Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2259 от 14.04.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 6669/2022
Вид
Решение № 2259
Подписан
14.04.2025
Състав
Любомир Василев, СТОЙЧО ТОДОРОВ ПОПОВ, Калина Анастасова

Цитирани разпоредби

  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 2259 гр. София, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

СТОЙЧО Т. П. при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. П. Въззивно гражданско дело № 20221100506669 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С Решение № 20019952 от 09.03.2022 г., постановено по ГД № 22672 по описа за 2021 г. на СРС, I ГО, 166 гр. с. е отхвърлен предявеният от А. И. П., ЕГН **********, П. П. Т., ЕГН **********, Р. М. М., ЕГН **********, Л. М.

Б., ЕГН **********, А. А. Л., ЕГН **********, Д. С. Й., ЕГН ********** и А.

Г. Ч., ЕГН **********, всичките с адрес гр. София, ул. **** срещу ответника ЖСК „Желан дом”, рег. по ф.д. № 7125/2005 г. на СГС, ФО със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „****”, бл. **** иск с правно основание чл. 26, ал. 3 ЗЖСК за свикване на Общо събрание на ЖСК при следния дневен ред: „1. Отчет на управителния съвет за дейността на Кооперацията за 2020 г.;

2. Отчет на касовата и банковата наличност на ЖСК „Желан дом“. Отчет на вземанията и задълженията на Кооперацията към датата на Общото събрание.

Вземане на решение за погасяване текущи задължения и събиране вземания на ЖСК „Желан дом“; 3. Извършване отчет на направените до момента вноски от всеки от член-кооператорите на ЖСК „Желан дом“; 4. Вземане на решение за избор на нов състав на Управителния съвет; 5. Вземане на решение за смяна фирмата, упражняваща строителен надзор; 6. Други”.

Решението е обжалвано в срок от ищците. Въззивникът излага доводи, че решението на СРС е неправилно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и необосновано. Сочи се, че по делото било безспорно, че 1 искането за свикване на общо събрание (ОС) на членовете на жилищностроителната кооперация (ЖСК) по реда на чл. 26, ал. 2 ЗЖСК е инициирано от повече от 1/3 от членовете на ЖСК, че председателят на ЖСК е получил искането на 25.10.2021 г., поради което било отправено надлежно писмено искане по чл. 26, ал. 2 ЗЖСК до председателя на управителния съвет (УС) на ЖСК. Излагат се съображения за неправилност извода на СРС, че връчването на искането по чл. 26, ал. 2 ЗЖСК на председателя на УС на ЖСК не било достатъчно за уведомяването на УС на ЖСК, респ. че за надлежно изпълнение на процедурата по чл. 26, ал. 2 ЗЖСК всеки от членовете на УС на ЖСК следвало да бъде уведомен. Твърди се, че във връзка с разпоредбата на чл. 26, ал. 2, изр. 3 ЗЖСК липсва изискване в ЗЖСК и Устава на ЖСК всеки един от членовете на контролния съвет (КС) на ЖСК да бъде писмено уведомен. Твърди се, че УС и КС на ЖСК били надлежно сезирани за свикването на ОС на ЖСК, но такова не било свикано в законоустановените срокове.

Предвид всичко изложено предпоставките обуславящи основателността на исковата претенция били налице кумулативно. Релевират се доводи за неправилност извода на съда, че не била спазена процедурата за отправяне от страна на ищците на мотивирано искане за свикване на ОС на ЖСК. Сочи се, че СРС не е разпределил доказателствена тежест на ищците, че за искането следва да са уведомени всички членове на УС и КС на ЖСК.

Излагат се съображения и във връзка с нарушаването на разпоредбата на чл.

146 ГПК. Ето защо моли първоинстанционното решение да бъде отменено и да постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемият ответник.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд, от процесуално легитимирано лице и при наличието на правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, респективно обжалваното решение е правилно, по следните съображения.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни 2 основания. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът служебно трябва да даде и правна квалификация на исковете.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни правни норми. Поради това, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, изложени във въззивната жалба, от които е ограничен съгласно разпоредбата на чл. 269, предл. 2 от ГПК, като в останалата част препраща към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 от ГПК.

Изложените фактически констатации и правни изводи, които районният съд е направил въз основа на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, напълно се споделят от настоящия въззивен състав, като на основание чл. 272 ГПК препраща към тях без да е необходимо да ги повтаря.

Независимо от това във връзка с оплакванията в жалбата е необходимо да се добави следното.

Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 26, ал. 3 ЗЖСК.

Основателността на исковата претенция е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: 1. Да е отправено надлежно писмено искане от поне една трета от членовете на ЖСК до УС на ЖСК за свикване на ОС на членовете на ЖСК, което да съдържа дневен ред с описание въпросите, по които следва да се вземат решения и причините за свикването; 2. УС на ЖСК да не е свикал ОС в регламентирания двуседмичен срок от получаване на искането; 3. Да е отправено надлежно писмено искане от поне една трета от членовете на ЖСК до КС на ЖСК за свикване на ОС на членовете на ЖСК; 4. КС на ЖСК да не е свикал ОС в регламентирания нов двуседмичен срок от получаване на искането.

В отношенията между страните е безспорно, а и от събраните в производството пред първата инстанция доказателства – искане по чл. 26, ал. 2 ЖСК от 14.01.2021 г., устав на ЖСК „Желан дом“, списък на членовете на ЖСК, Решение № 1/23.06.2005 г. по ФД № 7125/2005 г. по описа на СГС, 3 удостовеР.е от 19.03.2021 г. по ФД № 7125/2005 г. по описа на СГС се установява, че в СГС е вписана ЖСК „Желан дом“, изготвено е искане по чл.

26, ал. 2 ЗЖСК от ищците, че същите имат качеството членове на ЖСК „Желан дом“ и представляват повече от една трета от членовете на ЖСК, искането е адресирано до И.М.Х., който има качеството председател на УС на ЖСК „Желан дом“. Не е спорно, а и от представените доказателства се установява и че ищците са изготвили искане за свикване на ОС на членовете на ЖСК със същия дневен ред и до Ц.Ц.Ц., който има качеството на председател на контролния съвет на ЖСК „Желан дом“.

От представените по делото обратни разписки обаче не може да се установи по безспорен начин, че искането действително е получено съответно от И.М.Х. в качеството му на председател на УС на ЖСК и от Ц.Ц.Ц. в качеството му на председател на КС на ЖСК. От представените обратни разписки се установява, че И.М.Х. е получил пратка на 25.01.2021 г., а Ц.Ц.Ц.

– на 25.02.2021 г., и двете пратки с подател П. Т. Т., но не и каква е пратката, доколкото като вид на пратката е записано само „кореспондентска пратка“.

Същевременно това, че ответникът изрично не е оспорил определени релевантни за делото факти, не освобождава ищеца от тежестта да ги докаже при условията на пълно и главно доказване.

На следващо място, нито в ЗЖСК, нито в представения устав на ЖСК „Желан дом“ са регламентирани правомощията на председателите на УС и КС, респ. липсва яснота дали същите разполагат с правомощие да представляват еднолично съответните колективни органи на ЖСК. При това положение връчването на искането за свикване на ОС само на председателя не може да се приеме за достатъчно за уведомяването на УС и КС.

Дори и да се приеме, че искането за свикване на ОС е надлежно връчено, в същото не са посочени причините за свикването, а само дневният ред.

По отношение на оплакванията във връзка с неспазване разпоредбата на чл. 146 ГПК следва да се посочи, че определението на СРС по чл. 140 ГПК не съдържа информацията по чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК – кои права и кои обстоятелства се признават, както и кои обстоятелства не се нуждаят от доказване, доколкото ответникът не е направил изрично изявление, че признава определени факти, респ. след като не са налице такива факти, съдът няма и задължение да ги посочи. Първоинстанционният съд е разпределил 4 доказателствена тежест по предявения иск, респ. изрично е посочил коя от страните кои факти следва да установи. Същевременно когато страната е представила доказателства, но те са недостатъчни за установяване на съответните факти съдът не е длъжен да дава указания съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК. С оглед изложеното това оплакване също се явява неоснователно.

По изложените съображения правилно искът е бил отхвърлен от първата инстанция.

Доколкото крайните изводи на двете инстанции по релевантните за решаването на делото въпроси съвпадат, то обжалваното решение се явява правилно и като такова следва да се потвърди.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има само въззиваемият ответник. Същият обаче не претендира такива.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20019952 от 09.03.2022 г., постановено по ГД № 22672 по описа за 2021 г. на СРС, I ГО, 166 гр. с.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

Препис от решението да се изпрати на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5