Решение № 76 от 26.06.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Враца, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Люб. Павлова при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова като разгледа докладваното от Веселина Люб. Павлова Търговско дело № 20231400900102 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба вх. № 6883/01.11.2023 г., подадена от ЗД "БУЛ ИНС" АД - гр. София, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, бул. "Джеймс Баучер" № 87, представлявано от изпълнителните директори С.П. и К.К., действащо чрез адв.

М. Г. от САК срещу В. М. В., с ЕГН ********** от *** № 80 за заплащане на сумата от 36 750,92 евро (71 878,56 лева), представляваща регресно вземане, във връзка със заплатени застрахователни обезщетения по повод застрахователно събитие от 27.07.2015 г. по покрит риск по полица "Гражданска отговорност", на автомобилистите, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.11.2023 г. до окончателното й изплащане. Претендират се и разноски по делото.

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

От името на ищеца се твърди, че на 27.07.2015 г. ответникът В. М. В. е управлявал лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Ц220”, с рег. № ВР *** ВН в с. Селановци, на ул. „Скакуц“, пред дом № 21, като е нарушил правилата за движение по пътищата и е управлявал МПС в пияно състояние, с неразрешена и несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост, при което е загубил контрол над управляваното от него МПС и реализирал удар в спрелия в покой мотопед марка „Honlei“, модел „LF50Q-2L", вследствие на което е била причинена смъртта на седящия на седалката на мотопеда К.С.П. от с. Селановци.

Сочи се също, че с влязла в сила на 09.03. 2017 г. Присъда № 11 от 28.03.2016 г, постановена по НОХД № 47/2016 г. по описа на Врачански окръжен съд и Решение № 71 от 15.02.2017 г., постановено по ВНОХД № 21/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, В. М. В. е признат за виновен в това, че на 27.07.2015 г., около 22.50 часа в с. Селановци, обл. Враца на ул.

1

„Скакуц“, пред дом № 21, движейки се в посока от центъра на селото към изхода за гр. Оряхово, на около 0,5 м в ляво от десния ръб на пътното платно по посока на движението, при управление на МПС - лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С220“, рег. № ВР***ВН, в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 2,19 промила, установено със СХЕ № 163/31.07.2015 г., е нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което блъснал спрелия в покой плътно вдясно на пътното платно мотопед м а р к а „Honlei” и седящият на седалката на мотопеда К.С.П., като по непредпазливост е причинил смъртта на К.С.П.. По отношение на посоченото МПС към датата на ПТП е била налице действаща застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите № BG/02115001047266, валидна от 13.04.2015 г. до 29.10.2015 г., издадена от ЗД „БУЛ ИНС“ АД.

Твърди се, че в резултат на уважени преки осъдителни искове срещу ищеца са образувани три изпълнителни дела - изп. дело № 20218400401163, изп. дело № 20218400400340 и изп. дело № 20208400401161 – всички по описа на ЧСИ М.Ц., per. № 840 от КЧСИ и ищецът е заплатил по тях претендираната от ответника сума от 71 878,56 лв., изплатени на П.П.Б. - дядо на К.С.П.. При тези аргументи се твърди, че ищецът е встъпил в правата на удовлетворените кредитори (увредени лица) срещу прекия причинител на вредите и има право да получи от виновния водач платеното застрахователно обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, доколкото е налице регресно основание по чл. 500, ал. 1, т. 1 и ал. 2 КЗ. Претендират се разноски в производството.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от В. М. В., с ЕГН **********, в който искът се оспорва по основание и размер като неоснователен. Твърди се, че претендираното от ищеца вземане е погасено по давност и е заявено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който е бил с концентрация на алкохол в кръвта от 0,84 промила, без поставена предпазна каска и сам се е поставил в риск. При тези доводи е заявено искане за отхвърляне н апретенцията на ищеца.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се уточняват претенциите на ищцовото дружество, съобразно възраженията на ответника, с подробни доводи относно давността на претендираното вземане, като е цитрана и съдебна практика. Заявени са искания за експертизи и са поставени въпроси към вещите лица, предвид заявеното възражение за съпричиняване. Изложени са доводи във връзка с прилагането на чл. 52 от ЗЗД по отношение на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди.

В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на искова молба, с който се поддържат всички доводи в отговора на ответника и заявените оспорвания. Заявени са доказателствени искания за включване на въпроси към вещите лица по СМЕ и СТЕ.

След като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

Съгласно влязлата в сила Присъда № 11 от 28.03.2016 г, постановена по НОХД № 47/2016 г. по описа на Врачански окръжен съд и Решение № 71 от 15.02.2017 г., постановено по ВНОХД № 21/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, ответникът В. М. В. е признат за виновен в това, че на 2

27.07.2015 г., около 22.50 часа в с. Селановци, обл. Враца на ул. „Скакуц“, пред дом № 21, движейки се в посока от центъра на селото към изхода за гр.

Оряхово, на около 0,5 м в ляво от десния ръб на пътното платно по посока на движението, при управление на МПС - лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С220“, рег. № ВР***ВН, в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 2,19 промила, установено със СХЕ № 163/31.07.2015 г., е нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което блъснал спрелия в покой плътно вдясно на пътното платно мотопед марка „Honlei” и седящият на седалката на мотопеда К.С.П., като по непредпазливост е причинил смъртта на К.С.П. - престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „б“, пр. 1, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Лишен е от право да управлява МПС за срок от 7 г. и 6 месеца и е осъден за цитираното престъпление на 5 години лишаване от свобода.

Съгласно Решение № 56/27.03.2019 г. на ОС Враца и Решение № 833/21.04.2020 г. на САС ищцовото дружество е осъдено да заплати на дядото на починалия К.С.П., чиято смърт е настъпила в резултат на виновно причиненото от ответника В. М. В. ПТП на 27.07.2015 г. сумата от 40 000 лв., ведно със законната лихва от 21.08.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски за две съдебни инстанции. За тези вземания срещу ищцовото дружество са издадени изпълнителни листове от 19.05.2020 г., от 02.07.2021 г. и от 03.08.2021 г., въз основа на които са образувани изпълнителни дела № 20218400401163, № 20208400401161 и изп. дело № 20218400400340 по описа на ЧСИ М.Ц., рег. № 840.

От представените по делото платежни нареждания от 05.06.2020 г. и 15.10.2021 г. се установява, че ищецът е изплатил всички присъдени на П.П.Б.

- дядо на починалия К.С.П. суми, присъдени му по издадените и цитирани погоре изпълнителни листове, в резултат на причиненото от ответника ПТП на 27.07.2015 г.

По делото е прието и неоспорено от страните заключение по допусната съдебно-медицинска експертиза, което съдът възприема с вяра, като пълно, обективно и компетентно изготвено от вещото лице. Заключението потвърждава, че концентрацията на алкохол в кръвта на ответника В. В. в момента на настъпване на ПТП-то е била 2,19 промила на хиляда, като в пряка причинно-следствена връзка на К.П. е причинена открита черепно-мозъчна травма, контузия на мозъчния ствол, с прекъсване на същия, кръвонасядане на меките тъкани на черепа, охлузвания и кръвонасядания в областта на лицето, както и на долните крайници и тялото, вкл. коремна травма с разкъсване на далака и кръвоизлив в коремната кухина. Починалият в резултат на тези травми К.П. е бил в лека форма на алкохолно опиянение при концентрация от 0,84 промила на хиляда, но предвид факта, че същият е седял на седалката на мотопеда, който е бил в покой, а не в движение, то тази степен на алкохолно опиянение по никакъв начин не е допринесло за настъпване на ПТП-то и на вредоносния за починалия резултат.

По делото е прието и заключение на допуснатаа съдебна-автотехническа експертиза - неоспорена от страните, която съдът възприема като обективно изготвена по поставените въпроси, съгласно компетентността и специалните знания на вещото лице в конкретната област. От заключението на същата се установява механизмът на настъпилото ПТП на 27.07.2015 г. - ответникът се е движил със 71,5 км/ч на прав участък, като в същата лента в дясно се е 3 намирал в спряно статично положение мотопедът, на който е седял К.П..

Ответникът не е реагирал на статичното препятствие пред себе си и е реализирал челно заден ексцентричн сблъсък, като тялото на П. се е ударило в преден капак и челното стъкло на автомобила на ответника, след което е излетяло напред и са получени съответните смъртоносни травми. Била е налице пълна видимост на статичния мотопед, като причината за невъзприемането му е изцяло субективна – на ответника В. В., в резултат на алкохолното опиянение, в което се е намирал от 2,19 промила, което е довело до т. нар. „тунелно зрение“ – забавено възприемане и липса на реакция.

Мотопедът е бил спрял на регламентирано за това място – най-дясната част на пътното платно, в населеното място, с улично осветление и без изискване за осветеност на самото ППС, при видимост над 500 м. – т.е. бил е абсолютно видимо статично препятствие за ответника и наличието на 0,84 промила алкохол в кръвта на починалия П. нямат каквато и да била връзка с механизма на сблъсъка, тъй като всеки водач на спрял мотопед при този механизъм, би бил ударен по същия начин от ответника.

Допуснато и прието е и заключение на ССчЕ - неоспорена от страните, която съдът също възприема като обективно изготвена по поставените въпроси, съгласно компетентността и специалните знания на вещото лице. От заключението на същата се установява, че цялата дължима сума по изпълнителни дела № 20218400401163, № 20208400401161 и изп. дело № 20218400400340 по описа на ЧСИ М.Ц., рег. № 840, която ищецът е следвало да заплати за причинената от ответника смърт на К.С.П. възлиза на сумата от общо 71 878,56 лв. (36 750,92 евро), изплатени от ищеца с три превода от дати 05.06.2020 г. (65 651,98 лв.), от 15.10.2021 г. (3886,52 лв.) и отново от 15.10.2021 г. (2340,06 лв.). Вещото лице е дало подробен разбор какво включва общо погасената от ищцовото дружество сума от 71 878,56 лв., а именно – 40 000 лв. главница, 19 466 лв. законна лихва от 21.08.2015 г. до 28.05.2020 г., 156 лв. такси по изпълнителното дело, 7283,78 лв. адвокатски възнаграждения и 4972,78 лв. такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ с вкл. ДДС.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предвид същността на предявения иск по чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, разпределената на страните доказателствена тежест и събраните по делото доказателства, съдът намира предявения иск за изцяло доказан по основание и по размер, по следните съображения:

Съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от Д.ието относно това, дали е извършено Д.ието, неговата противоправност и виновността на дееца. Предвид това, с оглед влязлата в сила Присъда № 11 от 28.03.2016 г, постановена по НОХД № 47/2016 г. по описа на Врачански окръжен съд, настоящият съдебен състав приема, че ответникът В. М. В. е извършил процесното Д.ие от 27.07.2015 г., респ. същото е противоправно и виновно извършено от негова страна. Видът и броят на телесните увреждания, причинената в резултат на същите смърт на К.С.П., както и наличието на причинно-следствена връзка между Д.ието и неговата смърт, вкл. управлението на МПС от страна на ответника след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма – 2,19 промила, също са установени със задължителна за настоящия съдебен състав 4 сила. Поради това последният е длъжен да приеме, че са налице всички предпоставки за правото на регрес на ищеца срещу ответника, като ЗД "БУЛ ИНС" АД - гр.София има право да получи от виновния водач В. М. В. платеното от него обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, тъй като последният при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като на 27.07.2015 г. е управлявал превозното средство под въздействие на алкохол, с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.