Решение № 3136 от 18.10.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3136

(населено място), 18.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ в закрито заседание на осемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20211110135090 по описа за 2021 година

Производството е образувано по подадена от Ц.Л.Ш.., ЕГН **********, искова молба, насочена против (фирма), ЕАД, ЕИК ......., с която са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 225 КТ с искане да се постанови решение, с което да бъде отменена Заповед № РП-02-55/19.04.2021г., с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 190, ал.1, т. 7 във вр. с чл. 187, т. 3, т. 7, т. 8, пр. първо и т. 10 КТ и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4254.00лв. – обезщетение за времето през което е останал без работа след незаконното прекратяване на трудовото правоотношение за периода 19.04.2021г. – 19.10.2021г.

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор, сключен с ответника, считано от 03.07.2015г., е престирал труд на длъжност „сортировач международна поща“, като с допълнително споразумение от 28.07.2020г., бил преназначен на длъжност „пощенски раздавач“ в (населено място). Твърди, че на 19.04.2021г., му била връчена заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, като същата била мотивирана с това, че 90 писма били пуснати от ищеца в пощенските кутии, вместо да бъдат връчени лично на адресатите, както и че същият положил подпис вместо получателите. Ищецът сочи, че е подписал всеки един от получателите, тъй като му било наредено да работи така.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор от (фирма) ЕАД, ЕИК ......., с който се излагат подробни съображения за неоснователност на заявените искови претенции. Сочи се, че заповедта, с която трудовото правоотношение между страните е прекратено е подробно мотивирана, като същата била издадена при стриктно спазване разпоредбите на кодекса на труда. Твърди се, че дисциплинарното наказание е наложено от оправомощен работодател по смисъла на чл. 192, ал. 1 КТ, след като е изискано писмено обяснение от работника по реда на чл. 193, ал. 1 КТ и при спазване на преклузивните срокове на чл. 194 КТ. Сочи се, че ищецът е признал, че умишлено е извършил нарушение на установената технология на работа, като е пускал пратките в пощенските кутии, а подписите в опис 242Е са положени от него, 1 вместо от получателите на писмата.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 225 КТ с искане да се постанови решение, с което да бъде отменена Заповед № РП-02-55/19.04.2021г., с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 190, ал.1, т.

7 във вр. с чл. 187, т. 3, т. 7, т. 8, пр. първо и т. 10 КТ и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4254.00лв. – обезщетение за времето през което е останал без работа след незаконното прекратяване на трудовото правоотношение за периода 19.04.2021г. – 19.10.2021г.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

За основателността на заявената претенция в тежест на ответника е да докаже по делото пълно и главно, че е налице твърдяното в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, виновно неизпълнение на трудовите задължения от страна на служителя, индивидуализирано в процесната Заповед № РП02-55/19.04.2021г., че наложеното наказание съответства на извършените нарушения и че са спазени особените процедурни изисквания преди налагане на дисциплинарното наказание, а именно: изслушване на обяснение на дисциплинарно - отговорното лице, спазване на преклузивните срокове по чл. 194 КТ за налагане на дисциплинарно наказание и мотивиране на заповедта за уволнение.

С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно, че страните са били в трудови правоотношения за процесния период, като първоначално ищецът е заемал длъжността „сортировач международна поща“, че с допълнително споразумение от 28.07.2020г., бил преназначен на длъжност „пощенски раздавач“ в (населено място), както и че със Заповед № РП-02-55/19.04.2021г., връчена на ищеца на 19.04.2021г., трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 190, ал.1, т. 7 във вр. с чл. 187, т. 3, т. 7, т. 8, пр. първо и т. 10 КТ.

Нарушението, за което на ищеца е наложено дисциплинарното наказание „уволнение“, е извършено на 02.04.2021г., а наказанието е наложено на 19.04.2021г., със Заповед № РП-02-55/19.04.2021г., връчена на Ш. на същата дата, респективно същото е наложено в предвидения в чл. 194, ал. 1 КТ срок.

Работодателят е изискал и писмени обяснения от ищеца, видно от приложеното на л. 22 копие на писмо изх. № 65-23-309/08.02.2021г., като Ц.Ш. е депозирал такива на следващия ден, а именно на 09.04.2021г., респективно спазена е и процедурата, регламентирана в материалноправната разпоредба на чл. 193, ал. 1 КТ.

Спазени са и изискванията за съдържание на заповедта, систематизирани в материалноправната разпоредба на чл. 195, ал. 1 КТ, доколкото същата е мотивирана, като са посочени нарушителят, нарушенията извършени от същия, датата на извършване на същите, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.

В заповедта са индивидуализирани извършени от ищеца нарушения, изразяващи се това, че на 02.04.2021г., същият, в качеството му на служител на ответното дружество е извършил доставка на 90 броя препоръчани пратки с подател (фирма) ЕАД, като вместо да достави пратките лично на всеки един от адресатите пуснал 2 писмата в пощенските кутии, като подписал лично всеки един от получателите. Тези твърдения на ответника се потвърждават от ищеца, който и в исковата молба и лично в проведеното открито съдебно заседание заяви, че действително е подписвал лицата, на които е следвало да достави процесните писма, доколкото не е успявал да намери същите на адресите.

Проверката на законността на уволнението, съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес следва да бъде осъществена в рамките на твърдените от ищеца основания за незаконност. При оспорване на уволнение като незаконно, съдът се произнася само по наведените от ищеца фактически основания, които /според уволненото лице/ опорочават волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението съдът няма служебно задължение да следи за нито един факт, който поражда правото на уволнение или надлежното му упражняване /в този смисъл Решение № 158 от 1.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1008/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 23 от 02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/ 2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, Определение № 1557 от 13.12.2011г. по гр.д. № 846/2011г., по описа на ВКС /.

В исковата молба, като основания за незаконност на дисциплинарното наказание ищецът е посочил единствено, че е подписал писмата лично, вместо адресатите, тъй като така му било наредено да работи. Твърденията на ищеца в тази насока се опровергават от представените с отговора на исковата молба писмени доказателства.

На първо място от приложеното на л. 27 копие на писмо изх. № 65-04-803/15.03.2021г., адресирано до ръководител офис мениджър в ................, се установява, че е обърнато внимание, че пратките на (фирма) ЕАД, са препоръчани и не се допуска този вид пратки да се доставят на друго лице, освен на лицето посочено като получател. В приложеното на л. 32 по делото копие на списък на служителите, запознали се с условията за доставка, обработване и връщане на пратките от (фирма) е налице и подпис, положен от ищеца Ц.Ш., респективно същият е бил наясно и е запознат с механизма, при който следва да се извърши връчването на процесните пратки. Този извод намира опора и в приложеното на л. 40 по делото копие на Декларация подписана от ищеца, в която същият декларира, че е запознат и спазва без изключение изискванията за доставяне на препоръчани пратки, като под буква „а“ от същата е посочено изрично, че доставянето на препоръчани пощенски пратки, пощенски колети и парични преводи се извършва лично на получателите срещу подпис.

По гореизложената аргументация съдът намира, че твърденията на ищеца, че му е казано да връчва препоръчаните пощенски пратки, като разписва получателите, се опровергаха от ответника по категоричен начин.

С оглед изложеното съдът намира, че описаните в процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотоношение нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 3 – неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила, т. 7 - неизпълнение на законните нареждания на работодателя, т. 8 злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения и т. 10 - неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение от кодекса на труда се установиха по делото.

3

Съдът намира, че наложеното наказание съответства на нарушението, извършено от ищеца, поради което исковата претенция с правно основание чл. 344, ал.

1, т. 1 КТ следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По исковите претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл.

225 КТ.

Основателността на исковата претенция за изплащане на обезщетение за времето през което работникът е останал без работа поради уволнението е обусловена от уважаване на иска за признаване на уволнението за незаконно. С оглед неоснователността на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, като неоснователна следва да бъде отхвърлена и претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 КТ.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество разноски за юрисконуслтко възнаграждение, което съдът определи в минимален размер от 100.00лв. с оглед фактическата и правна сложност на делото и след като взе предвид обстоятелството, че представител на ответника не се яви в проведеното открито съдебно заседание.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц.Л.Ш.. , ЕГН **********, с адрес (населено място), жк. (АДРЕС), бл. 14, вх. „Б“, ет. 6, ап. 38, срещу (фирма) ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: (населено място), (АДРЕС) № 1, бл. 31, искови претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението, извършено със Заповед № РД-02-55/19.04.2021г., за незаконно и за отмяна на заповедта и чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 КТ за изплащане обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 4254.00лв., за периода 19.04.2021г. – 19.10.2021г., като неоснователни.

ОСЪЖДА Ц.Л.Ш.., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на (фирма) ЕАД, ЕИК ......., сумата от 100.00лв. – разноски за юрисконуслтско възнаграждение.

Решението, на основание чл. 315, ал. 2 ГПК, подлежи на обжалване от страните, в двуседмичен срок считано от 22.10.2021г., пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4