Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 30 от 10.03.2026, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 557/2025
Вид
Решение № 30
Подписан
10.03.2026
В сила
10.03.2026
Състав
Евгения Георгиева Симеонова, Мира Руменова Джонева, Катя Николова Гердова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Враца, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова като разгледа докладваното от Мира Р. Джонева Въззивно гражданско дело № 20251400500557 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано в по въззивна жалба с вх. № 12143/20.08.2025 г. на СУ „***“ чрез адв. М. Г. срещу Решение № 513/06.08.2025 г., постановено по гр.д. № 1635 по описа за 2025 г. на Районен съд - Враца. С обжалваното решение съдът се е произнесъл по предявен от Р. Р. Ц. иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ във връзка с чл. 222, ал. 3 КТ. Ищцата е полагала труд като старши учител по *** в СУ „***“, гр. Враца, като на основание чл. 325, ал. 1 КТ на 26.07.2023 г. трудовият й договор бил прекратен по взаимно съгласие на страните. На основание чл. 222, ал.

3 КТ във вр. с чл. 219, ал. 6 ЗПУО и чл. 31, ал. 1, т. 2 КТД й били изплатени 11 брутни работни заплати при прекратяването, както и обезщетение за неизползван годишен отпуск.

Ищцата била член в синдикална секция, считано от 01.11.2015 г. до 31.07.2023 г. към КТ „Подкрепа“ и се е ползвала от клаузите на Колективния трудов договор за системата за училищното и предучилищното образование и допълнителните споразумения към него. По повод Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 г. към Колективен трудов договор от 06.12.2022 г. за системата на предучилищното и училищното образование, с който анекс считано от 01.01.2023 г. работните заплати на заетите в системата на училищното образование педагози са увеличени, ищцата е подала заявление до директора на СУ „***“ за изплащане на горницата на възнаграждението й за периода от 01.01.2023 г. до 26.07.2023 г., както и да й бъде преизчислен размерът на изплатеното на основание чл. 222, ал. 3 КТ обезщетение, но това не било сторено от страна на училището, поради различно правно 1 тълкуване на приложението на увеличението. Р. Ц. предявила претенцията си по съдебен ред, а районният съд е приел, че от значение за правния спор и за получаване на увеличението е било дали лицето е било страна по трудово правоотношение към 01.01.2023 г., съответно че прекратяването на договора й преди анекса от 10.08.2023 г. не може да я постави в различно положение от всеки останал педагог, който има право на ползите от обезщетението. Изчислявайки размера с предвиденото увеличение и след изложени подробни правни разсъждения по същина на спора, първостепенният съд е осъдил на основание чл.

128, т. 2 и чл. 222, ал. 3 КТ Средно училище „***“ да заплати на Р. Ц. сумата от 2125,89 лв. неизплатен увеличен размер с 15 % върху основната работна заплата за периода от 01.01.2023 г. до 26.07.2023 г. и сумата от 3794,98 лв., представляваща преизчислен размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ върху увеличения размер с 15 % на основната работна заплата на Ц., ведно със законна лихва върху тези суми, считано от датата на входиране на исковата молба – 21.05.2025 г. до окончателнто им изплащане. Постановил е предварително изпълнение на решението на основание чл. 242 ГПК, както и е осъдил ответника да й заплати 1500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение и 636,83 лв. разноски в полза на съда.

С жалбата на СУ „***“ се изразява недоволство от решението и се отправя молба за постановяване на ново решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.

Счита, че анексът предвижда нов размер на основните възнаграждения, който се прилага, считано от 01.01.2023 г., но само по отношение на заетите към датата на анекса лица от системата на образованието. Позовава се на Решение № 172/24.07.2025 г. по гр.д. № 156/2025 г. на ОС – Враца. Счита, че датата на анекса – 10.08.2023 г. е моментът, към който се определя кръга на лицата, имащи качеството „работници и служители“ в системата на образованието, съответно че лицата, които към този момент вече са били с прекратен трудов договор, не попадат в кръга лица, за които увеличението се прилага. Аналогична била и нормата на § 3 от ПЗР на Наредбата за изменение на Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда, предвиждащ, че минималните размери на основните месечни заплати на педагогическите специалисти влизат в сила от 01.01.2023 г., но тази разпоредба касаела само лицата, имащи това качество към момента на приемане на нормативния акт. Излага аргументи за задължителна съгласуваност на тези подзаконови нормативни актове, като нямало данни да е съгласувана с министъра на финансите, което е задължително условия, и не било посочено въз основа на кой акт от по-висока степен се издава. Следователно така издадената Наредба била в противоречие с чл. 22 от ЗУПО, а обратното й действие не отговаря на разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от ЗНА. Аргументира се, че за да бъде увеличен размерът на индивидуалната заплата, следва към датата на подписания анекс съответният работник или служител да има подписан индивидуален трудов договор, като ищцата не била заето лице към този момент. Правилото на чл. 54 , ал.

1 КТ било, че колективният трудов договор действа занапред, а под „друго“ законът тук имал предвид, че може да се определи друга, различна от сключването му дата, но не ставало дума за обратно действие на анекса към КТД. Позовава се на чл. 118 и чл. 119 КТ, като извежда правен извод, че за всяко изменение – независимо дали занапред или със задна дата - законът предвижда действащ към момента на изменението трудов договор. В този смисъл недопустимо било 2 изменение на трудовия договор относно размера на възнаграждението при липса на съществуващо трудово правоотношение. Моли въззивния съд да отмени решението на районния като неправилно и да се отменят разноските.

В своя отговор въззиваемата страна Р. Р. Ц. чрез адв. Ц. Н. С. е изложила, че жалбата е неоснователна, а решението на РС-Враца - правилно. Счита, че обратното третиране би било неравноправно. Намира, че на основание чл. 56 КТ колективният трудов договор може по всяко време да бъде изменен, а съгласно §3 ПЗР на Наредбата за изменение на Наредба № 4/2017 г. било предвидено, че в тримесечен срок след влизане в сила на Закона за държавния бюджет за 2023 г. страните предприемат действия за изменение на сключените КТД. Анекс бил сключен на 10.08.2023 г. Съобразявайки, че държавният бюджет за 2023 г. следвало да бъде изготвен и приет до края на 2022 г., а не на 28.07.2023 г., както е станало, то му е придадено обратно действие и затова заплатите са увеличени, считано от 01.01.2023 г. Позовава се на чл. 14 ЗНА във вр. с §46 от ПЗР на Закона за държавния бюджет на РБ, който предвижда, че законът влиза в сила от 01.01.2023 г.

Позовава се и на §2 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба 4/2017 г., с която е изменено Приложение № 3 относно минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти, и изричното изключение, че §2 влиза в сила от 01.01.2023 г. Изменението на КТД с Анекс от 10.08.2023 г. също предвижда нови размери, считано от 01.01.2023 г. Отчитайки взаимната връзка на всички изброени нормативни и договорни актове, правилен бил крайният извод на съда за обратното действие, чрез което законодателят преуреждал възникналите вече в предходен момент правоотношения между правните субекти. Съгласно чл. 57, ал. 1 от КТ колективният трудов договор произвежда действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация, страна по договора, в индивидуалните им отношения с работодателя. Лисвало изрично изключване на лицата, които не са на договор към датата на анекса. Моли решението да бъде потвърдено като правилно, а жалбата да се остави без уважение, както и да й се присъдят сторените разноски.

Пред настоящата инстанция не са събирани доказателства.

В откритото съдебно заседание адв. Г. от името на въззивника СУ „***“ пледира съдът да отмени изцяло първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да уважи доводите й. Твърди, че липсва единна съдебна практика по подобни казуси. Иска присъждане на разноските по делото и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемата страна.

Адв. С. като пълномощник на въззиваемата Р. Ц. моли въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, включително с възможност да препрати към мотивите му по чл. 272 ГПК. Той сочи, че извършеното от училището плащане по изпълнителното дело представлява косвено признание на исковете. Иска присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. В предоставения от съда срок адвокатът депозира пред съда и писмена защита, в която се позовава на практика на Окръжен съд – Враца със същия предмет. По същество защитата развива аргумента, че увеличението на заплатите по Закона за държавния бюджет за 2023 г., Наредба № 4/2017 и КТД (заедно с анекса от 3

10.08.2023 г.) има действие от 01.01.2023 г. и обхваща всички работили към тази дата в системата на образованието и членове на синдикалната организация, включително лица с прекратени към 10.08.2023 г. трудови правоотношения, каквато е ищцата. Липсата на изрично изключване за такива лица и принципът, че трудово възнаграждение се дължи за реално положен труд, водят до извод, че Ц. има право на увеличение на заплатата и съответните обезщетения за периода 01.01.2023–26.07.2023 г. Намира възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим. За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното.

Спорът пред настоящата инстанция е правен и се свежда до това, дали публикуваната в ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г. Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда, с която е предвидено увеличение в размер на 15 % на основното трудово възнаграждение на педагогическите специалисти, считано от 01.01.2023 г., е приложима и по отношение на лицата, които към датата на обнародването на измененията не са били част от образователната система. В случай, че тази Наредба е приложима и следва основното трудово възнаграждение да бъде увеличено, то съответно следва да бъдат увеличени и дължимите се обезщетения по чл. 222 КТ, доколкото техните размери зависят от него.

Страните не спорят, нито навеждат оплаквания пред въззивната инстанция относно фактическите установявания на първостепенния съд, които са както следва. Р. Р. Ц. е полагала труд по трудово правоотношение в СУ „***“, гр. Враца на длъжност старши учител по *** до 26.07.2023 г., когато трудовият й договор е бил прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ – по взаимно съгласие на страните. Безспорно е, че по този повод й е дължимо и обезщетение по чл. 222, ал.

3 вр. с чл. 219, ал. 6 ЗПУО и чл. 31, т. 2 от КТД, което е в размер на 11 брутни работни заплати и работодателят е изплатил ефективно, но в различен размер. Не се спори и че Р. Ц. е била член на Синдикална секция на КТ „Подкрепа“ в СУ „***“.

Разликата до увеличения размер на обезщетението, който се претендира, е установен като сума в хода на първостепенното производство посредством експертно заключение, което е прието от съда и не е оспорено от страните, като във въззивното производство не се въвеждат оплаквания по отношение на размера на присъдените претенции.

При тези безспорни обстоятелства въззивният съд приема, че Ц. е доказала наличието на първите предпоставки за уважаване на предявените искови претенции, а именно - наличие на трудово правоотношение по валидно сключен трудов договор с ответното дружество в процесния период, полагането на труд при работодателя-въззивник в същия период и прекратяване на трудовото правоотношение. При така установеното и наведените доводи от страните, въззивният съд следва да се занимае с правилното прилагане на правото по отношение дължимостта на увеличен размер на обезщетението. В това отношение настоящият състав намира първоинстанционното решение за правилно.