Решение № 2278 от 03.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2278 гр. София, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Въззивно гражданско дело № 20221100513179 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. Г. К. срещу Решение от 22.08.2022 г., постановено по гр.д. № 26898/2021 г. по описа на СРС, ГО, 25-ти състав, в частта, в която е осъдена на основание чл. 55, ал. 1 ,предл. 1 ЗЗД да заплати на М. Й. Й. сумата от 25 000 лева – частичен иск от 30 000 лева, представляваща сума, предоставена на С.

К. от ищеца на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва за забава за периода от подаване на исковата молба на 14.05.2021 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която са отхвърлени насрещни искове на основание чл. 240, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от С. К. срещу М. Й. за осъждане последния да заплати сумата от 4 500.00 лева – сума, предоставена му в заем по силата на устен договор за заем от 14.12.2017 г., ведно със законната лихва за забава за периода от подаване на насрещния иск – 19.07.2021 г. до окончателното изплащане, както и мораторна лихва върху вземането в размер на 442.50 лв. за периода от 14.01.2018 г. до 19.07.2021 г.

В жалбата се навеждат доводи, че решението в обжалваното му част е постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и че е необосновано, за което се излагат подробни съображения. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната му част.

Отговор от насрещната страна не е постъпил.

1

С молба от 07.02.2023 г., подадена от въззиваемата страна, е поискано обезпечение на иска по чл. 389, ал. 1 ГПК чрез налагане възбрана на недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****.

Софийският градски съд, Гражданско отделение, II Ж въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявен по реда на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД осъдителен иск, както и с насрещен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че между ищеца М. Й. Й. с ЕГН:

********** и С. Г. К. с ЕГН: ********** бил сключен устен договор за паричен заем на 26.01.2018 г., по който ищецът превел на ответницата сумата от 30 000.00 лева по нейна лична банкова сметка. Уговорено било сумата по заема да се върне до 26.02.2018 г., но това не се случило. В условията на евентуалност, моли исковата претенция да бъде уважена с правно основание неоснователно обогатяване.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата оспорва предявеният иск с твърдение, че никога не е сключвала договор за зае с ищеца. Посочва, че превеждането на сумата по банковата сметка не доказва по несъмнен начин наличието на договор за заем, като изтъква, че всъщност с превода ищецът погасявал на ответницата предишни дългове помежду им.

В срока по чл. 131 ГПК ответниковата страна предявява насрещен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 4 500.00 лев – задължение по невърнат от ищеца паричен заем, предоставен му на 14.12.2017 г. в офиса на „С. Г.“ ООД на ул. „Граф Игнатиев“-безистена. Сочи, че договорът за заем бил сключен устно, като М. Й. дължал приблизително 34 000 лева, но останал задължен за сумата от 4 500.00 лева.

По делото е представено извлечение от сметка с IBAN: ****, от което се установява, че М. Й. е превел по сметка с IBAN: **** на С. К. сумата от 30 000.00 лева с основание паричен заем.

Представени са и заверени от ЦКБ удостоверения, от които се установява, че С.

Г. К. има разкрита банкова сметка с IBAN: ****, както и удостоверение, от което се установява, че М. Й. има разкрита банкова сметка с IBAN: ****.

По делото е представен лист за преглед на пациент от 13.12.2017 г., от който се установява, че М. Й. е постъпил на 13.12.2017 г. и е напуснал лечебното заведение на 18.12.2017 г., по време на което е била осъществена пункция на коляно и терапии.

В първоинстанционното производство е разпитан свидетелят Р.А.Г. за 2 установяване на обстоятелства, свързани с предявения насрещен иск. В показанията си свидетелят твърди, че имал професионални отношения с М. Й. във връзка със заведение в град Козлодуй през 2017 г., но тъй като Й. не разполагал с достатъчно средства, свидетелят му помагал с парични средства. Заради тези финансови проблем, Й. се обърнал към К., която решила да му ги предостави и започнал да иска от нея суми в различен размер – 4000, 4 500 лева, като крайната сума възлизала около 34 000 лева.

В показанията си свидетелят споделя, че в момента, в който С. К. си поискала обратно парите, Й. превел по сметката 30 000 лева, а останалите обещал, че ще върне покъсно, но не ги върнал. Свидетелят Г. сочи, че между страните никога не е имало даване на заем от М. Й. на С. К., а преведената сума е била за връщане на заетите от Й. суми.

Други доказателства, относими към спора, не са събрани.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 240 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съединени в условията на евентуалност с иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Предявен е и насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 86 ЗЗД.

Относно насрещния иск по чл. 240 от ЗЗД срещу М. Й. - за заплащане на сумата от 4 500.00 лева:

Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата (арг. от чл. 240, ал. 4 ЗЗД).

За уважаване на иска, в тежест на ищеца е да установи валидно възникнало правоотношение по договор за заем, тоест че страните са постигнали съгласие ищецът да предостави на ответника определена сума пари срещу задължение на ответника да я върне, както и че сумата е предадена, като не се презюмира, че предаването на суми от едно лице на друго става на основание договор за заем. Основанието, на което се сключва един договор, подлежи на доказване от страната, която се позовава на него.

Не всяко плащане на суми от едно лице на друго става въз основа на сключен договор за заем между тях. Правните субекти си предават парични суми на различни основания. Може предаването на сумата да е свързано с погасяване на предходен дълг, да е изпълнение на задължение по сключен друг неформален договор (например парична вноска по договор за гражданско дружество) и т. н. При наличие на различни хипотези относно факта на плащането не може от самият факт на предаването на 3 сумата, при липса на други данни, да се презумира, че страните сключват договор за заем. Аналогично е положението, когато едно лице издава разписка, че дължи определена сума пари. При липса на други данни не може да се презумира от самия факт на признанието на задължението, че то е възникнало от заемен договор.

Възможно е това задължение да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от доказателствената тежест да установи този източник с допустимите от закона доказателствени средства. Така например при липса на писмен договор за заем, не е достатъчно наличието на разписка, в която не е посочено основание за предаването на сумата, за да се приеме, че е налице валидно сключен договор за заем по смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД (в този смисъл са Решение № 274 от 19.12.2013 г. по гр. д. № 1285/2012 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 283 от 03.10.2013 г. по гр. д. № 2202/2013 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 390 от 20.05.2010 г. по гр. д. № 134/2010 г. на ВКС, ІV г. о., Решение № 97/22.03.2011 г. по гр. д. № 417/2010 г. ВКС, ІV г. о., Решение № 69/24.06.2011 г. по гр. д. № 584/2010 г. ВКС, ІІІ г. о., Решение № 52/22.05.2009 г. по т. д.

№ 695/2008 г. ВКС, І т. о.).

В Решение № 82 от 12.05.2015 г. по гр. дело № 5122/2014 на ВКС, III г. о. и Решение № 524 от 28.12.2011 г. по гр. дело № 167/2011 г. на ВКС, ІV г. о. е налице произнасяне по въпроса за приложението на разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК при доказване на договор за заем, над определената в закона стойност. В цитираните съдебни актове е прието, че в производството по иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД в случай, че предаването на паричната сума е установено – налице е писмен документ за предаване на сумата, но липсват данни, на какво основание е направено това, за останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания. При наличието на документ за предаване на сумата, за останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания (в този смисъл са Решение № 283 от 01.11.2016 г. по гр. д. № 2117/2016 на ВКС, IV г.о., Решение № 253 от 17.10.2014 г. по гр. дело № 2902/2014 г. на ВКС, III г.о., Решение от 17.10.2014 г. по гр.д. № 2902/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение от 23.01.2014 г. по гр. д. № 483/2012 г. на ВКС, І т. о. и Решение от 23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г. на ВКС, ІV г.о.).

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетел, но от показанията на последния не може да се направи еднозначния извод, че страните са обвързани от договор за паричен заем от 14.12.2017 г., с твърдяното в исковата молба съдържание. В показанията на свидетеля Г. не се извеждат съществените елементи на договора за заем – дата на сключване, поемане на конкретно задължение за връщане на сумата, а установяват общо наличие на заемно отношение. От показанията на свидетеля не се установява последният да е присъствал на предаването на сумата, нито даването на сума в конкретен размер, като същевременно следва да бъде отчетено обстоятелството, че същият се явява заинтересован от изхода на делото. Не са събрани 4 и не е поискано събиране на доказателства за всички елементи относно договорената по договора за заем от 14.12.2017 г. Като резултат от това процесуално поведение на ответника (въззивника) по делото е останало недоказано наличието на правно основание за настъпилото имуществено разместване именно между ищеца(въззивник) и ответника (въззиваем). Поради изложеното, съдът споделя извода на СРС, че по делото не са ангажирани доказателства, водещи до еднозначния извод, че страните са обвързани от договор за паричен заем от 14.12.2017 г. с уговорен срок за връщане 14.01.2018 г., с предмет предаване на сума в размер на 4 500.00 лева, поради което и насрещните искове правилно са отхвърлени като недоказани.

Относно евентуалния иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен срещу ответницата, за заплащане на сумата от 30 000 лева, като дадена без правно основание:

По исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД хипотезите на "получаване без основание" обикновено са обусловени от едно преюдициално договорно правоотношение.

Съответно фактическия състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е., когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго /типичен случай е получаването на нещо въз основа на нищожен акт/. Освен това основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото.

Съобразно правилото на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и трайно установената съдебна практика, изразена в ППВС № 1/1979 г., в тежест на ищеца по иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, и в трите хипотези, е да докаже факта на плащането, а в тежест на ответника е да установи наличието на основание за получаване, респективно за задържане на това плащане.