Решение № 295 от 27.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. София, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело № 20241100900219 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.

Образувано е по жалба, подадена от „А.” ООД, ЕИК ******* срещу отказ № 20210625205137/24.01.2024г. на длъжностното лице по регистрация при Агенция по вписванията, с който е отказано да се извърши обявяване в търговския регистър на декларация по чл.38, ал.9, т.2 ЗСч, представена през далечната на 2021г. със Заявление №20210625205137/25.06.2021г.

Жалбоподателят сочи, че отказът е постановен на основание чл.22, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ, като в него невярно е посочено, че заявителят не е изпълнил дадените му указания да представи декларацията със заличени лични данни, тъй като такива указания не се давани.

В представения отговор на жалбата, както и в постановения отказ е посочено, че на заявителя били дадени указания да представи подлежащата на обявяване декларация по члл.38,ал.9, т.2 ЗСч, в която личните данни, освен тези които се изискват по закон да бъдат заличени. Поради неизпълнението на тези указания от страна на заявителя законосъобразно бил постановен и обжалвания отказ.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е 1 процесуално допустима.

При извършена от съда проверка в електронния сайт на търговския регистър по партидата на жалбоподателя се установи, че от страна на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията по повод на процесното заявление №20210625205137/25.06.2021г. указания не са давани.

Освен че указания не са давани, длъжностното лице се е произнесло по него след повече от 2 години и половина след подаването му, с обжалвания отказ.

В чл. 22, ал. 5, изр. посл. ЗТРРЮЛНЦ е посочено, че при неизпълнение на дадените указания в срок от заявителя, длъжностното лице постановява отказ само на това основание, без да се произнася по същество по направеното искане, т.е. по това дали са налице предпоставките на закона за вписване на определено обстоятелство съответно за обявяване на представен акт. За да е законосъобразен отказът, постановен по реда на чл. 22, ал. 5, изр. посл. ЗТРРЮЛНЦ, какъвто е този, който е предмет на подадената жалба, той следва да се предхожда от законосъобразно дадени от длъжностното лице указания, както и от изтичане на срока, предвиден в закона, в който заявителят може да отстрани нередовностите на подаденото заявление, и съответно от липсата на предприети от заявителя действия за изпълнение на дадените указания.

Съгласно чл. 2, ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел - обстоятелствата и актовете се обявяват в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел без информацията, представляваща лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, с изключение на информацията, за която със закон се изисква да бъде обявена.

С жалбата заявителят „А.” ООД, ЕИК ******* е представило необходимия документ – декларация по чл.38, ал.9, т.2 ЗСч със заличен единен граждански номер на управителя на дружеството, като по този начин изискванията на чл.2, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ са изпълнени.

Предвид изложеното, след като указания не са били давани на заявителя, а последният е представил подлежащия на обявяване документ със заличени лични данни, отказът следва да бъде отменен, а декларацията обявена по партидата на жалбоподателя.

Заявеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски се явява неоснователно. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл. 25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно, а има характер на охранително производство по смисъла на чл.

530 ГПК и в него Агенцията не участва като страна, за да има право на 2 разноски или да дължи разноски, а всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея /подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда/, са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност в рамките на регистърното производство. В този смисъл е формирана непротиворечива практика на ВКС, обективирана в определение № 60340 от 08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1250/2021 г. на I т. о., определение № 60341 от 08.10.2021 г. по ч. т. д.

№ 1603/2021 г. на I т. о., определение № 60344/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1292/2021 г. на I т. о., определение № 60380 от 27.10.2021 г. по ч. т. д. № 1267/2021 г. на II т. о., определение № 60398 от 05.11.2021 г. по ч. т. д. № 1384/2021 г. на II т. о. и др.

Регистърното производство се развива като едностранно и тази негова характеристика се запазва в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, в което се обжалва отказът на длъжностното лице по регистрация да извърши поисканото със заявлението по чл. 13 ЗТРРЮЛНЦ вписване, заличаване или обявяване. Съдът прилага закона според неговия разум и тъй като едностранният характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ не следва да се прилага буквално, а корективно във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството молителят. В този смисъл е и формираната трайна практика на ВКС, обективирана в определение № 157 от 11.04.2022 г. по ч. т. д. № 585/2022 г., на ВКС, II т. о., определение № 139 от 30.03.2022 г. по ч. т. д. № 2742/2021 г. на ВКС, определение № 31 от 01.02.2022 г. по ч. т. д. № 2436/2021 г. на ВКС, I т. о., определение № 60848 от 21.12.2021 г. по ч. т. д. № 2112/2021 г. на ВКС , II т. о., определение № 60481 от 21.12.2021 г. по ч. т. д. № 2108/2021 г., на ВКС, II т. о., определение № 60407 от 19.11.2021 г по ч. т. д. № 2250/2021 г. на ВКС, I т. о., определение № 6048 от 20.12.2021 г. по ч. т. д. № 2562/2021 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др./. Затова разноски не следва да бъдат присъждани в настоящото производство.

Предвид това, че жалбоподателят първоначално е внесъл държавната такса за обжалване на отказа в размер на 10 лв. по сметката за депозити и гаранции на СГС с IBAN:BG*******, a впоследствие след дадени указания от съда, тя беше внесена по сметката за държавни такси на съда, молбата от 3

19.02.2024г. за възстановяване на неправилно внесената сума от 10 лв. по сметка IBAN:BG******* следва да бъде уважена.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на „А.” ООД, ЕИК *******, отказ №

20210625205137/24.01.2024г. на Длъжностното лице по регистрацията (ДЛР) към Агенцията по вписванията за обявяване по партидата на декларация по чл.38, ал.9, т.2

ЗСч, представена със

Заявление

№20210625205137/25.06.2021г.

УКАЗВА на длъжностното лице при АВ-ТРРЮЛНЦ да обяви по партидата на „А.” ООД, ЕИК *******, декларация по чл.38, ал.9, т.2 ЗСч, представена с жалбата със заличен ЕГН на управителя, съгласно заявление ГЗ, вх. № 20210625205137/25.06.2021г.

ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ в полза на жалбоподателя неправилно внесената с платежно нареждане от 31.01.2024г. по депозитната сметка на съда такса в размер на 10 лв., чрез превода й по посочената в приложение към молба от 19.02.2024г. банкова сметка IBAN:BG*******.

Да се връчи препис от определението, ведно с препис от платежното нареждане от 31.01.2024г., молбата от 19.02.2024г. и приложенията й на счетоводството за сведени и изпълнение.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис да се изпрати на АВ-ТРРЮЛНЦ.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4