Решение № 20506 от 13.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20506 гр. София, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20241110129489 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от името на П. Г.

Б., ЕГН ********** против И, ЕИК *, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове: 1/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на прекратяването на трудовото правоотношение между страните, извършено със заповед № 24-001 от 18.03.2024 г. на управителя на И, ЕИК * и неговата отмяна; 2/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заемната до уволнението длъжност "репортер“ при работодателя И, ЕИК *.

В исковата си молба ищецът твърди, че считано от 31.05.2016 г. е заемал длъжността "репортер“ при работодателя И, ЕИК * по силата на сключен между страните трудов договор. Поддържа, че със заповед № 24-001 от 18.03.2024 г. на управителя на И, ЕИК * било прекратено трудовото му правоотношение с ответника работодател на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, хипотеза 2 от КТ – поради съкращаване на щата, считано от 19.03.2024 г. Оспорва се законосъобразността на заповедта, с която трудовото правоотношение на ищеца е прекратено. В тази връзка се излагат подробни съображения. Оспорва се обстоятелството, че ответникът – работодател е извършил подбор, а дори да го е извършил, то не са приложени правилно установените в разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от КТ критерии.

Посочва се, че ищецът не е участвал в процедура по подбор, като се поддържа, че ако такава е извършена без участието и знанието на ищеца, то е незаконосъобразно извършена.

Поддържа, че процесното трудово правоотношение между страните е прекратено в нарушение на императивната норма на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, осигуряваща закрила при уволнение на служител, който е започнал ползването на разрешен отпуск. В тази връзка се твърди, че за периода 18-27 март 2024г. на 1 ищцата е разрешен отпуск поради временна неработоспособност, оформен с болничен лист **, издаден от лекар към „*“ ООД. Сочи се, че на 20.03.2024 г. ищцата е постъпила във Военномедицинска академия-МБАЛ София, изписана е на 25.03.2024г. и отпускът е продължен до 24.04.2024 г. Посочва се, че предизвестието и заповедта за прекратяване на трудовия договор са връчени на 18.03.2024г., без да е получено предварителното разрешение на Инспекция по труда във връзка с издадения болничен лист, което ищцата счита за самостоятелно основание за отмяна на процесната заповед на работодателя.

На самостоятелно основание се поддържа, че действителните причини за уволнението на ищцата са субективни, а не обективни, и не са свързани с професионалната й квалификация и начина на изпълнение на възложените трудови функции и задачи. В тази връзка се излагат твърдения, че оспорената заповед за уволнение е израз на субективно отношение към ищцата и на недобросъвестно упражняване по смисъла на чл. 8 КТ на правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работника/служителя, като се излагат подробни съображения в този смисъл.

Моли, за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника в производството, който оспорва предявените искове.

В отговора на исковата молба се поддържа становище за законосъобразност на процесната заповед, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните.

Подържа се, че с оглед разпоредбата на чл. 333, ал. 7 от КТ, закрилата по този член се отнася към момента на връчването на заповедта за уволнение, респективно, че връчването на заповедта за уволнение или на предизвестието за уволнение е моментът, към който се осъществява закрилата по чл. 333 КТ. В тази връзка се сочи, че в конкретния случай на ищцата е било връчено предизвестие и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на 18.03.2024 г. в 11:30 часа по време, в което ищцата е била на работа и е изпълнявала трудовите си задължения. Самото връчване е станало пред свидетели. Ищцата е напуснала работното си място към края на работния ден. На следващия ден 19.03.2024 г. ищцата отново е посетила офиса на доверителят ми и е провела разговор с управителя на фирмата в неговия кабинет, на който разговор са присъствали отново свидетели. Ищцата не е заявявала наличието на болничен лист или на ползване на отпуск.

Излагат се съображения, че фактическият състав на чл.333, ал.1, т.4 КТ, изисква разрешен отпуск към датата на уволнението, без значение точно какъв платен годишен, неплатен, учебен, отпуск за временна неработоспособност и др., и работникът или служителят ла е започнал ползването му към тази дата. В тази връзка се поддържа, че работодателят няма задължение да вземе предварително разрешение за уволнението, ако работникът, респ. служителят, въпреки че е бил в разрешен отпуск за временна нетрудоспособност, се е явил на работното си място, където му е връчена заповедта за уволнение и не е представил издадения болничен 2 лист или не е уведомил работодателя, че се намира в надлежно разрешен отпуск по болест. Счита, че самото поведение на работника сочи на изричен отказ от права, умишлено затаяване на информация или въвеждане в заблуждение на работодателя.

Поддържа се, че нормата на чл.9, ал.2 от НМЕ е императивна и тя урежда не само задължението, но и правото на работника да представи болничния лист или да уведоми работодателя до два работни дни от издаването му. Подобни действия не били извършени от ищцата и същата не е уведомила нито за състоянието си, нито за наличието на издаден болничен лист своя работодател. Същото тя е направила едва към 28.03,2024 г. към 17:11 часа на e-mail на своя колежка, а официално в предоставила оригнала на 29.03.2024 г. за да бъде регистриран в НОИ.

В допълнение се посочва, че така издадения болничен лист - приложен по делото, е издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от НМЕ.

Поддържа се още, че твърденията на ищцата, че основанието за прекратяване на трудовото й правоотношение е фиктивно и че не е извършено реално съкращаване на щата, са неоснователни. Излагат се подробни съображения в този смисъл.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове: 1/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на прекратяването на трудовото правоотношение между страните, извършено със заповед № 24001 от 18.03.2024 г. на управителя на И, ЕИК * и неговата отмяна; 2/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заемната до уволнението длъжност "репортер“ при работодателя И, ЕИК *.

Според приетото в мотивите на Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2014 г., ОСГК, специалната уредба в материята на трудовото правораздаване предполага специална давност за предявяване на исковете по трудови спорове, което е продиктувано от изискванията за по-голяма бързина в уреждането на трудовите отношения, с които са свързани ежедневни и жизненоважни интереси на страните. Именно поради това законодателят е предвидил исковете по трудови спорове да се разглеждат по реда на бързото производство - чл. 310 ГПК. Правната уредба на исковете по чл. 344, ал. 1, т. и т. 2 е в глава ХVІ "Прекратяване на трудовото правоотношение", раздел ІV "Защита срещу незаконно уволнение", т.е. това са искове за оспорване законността на прекратяването на трудовото правоотношение и следва да се предявят в двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 358, ал. 2, т. 1 КТ, горепосоченият двумесечен срок за предявяване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ започва да тече от деня на прекратяването на трудовото правоотношение. При прекратяване на трудовия 3 договор с предизвестие, моментът на прекратяването настъпва с изтичане на предизвестието, а в случаите при прекратяване без предизвестие - от момента на получаване на писменото изявление за това работника. Независимо обаче от начина на прекратяване на трудовия договор, за да породи правно действие, писменото изявление на работодателя по чл. 335, ал. 1 КТ трябва да достигне до работника.

Изявлението на страната по договора поражда действие с достигането си до адресата, т.е. съобразно общите правила на ЗЗД за действието на договорите.

Писменото изявление на работодателя за прекратяване на трудовия договор може да бъде връчено лично срещу подпис на работника или служителя или чрез пощенска услуга - чрез изпращането на препоръчано писмо с обратна разписка. За да е осъществено надлежно връчване по пощата не е необходимо то да е извършено лично на получателя; редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл. 42 и чл. 44 ГПК /при връчване чрез нотариална покана/, както и съобразно специалния закон - чл. 36 от Закона за пощенските услуги. В последния случай, за да се приеме, че изявлението е достигнало до адресата, работодателят следва да е изпратил препоръчано писмо на адреса, посочен от работника или служителя и пощата да удостовери доставянето на писмото на адреса. Обстоятелството дали работникът или служителят е променил адреса, посочен от него на работодателя или не е предприел действия за получаване на пощенската пратка е без правно значение. С достигане на изявлението на посочения от работника или служителя адрес, работодателят е изпълнил задължението си за връчване на заповедта за прекратяване на трудовия договор и тя е породила правно действие - в този смисъл Решение № 283 от 6.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 507/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 35 от 7.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1877/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 226 от 30.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4471/2016 г., IV г. о., ГК.

В разглеждания случай въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото, настоящият съдебен състав приема, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено на 19.03.2024 г.

Следователно съпоставката между несъмнено установения по делото момент на прекратяване на трудовото правоотношение - 19.03.2024 г., от една страна и от друга - датата на подаване на исковата молба - 20.05.2024 г.

/понеделник – 19.05.2024 г. е неприсъствен ден – неделя/, дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че искът е предявен преди изтичането на двумесечния давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, поради което и подлежи на разглеждане по същество.

С Определение № 27664/06.07.2024 г. съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че считано от 31.05.2024 г. до 19.03.2024 г., ищецът е заемал длъжността "репортер“ при работодателя И, ЕИК *, по силата на сключен между него и И, ЕИК * трудов договор № 16-032/31.05.2016 г.; както и че заповед № 24-001 от 18.03.2024 г. на управителя на И, ЕИК * трудовото правоотношение между страните в производството е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, хипотеза 2 от КТ – поради съкращаване на щата, 4 считано от 19.03.2024 г.

По отношение на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на прекратяването на трудовото правоотношение между страните, извършено със заповед № 24-001 от 18.03.2024 г. на управителя на И, ЕИК * и неговата отмяна, съдът намира следното:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществувало между страните трудово правоотношение, което е прекратено.

В тежест на ответника е да докаже, че е било налице твърдяното основание за уволнение, съответно, че правото на уволнение е надлежно упражнено.

Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Кодекса на труда е налице винаги, когато е извършено съкращаване на щата, независимо от обусловилите го причини и в този случай, при оспорване на законността на уволнението, извършено на това основание, предмет на установяване по делото е извършено ли е реално съкращаване на щата. Съкращаването на щата означава намаление, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците или служителите.