнал спор между наемател (Д.

А.) и наемодател (Н. Т.). Съгласно свидетелските показания на Х. Г., които съдът кредитира, тъй като съответстват на събрания доказателствен материал, ответниците не са допуснали ищеца Д. до наетия от него имот, като по този начин са отнели фактическата власт върху намиращите се в къщата лични вещи, чрез смяна на ключалката. Поради което настоящият състав приема за установено, че на 21.05.2022 г. е отнето владението върху процесните вещи, поради което от този дата следва да се изчислява и шестмесечният преклузивен срок.

3

Съгласно нормата на чл. 60, ал. 3 ГПК срокът, който се брои по месеци, изтича на съответното число на последния месец, като разпоредбата на чл. 60, ал. 5 ГПК е приложима единствено в хипотезите, когато императивна норма предвижда срокът да се брои по дни. В този смисъл Определение № 8 от 4.01.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 812/2012 г., I т. о., ТК;

Определение № 75 от 28.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 323/2015 г., IV г. о., ГК;

Определение № 107 от 6.02.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 18/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 183 от 30.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2505/2015 г., II г. о., ГК; Определение № 3441 от 1.07.2025 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 2382/2025 г., III г. о.

Нормата на чл. 60, ал. 3 ГПК е императивна и не предвижда изключения. В настоящата хипотеза отнемането на фактическата власт е осъществено на 21.05.2022 г., а исковата претенция е предявена на 22.11.2022 г., т.е. след изтичането на предвидения от закона шестмесечен преклузивен срок. Тъй като 21.11.2022 г. (понеделник) е бил присъствен ден, то подаването на исковата молба на следващия ден се явява извън предвидения от закона срок. Не са представени доказателства, че исковата молба е предявена, чрез пощенски оператор или по електронен път, въпреки че настоящият състав изрично е разпределил доказателствената тежест за спазването на преклузивния срок.

С Определение № 8908/22.04.2026 г. е отменено първоинстанционното решение, с което настоящия състав на съда е приел, че преклузивният срок е изтекъл преди предявяването на иска. Във въззивното производство са приложени за първи път доказателства, че ИМ е изпратена по ФИРМА на 21.11.2022 г. Следователно посесорният иск не е предявен след изтичане на преклузивния срок по чл. 76 от ЗС, поради което производството не е недопустимо.

Владението върху движимите вещи може да бъде възстановено, ако се установи, че същите съществуват към момента на приключване на съдебното дирене пред съответната инстанция решаваща спора по същество, както и ако към този момент е установено в чие държане се намират. Владението върху движими вещи, които към този момент не съществуват, тъй като са погинали или чието местонахождение е неизвестно, не може да бъде възстановено по реда на чл. 75 или 76 ЗС. В този смисъл е константната практика на ВКС (макар и отнасяща се до делбата на движими вещи, които обективно не съществуват) – Решение № 297 от 22.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4004/2014 г., I г. о., ГК;

Определение № 569 от 16.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3809/2015 г., I г. о., ГК; Решение № 69 от 20.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6690/2013 г., I г. о., ГК; Решение № 64 от 22.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6757/2013 г., II г. о., ГК; Решение № 37 от 5.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4786/2014 г., I г. о., ГК.

От анализа на заключението на вещото лице по допусната СТЕ, което съдът кредитира като пълно и изчерпателно, тъй като съответства на събрания доказателствен материал, се установява, че част от претендираните вещи са налични към момента на огледа 14.02.2025 г. в имота в АДРЕС).

Настоящата инстанция приема за установено, че към настоящия момент в недвижимия имот на ответника са налични следните движими вещи: дълго палто от 4 лоден, синьо (в гардероб в стая на трети етаж); шлифер МАРКА, класически (в гардероб в стая на трети етаж); яке от велур, с кожена подплата, кафяво (в гардероб в стая на трети етаж); 2 чифта кожени ниски обувки – 1 бр. кафяви и 1 бр. черни от заявените общо 5 чифта МАРКА (в шкаф за обувки на междуетажна площадка); куфар за грижа за обувките и част от съдържанието му – разтегачки за обувки (в кош и в шкафа за обувки на стълбището); 9 шкафа за обувки ФИРМА, двойно накланящи се чекмеджета, монтирани на стената, бели; закачалки за дрехи и рафт за шапки ФИРМА (в стая на трети етаж); лавица за обувки от японски гардероб МАРКА лавица, сива, тръбна стомана и рафтове от стоманена ламарина; 1 х малък дървен рафт за обувки; 1 бр. риза за фрак МАРКА (в гардероб в стая-изток на трети етаж); памучни и ленени носни кърпи, бели (> 20); част от джемпъри, панталони, шлифери, вълнени жилетки с къс и дълъг ръкав – кашмир, шетланд, памук – МАРКА и др. (по данни на ищеца, в гардероб в стая-изток на трети етаж); ски яке МАРКА и подплата от ски яке МАРКА (в гардероба в спалня на втория етаж); фирмени калъфи от дрехи – костюми (в гардероба в стая-изток на трети етаж); 1 бр. четка за бръснене (която по данни на ищеца не е посочената в описа от френски язовец, тъй като косъмът е различен); 1 бр. електрическа самобръсначка; 2 бр. огледала за бръснене без осветление, монтирани на стената; комплекти хавлиени изделия в различни цветове и 2 бели хавлиени халата за баня (частично налични по данни на ищеца); общи аксесоари за душ, вана и сауна – соли за вана, билкови лосиони, ароматни свещи, ароматни вещества, тамян, етерични масла, дифузери, гъби, четки и др.