Определение № 526 от 01.08.2023, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 526 гр. Кюстендил, 01.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20221500500515 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.

Образувано е въз основа на молба от В. А. К., ЕГН **********, с адрес: *****, чрез пълномощника адв. В. И. от АК - Кюстендил, обективираща искане да бъде постановен отменителен диспозитив в частта за присъдените с Решение №74/20.02.2023г., постановено по в.гр.д.№515/2022 г. по описа на ОС Кюстендил деловодни разноски в размер на 500 лева, изчислени по компенсация с оглед отхвърлената част на исковата претенция и възложени в тежест на въззивника В. А. К..

Искането се аргументира с виждането, че доколкото молителят В. А. К., по реда на чл.227 ГПК, е конституиран като ищец в производството след смъртта на неговата праводателка – ищцата Р.С., до размера на притежаваната от него в съсобствеността 1/3 идеална част и искът с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД е уважен именно до размер на тази идеална част, то същият не е задължен за разноски.

В срока по чл. 248, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор по молбата от насрещната страна.

След преценка доводите на страните и приложените по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Искането за изменение на решението в частта за разноските е процесуално допустимо. Същото е направено от легитимна страна и в срока по чл. 248, ал.1 от ГПК.

Разгледано по същество, съдът го намира за основателно по следните съображения:

С постановеното по делото решение съдът е отменил Решение №190 от 25.11.2021г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр.д.№1395/2021 г. по описа на същия съд, в частта, в която е отхвърлен искът на В. А. К., ЕГН **********, с адрес: *****, в качеството 1 му на правоприемник на ищцата Р.С., ЕГН **********, починала на 24.11.2020г.(в хода на първоинстанционното производство), предявен срещу Р. К. А. от гр.Дупница,ЕГН **********, за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт №47, том I, дело №113/1989 г. за имот, представляващ ½ идеална част от сграда с идентификатор №1 в ПИ с №***, находящ се в *****, ведно с 101/301 ид. част от дворното място – до размер на 1/3 ид.част, както и в частта, в която В. А. К. е осъден да заплати на Р. К. А. разноски в размер на 300лв.

Развалил е, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, договора за издръжка и гледане от 15.02.1989г., обективиран в Нотариален акт №47, том I, дело №113/1989 г. за имот, представляващ ½ идеална част от сграда с идентификатор №1 в ПИ с №***, находящ се в *****, ведно с 101/301 ид. част от дворното място , сключен между Р.С., заместена на осн.чл.227 ГПК от правоприемника й В. А. К. - от една страна, и от друга Р. К. А., до размер на 1/3 ид.част. Осъдил е В. А. К. да заплати на Р. К. А., разноски по компенсация в размер на 500 лв. за двете инстанции.

Съдът се е аргументирал, че наследниците на починалата прехвърлителка по договор за издръжка и гледане не са необходими другари по иска за неговото разваляне и всеки от тях може да упражни потестативното право да развали договора само до размера на наследената от него част.

Същевременно, с молба, находяща се на лист 29 от гр.д.№1395/2021 г. по описа на РС – Дупница, В. А. К. е поискал на основание чл.227 ГПК да бъде конституиран в процеса в качеството на ищец след смъртта на неговата праводателка Р.С. – първоначална ищца, като е заявил, че поддържа иска в своята част, което е било установимо от приложеното по делото удостоверение за наследници на ищцата Р.С.- а именно същата е 1/3 идеална част от процесния имот.

Изложеното предопределя отмяна на решението в частта, с която съдът е осъдил В.

А. К. да заплати на Р. К. А., разноски по компенсация в размер на 500 лв. за двете инстанции, доколкото искът е изцяло уважен за притежаваната от ищеца идеална част от процесния недвижим имот, така както е претендирал с молбата за конституиране.

Мотивиран от изложеното и на основание с чл. 248, ал.1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение №74/20.02.2023г., постановено по в.гр.д.№515/2022 г. по описа на ОС Кюстендил в частта за разноските, като

ОТМЕНЯ осъдителния диспозитив, по силата на който В. А. К. е осъден да заплати на Р. К. А., разноски по компенсация в размер на 500 лв. за двете инстанции.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3