Определение № 575 от 10.11.2026, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 575 гр. Ловеч, 10.11.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ИВАН ИВАНОВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА в присъствието на прокурора ЦВЕТОМИР М. ПАПУРКОВ като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Частно наказателно дело № 20264300200625 по описа за 2026 година

Постъпило е искане от адвокат М. В. в качеството му на упълномощен защитник на обвиняемия С. Б. С., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Д., ул.

****** № 5, по Досъдебно производство № 502/2024 год., водено от разследващ полицай К.Г.-РУМВР-Ловеч / Прокурорска преписка № 2138/2024 по описа на ОП-гр.Ловеч/ прави искане за изменение на МН „Домашен арест“ в по-лека.

Сочи, че досъдебното производство е образувано на 9.11.2024 год. срещу виновното лице, което в центъра на село Б., област Ловеч,община Т., около 2 часа, умишлено е умъртвило С.Ю.И., ЕГН **********, починал на 10.11.2024 год. в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ гр .Плевен.

С. Б. С. е задържан за срок от 72 часа на 15 април 2026г. от наблюдаващия по делото прокурор и е привлечен в качеството на обвиняем на същия ден. Направено е искане от заместник-окръжния прокурор Ц. П. от Окръжна прокуратура гр. Ловеч за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ на 17 април 2026г. С определение per. № 199 от 17 април 2026г. на Окръжен съд гр. Ловеч, постановено по ЧНД 187 от 2026г. по описа на Съда, на основание чл. 64, ал.4 от НПК, по отношение на обв. С. Б.

С., по ДП № 502/2024г. по описа на РУ Ловеч, е взета мярка за неотклонение „домашен арест“, която да се търпи на постоянния му адрес в с. Д., ул.

„******“ №5. Спазването на забраната обвиняемия да напуска жилището си 1 без разрешение на съответния орган е възложена да се контролира от Областната пробационна служба - гр. Ловеч чрез средства за електронно наблюдение по чл. 262, ал.2, т.2 от ЗИНЗС - радиочестотно наблюдение.

Така постановеното определение не е обжалвано или протестирано и се изпълнява, считано от 17 април 2026г. Обвиняемият има много добро процесуално поведение, лично съдейства за изясняване на обективната истина по делото и както е отразено в мотивите на определението,“ същият е неосъждан, работи, налице са добри характеристични данни, има постоянен адрес и семейство, за което следва да полага грижи“.

Установено е, че малолетния му син Б. С. Б. страда от заболяване, което налага периодично медицинско наблюдение, прегледи и лечение в болница „Сърце и мозък“ гр. Плевен. Такива разрешения са давани от наблюдаващия прокурор, но възникват ситуации, в които детето трябва да бъде откарано в МБАЛ „Сърце и мозък“ гр. Плевен, особено през почивни дни, когато е невъзможно да се иска такова разрешение.

От задържането на обвиняемия са изтекли близо 7 месеца, през които той е доказал, че няма опасност да се укрие или да извърши друго престъпно деяние. Разследването по делото се провежда близо 2 години основно поради факта, че няма убедителни доказателства за това кой с виновни действия е причинил смъртта на пострадалия. Подзащитният му до този момент е разчитал на резултата от разчитането на видео-материала, предоставен за видео-техническа експертиза, от който да стане ясно, че той не може да бъде автор на престъплението, за което е обвинен. С него действия по разследването не се извършват и същият не е запознаван с хода на разследването за да може да направи искания за събиране на нови доказателства в полза на защитната му теза и с цел неговото оневиняване.

От друга страна гривната на крака му, чрез която се осъществява електронен контрол е създала у него чувство за постоянно безпокойство, стрес и психично напрежение, което оказва влияние върху съня и води до постоянна отпадналост. Самият той има нужда от преглед при невролог и медикаментно лечение.

На основание на гореизложеното, счита, че са налице нови обстоятелства, които налагат ревизиране на вече взетата и изпълнявана мярка „домашен арест“, с молба същата да бъде изменена в по-лека, а именно 2

„парична гаранция“ или „подписка“, до приключване на досъдебното производство. Приема, че дори с по-лека мярка за неотклонение, целите посочени в чл. 57 от НК биха били постигнати, тъй като за вземане на мярката за неотклонение, определяща е не тежестта на самото престъпление, а личността на обвиняемия. В случая, личната обществена опасност на обвиняемия С. Б. С. е ниска и дава основание спрямо него да бъде взета по-лека мярка за неотклонение и да му се даде възможност да реализира както семейните си задължения по отглеждане и грижа за малолетното си дете, така и за реализиране на трудовите му права, гарантирани от Конституцията на РБ.

С оглед на гореизложеното, и на основание чл. 65, ал.1 от НПК, моли Ловешкия окръжен съд да образува производство за проверка на законността на вече взетата мярка за неотклонение „домашен арест“ и след проверка на сочените обстоятелства, да направи преценка, че искането му е основателно, като измени мярката за неотклонение „домашен арест“ в по-лека такава.

Разследването на това престъпление е водено неоправдано дълго , има дълги периоди на бездействие, като още преди образуването му са компрометирани важни доказателства , което води не само до утежняване на тежестта да се докаже обвинението-чл. 103 от НПК , но и до възпрепятстване на правото на защита на обвиняемия, за който важи презумцията за невиновност.

Моли в процедурата по осъществяването на съдебен контрол върху МН „Задържане под стража“, който се прилага и за МН „Домашен арест“ след проверка на твърдените по-горе обстоятелства да ги приеме за основателни и да измени МН на обвиняемия С. Б. С., ЕГН **********, с постоянен адрес с.Д., ул.****** № 5, по Досъдебно производство № 502/2024 год. от „Домашен арест“ в по-лека.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч - зам. окръжният прокурор Ц. П., счита, че подадената молба от С. Б. С. е неоснователна, поради което моли да бъде оставена без уважение, тъй като не са налице нови основания за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение от „Домашен арест" в по-лека, като развива подробни съображения в тази насока.

Упълномощеният защитник на С. - адв. М. В., в съдебно заседание поддържа молбата на подзащитния си и моли същата да бъде уважена. Счита, 3 че по делото не са налице данни, които да сочат на реална опасност подзащитния му да се укрие или да извърши друго престъпление. С оглед на това моли съда да измени взетата по отношение на него мярка за неотклонение „Домашен арест" в по-лека такава. Акцентира на това, че неговият подзащитен има малолетно дете и се налага поради влошеното му здравословно състояние често да посещава болница „Сърце и мозък“ в гр.

Плевен. В тази връзка изразява упрек към разследващите органи, че не са проверили защитната им версия, както и че разследването по делото към настоящия етап е в неразумно дълъг срок. Акцентира и върху здравословното състояние на неговия подзащитен, както и че не са налице събрани доказателства за причастност към предявеното му обвинение, като развива подробни съображения в тази насока.

Другият упълномощен защитник – адвокат М. В. поддържа становището на защитника М. В., като приема, че не са налице доказателства за причастността на подзащитния му в предявеното му обвинение, като развива подробни съображения в тази насока.

Обвиняемият С. Б. С. в съдебно заседание поддържа молбата си. Моли съда да му бъде променена мярката от „Домашен арест" в по-лека такава.

Съдът, като съобрази постъпилата молба, становището на страните в процеса и събраните към настоящия момент доказателствата по делото, приема за установено следното:

От фактическа страна:

С постановление от 15.04.2026 г. на прокурор от ОП - Ловеч С. Б. С. е задържан до 72 часа, считано от предявяване на постановлението за привличането му в качеството на обвиняем на 15.04.2026 г. в 11:24 часа.

С Определение рег. № 199/17.04.2026 г. по ЧНД № 187/2026 г. по описа на Окръжен съд - Ловеч е взета мярка за неотклонение „Домашен арест" по отношение на обвиняемия С. Б. С..

С определение рег. № 246/21.05.2026 г. по ЧНД № 236/2026 г.

Ловешкият окръжен съд е оставил без уважение молбата на обвиняемия С. Б.

С. за изменение на вече взетата мярка за неотклонение „Домашен арест" по-лека такава.

От събраните в хода на разследването доказателства- показания на 4 свидетели, включително по реда на чл. 223 НПК, тройна съдебномедицинска експертиза, протокол за доброволно предаване, справка за съдимост и др., може да се направи извод за причастност на обвиняемия С. Б. С. към престъплението, за което е привлечен в качеството на обвиняем.

По-конкретно С. Б. С., ЕГН ********** от с. Д., област Ловеч, е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 115 от НК, т.е. за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, като за него се предвижда наказание „лишаване от свобода" от десет до двадесет години.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от НПК обвинението за престъпление по чл. 115 от НК е подсъдно на ОС - Ловеч като първа инстанция, поради което и настоящата инстанция приема, че е родово и местна компетентна да разгледа процесната молба като първа инстанция.

По отношение на самата молба настоящата инстанция счита същата за процесуално допустима, с оглед разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от НПК, но разгледана по същество приема като неоснователна.

С оглед постановлението за привличане в качеството на обвиняем на С.

Б. С. от 15.04.2026 г. и касаещо наказателно правното му положение към настоящия етап, предвид обстоятелството, че предявеното обвинение е по чл.

115 от НК, съдът приема, че се касае за тежко умишлено престъпление, наказуемо с наказание „лишаване от свобода" от десет до двадесет години. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 3 от НПК законодателят е посочил, че ако от доказателствата по делото не се установява противното, реалната опасност обвиняемият да извърши престъпление или да се укрие е налице, когато лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от десет години „лишаване от свобода" или друго по-тежко наказание.

В тази връзка неоснователни са възраженията на двамата защитници, касателно, че доказателствата подкрепящи предявеното обвинение на техния подзащитен са разколебани, тъй като не се сочат конкретни доказателства в тази насока. Не се констатират и от настоящата инстанция.

Другото обстоятелство, което по начало съдът е длъжен да преценява при обсъждане на мярката за неотклонение е това дали е налице опасност 5 обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Нещо повече, в досъдебното производство в качеството на свидетел, както и в разпита му пред съдия М. М.Х., сочи, че при възникналия инцидент е възприел именно обвиняемия С. да замахва и удря пострадалия - „Виждам С. как замахва и удря един човек в главата. Не съм сигурен с кривак или с тръба беше". Същият свидетел сочи, че след инцидента са отишли в село Н., където са коментирани нанасяните удари между лицата, участващи в масовия бой, както и че „... оттам Б., С. и П.Р. предлагат да бягаме за Германия да се укриват. Аз също отказах, казах им, който иска да ходи, аз оставам вкъщи". (Том 2, л. 141, л.

155-156). Тези показания са коментирани в предишното определение от страна на Окръжен съд - Ловеч и към настоящия момент не са събрани доказателства, които да противостоят на заявеното от свидетеля Х.в.

В тази връзка от докладна записка към том 1, изготвена от полицейски инспектор Х.П., е посочено, че на 12.11.2024 година на посочения и към настоящия момент адрес на обв. С. в с. Д., ул. „******" № 5 е потърсен с цел връчване на призовка, но не е открит. Впоследствие е извършена справка в масивите на МВР АИС „Граничен контрол", от която е установено, че обв. С. е напуснал пределите на Република България на 09.11.2024 година, т.е. при тези данни настоящата инстанция приема, че при изменение на мярката за неотклонение на обв. С. в по-лека е налице и опасност същият да се укрие.

В тази връзка неоснователно е възражението на защитника адв. В., че не е налична такава опасност. По-конкретно, посоченото възражение би било основателно, ако не са налични посочените по-горе доказателства и по-точно поведението на С. след процесния инцидент. В смисъл, че както сочи и свидетелят Х. С. и Б. С. Б. именно след инцидента са решили да напуснат територията на Република България.

Разпечатката съдържа 44 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/173dc689-8095-4a26-836d-c2f14f08e033