Решение № 1471 от 15.11.2022, Административен съд - Варна

Р

Е Ш Е

Н И Е

№

…………../……………2022г., гр. Варна.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ-ми касационен състав, в публично съдебно заседание на десети ноември 2022г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА

ВАСИЛ

ПЕЛОВСКИ при секретаря Камелия А. и прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия

Желязкова КАНД № 2235/2022г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на

НАП-Варна, чрез процесуален представител - гл.ю.к. Хр.Александрова, против Решение № 1085/05.08.2022г. по АНД № 2640/2022г. на ВРС, ХХХVІІІ-ми състав, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 11-3718/09.05.2011г. на Директор Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-Варна, с което на Д.Р. Николова, ЕГН **********, в качеството й на управител на „Конкорд“ ДЗЗД, ЕИК ********* за нарушение по чл.92 ал.2 от ЗКПО е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв., на основание чл.264 ал.1, вр.

261 ал.1 от ЗКПО.

Касаторът навежда възражения за нарушение на материалния закон, като твърди, че неправилно първоинстанционният съд се е позовал на изтекла давност по чл.80 ал.1 т.5 от НК и не е съобразил решението си с видовете давности по отношение както на ангажиране на отговорността на дружеството, така и относно изпълнителската давност. Счита, че в случая е приложима нормата на чл.82 ал.1 от ЗАНН и доколкото в конкретния казус оспореното НП е връчено на 07.06.2022г. и е било обжалвано, то същото не е влязло в сила. На изложените основания претендира отмяна на решението на ВРС и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди НП.

В съдебно заседание не се явява представител. Депозирани са писмени бележки, в които жалбата се поддържа и се моли нейното уважаване. Претендира се ю.к. възнаграждение, а в условията наевентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касация – Д.Р. Николова в подадено писмено възражение и лично в съдебно заседание, оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна.

Поддържа становище за законосъобразност на въззивното решение, като счита, че правилно ВРС е констатирал изтекла абсолютна погасителна давност.Моли да се остави в сила решението.

Представителят на ВОП дава заключение, че касационната жалбата е неоснователна. Моли обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да се потвърди.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна, по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на Д.Р. Николова, против гореописаното НП.

ВРС е приел от фактическа страна, че на 08.05.2009г. инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна установил, че Д. Николова в качеството си на управител на ДЗЗД „Конкорд“ не е изпълнила задължението си да подаде годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2008г. в законоопределения срок – до 31.03.2009г. На 20.07.2009г. бил съставен АУАН, който бил предявен и подписан на лицето без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Като възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и дадената правна квалификация, административно-наказващият орган /АНО/ издал оспореното НП.

За да отмени НП съдът е приел в мотивите си, че независимо от това, че АУАН и НП са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН, то в случая следва да се приложи института на абсолютната давност визиран в нормата на чл.81 ал.3 от НК, която намира приложение, тъй като ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института на давността за погасяване на административно-наказателното преследване. Приел е, че съгласно чл.80 ал.1 т.5 и чл.81 от НК абсолютният давностен срок за административно-наказателно преследване в случая е четири години и половина и при извършено нарушение на 01.04.2009г., същият е изтекъл.

Касационният състав намира постановеното решение на ВРС за валидно, допустимо и законосъобразно, постановено при спазване на процесуалните норми и при правилно приложение на материалния закон. На основание чл.221 ал.2 изр.2 АПК настоящата инстанция напълно споделя и възприема като свои мотивите на въззивния съд, поради което и не е необходимо да ги преповтаря.

Сченото в жалбата касационно основание не е налице, а наведените възражения се явяват неоснователни. Правилно касаторът е развил съображения, за два вида давност, регламентирани в ЗАНН: погасителна, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административно-наказателното правоотношение /чл.34 от ЗАНН/, която настъпва преди влизане в сила на правоохранителния акт. И изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да осъществи изтърпяването на наложената административна санкция /чл.82 от ЗАНН/, която настъпва след влизането в сила на наказателното постановление. От своя страна, изпълнителската давност може да бъде квалифицирана на обикновена /по чл.82, ал.1 от ЗАНН/ и абсолютна такава /по чл.82, ал.3 от ЗАНН/.

В

ЗАНН обаче липсва изрична регламентация на института на давността за погасяване на административно-наказателното преследване. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС по тълкувателно дело № 1/2014г., /което не е изгубило своето приложение и значение, въпреки настъпилите законодателни изменение в ЗАНН/. В мотивите на същото Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на ВКС и Общото събрание на съдиите от ІІ колегия на ВАС са приели, че в чл.34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, уреждаща абсолютната давност, като по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, тази празнота се преодолява именно с приложението на чл.81, ал.3 във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК регламентира, че наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за всички останали случаи. А съгласно чл.81, ал.3 от НК, приложима също на основание чл.11 от ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Изхождайки от задължителното за съдилищата тълкувателно постановление, за процесното административно наказание - глоба, не се образува административно-наказателно производство, съответно не се налага административно наказание при изтекла абсолютна погасителна давност по чл.81, ал.3 от НК, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80, ал.1, т.5 от НК.

Нарушението, за което на Д.И. е наложено административно наказание „глоба“ е било извършено на 01.04.2009г. – денят следващ датата, до която е следвало да бъде подадена дакларацията по чл.92 от ЗКПО. Считано от тази дата, абсолютната погасителна давност от 4 години и 6 месеца по чл.81, ал.3 от НК, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, приложими на основание чл.11 от ЗАНН е изтекла на 01.10.2013г. Тоест, преди да бъде постановено въззивното решение административно-наказателната отговорност на И. е била погасена по давност, с което е преклудирана възможността за налагане на определеното с НП административно наказание. Редовното връчване и оспорването на процесното НП много след изтичане на този срок, не могат да доведат до възобновяване на същия /в каквато насока са твърденията в жалбата/ и не променят горните изводи.

Отчитайки последиците на изтеклата абсолютна погасителна давност, ВРС е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който не страда от визираните в касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила.

Водим от горното, съдът

Р Е

Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1085/05.08.2022г. по АНД № 2640/2022г. на ВРС, ХХХVІІІ-ми състав, с което е отменено НП № 11-3718/09.05.2011г. на Директор Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-Варна, с което на Д.Р. Николова, ЕГН **********, в качеството й на управител на „Конкорд“ ДЗЗД, ЕИК ********* за нарушение по чл.92 ал.2 от ЗКПО е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв., на основание чл.264 ал.1, вр. 261 ал.1 от ЗКПО

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.