Решение № 4468 от 29.06.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4468 гр. София, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Т. Стоянова Владимирова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско дело № 20251100109548 по описа за 2025 година

Предявен e осъдителeн иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.

Софийски Градски съд е сезиран с, предявен от А. В. Б., с ЕГН: ********** срещу М.

Е. З., ЕГН **********, иск с правна квалификация чл.55, ал.1, предл. 2 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 100 000 лв., представляваща сума, заплатена на неосъществено основание, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда на 26.08.2025г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски.

В обстоятелствената част на исковата молба се посочва, че на 06.03.2025г. ищецът получил нотариално заверено пълномощно от А.Г.Ш. – майка на ответницата, с което го е упълномощила да продаде собствения й апартамент, намиращ се в ж.к. „Младост 1 А“, гр.

София, с кадастрален идентификатор ***, на когото намери за добре, включително и на себе си, за сума не по-малко от 150 000лв. ищецът посочва, че още преди получаване на пълномощното, превел сума в размер на 10 000лв., като част от продажната цена на апартамента в полза на А.Г.Ш., а в последствие и сума в размер на 90 000лв. по сметка на ответницата, доколкото задължението за заплащане на останалата част от продажната цена по сметка именно на ответницата, било вписано в даденото пълномощно.

Сочи, че А.Г.Ш. починала на 15.03.2025г., а ответницата продала имота, наследен след смъртта на майка й на трето лице на 07.07.2025г. за сума от 80 000лв. Твърди, че не се е осъществило основанието на което е заплатил сумата от 100 000лв., поради която същата подлежи на връщане.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника М. Е. З., с 1 който предявения иск се оспорва. Ответницата не оспорва, че между ищеца А. В. Б. и нейната майка А.Г.Ш. са съществували преддоговорни отношения за покупко-продажба на апартамент, че е получена сума в размер на 10 000лв., като част от продажната цена по сметка на майка й, както и че по изрично настояване на майка й, 90 000лв., които са били също част от продажната цена, са преведени по сметка на ответницата. Твърди, че получените от нея 90 000лв. е предала изцяло на майка си, поради което за нея не е на лице обогатяване. Заявява, че всички получени суми предала на майка си, в изпълнение на уговорка между А.Г.Ш. и ищеца. Сочи, че след смъртта на майка й, която се самоубила, в апартамента не били намерени никакви парични средства.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Представено е Пълномощно, с нотариална заверка на подписа на упълномощителя и заверка на съдържанието на документа, направени на 06.03.2025г., с което А.Г.Ш. упълномощава А. В. Б. да продаде на когото определи, включително сам на себе си, при условия каквито договори, за цена не по-малко от 150 000 лева, включително като договаря всички условия за начина на плащане на продажната цена, включително чрез банков кредит следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ***, представляващ апартамент №46, с административен адрес: гр.София, ж.к.“********. В т.II на пълномощното е записано, че А.Г.Ш. желае продажната цена на недвижимия имот да бъде получена по банков път по сметка с титуляр М. Е. З..

Представено е платежно нареждане от 28.02.2025г., с което А. В. Б. превежда по сметка на А.Г.Ш. сума в размер 10 000лв., с основание „заем“. В отговора на исковата молба обаче се признава, че между А.Г.Ш. и А. В. Б. е имало преддоговорни отношения за покупкопродажба на апартамент, собственост на първата. Признава се и, че заплатената сума в полза на А.Ш. в размер на 10 000лв. представлява първа вноска във връзка с тези преддоговорни отношения /така т.4.1 и 4.3 от отговора/.

Представени са още 9 броя платежни нареждания, всяко от които за сума в размер на 10 000лв. или общо 90 000лв., първото от които е от 06.03.2025г. /датата на заверка на пълномощното/, а останалите 8 от 10.03.2025г. Всичките платежни нареждания, които не са оспорени от ответницата, удостоверяват заплащане на суми в полза на М. Е. З., с основание „вноска покупка имот чрез пълномощно“. С отговора на исковата молба, М. Е. З. изрично признава, че сумата от 90 000лв., преведена по нейна сметка и получена от нея, е представлявала част от продажната цена за имота на майка й. Поради липсата на оспорване, че сума в размер на 90000лв. е получена от М. Е. З. по банков път и с оглед изричното вписване в пълномощното на задължение за превод на продажната цена именно по сметка на ответницата, следва да се приеме за безспорно установено по делото, че ищецът е заплатил сума в размер на общо 100 000лв. като част от продажната цена на апартамент №46, с административен адрес: гр.София, ж.к.“********.

От ищецът са представени, в оригинал, данъчна оценка за имота, Декларация по 2 чл.42, ал.2, т.2 от ЗМИП, Декларация за гражданство и гражданско състояние, Декларация за предоставяне на данъчна и осигурителна информация и Декларация по чл.74, ал.2, т.1 от ДОПК, подписани от А.Г.Ш. и копие от личната й карта. Обстоятелството, че ищецът разполага с оригиналите на документите, посочени по-горе, сочи на обстоятелството, че упълномощителят е предоставила на пълномощника всичко необходимо за осъществяване на действията по пълномощното.

Видно от удостоверение за наследници, на стр.21 от делото, А.Г.Ш. е починала на 15.03.2025г. и е оставила за свой единствен наследник по закон дъщеря си М. Е. З..

От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №94, том II, рег.№9025, дело №246 от 07.07.2025г. е видно, че М. Е. З. е продала на лице, различно от ищеца, а именно В.И.В. недвижимия имот, предмет на пълномощното. Поради отчуждаването на имота, за ищецът е невъзможно да придобие същия, поради което заплатената част от продажната цена се явява платена на основание, което вече не може да бъде осъществено.

От справка чрез отдалечен достъп по данни за физическо лице за всички служби по вписванията за М. Е. З. е видно, че освен апартамент №46, с административен адрес: гр.София, ж.к.“********, ответницата се е разпоредила и с друг имот, който е част от наследствената маса, останала след смъртта на А.Г.Ш., находящ се в с.Горни Окол, общ.Самоков.

Съгласно чл.49, ал.2 от Закона за наследството приемане на наследството с конклудентни действия има когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството. Разпореждането с недвижимо имущество, част от наследствената маса представлява именно такива действия и следва да се приеме, че М. З. е приела наследството на майка си именно посредством конклудентни действия. Поради приемането на наследството по този начин, ответницата е приела и пасивите на наследството, както и задълженията, каквото представлява задължението за връщане на сума в размер на 10 000лв., заплатена от А. Б. като част от продажната цена на апартамента, отчужден от ответницата. Съгласно чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД който е получил нещо с оглед на неосъществено основание, е длъжен да го върне. Сумата от 10 000лв. е заплатена в полза на А.Г.Ш. на конкретно основание. Същата е част от наследствената маса и е преминала в собственост на М. З., като доколкото ответницата, чрез свои действия е довела до отпадане на основанието на което е получена сумата, то дължи връщането й.

Задължение за връщане на останалата част от продажната цена в размер на 90 000лв. е възникнало лично за ответницата. От М. З. не се доказва предаване на сумата в полза на майка й, доколкото разпитания по делото свидетел П.Х. не удостоверява с показанията си предаване в полза на А.Ш. именно сума в размер на 90 000лв. Свидетелят посочва, че получил от М. З. запечатан плик, който е следвало да предаде на майка й, но не е отварял този плик и не знае дали действително в него е имало пари и колко са били.

Дори и да беше установила предаване на сумата в полза на А.Ш. същата отново щеше да представлява пасив на наследството, доколкото паричните задължения не погиват и 3 задълженията могат да бъдат изпълнени с които и да е парични средства.

Поради изложеното предявения иск следва да се уважи.

При този изход на спора, право на разноски има ищеца, който претендира присъждане на всички направени разноски, без да представя списък по чл.80 ГПК. Съдът установява, че от ищецът е заплатена единствено държавна такса в размер на 1738,39 евро, която му се следва. Не се доказва заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 2600 лв. съгласно Договор за правна защита и съдействие от 31.07.2025г., доколкото в същия е записано, че възнаграждението е платимо по банков път по конкретна сметка, но не са представени доказателства за заплащане на сумата.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА М. Е. З., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.“********, вх.********, ап.13 да заплати на А. В. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр.Радомир, кв.********, по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, сума в размер на 51129,19 евро /с левова равностойност/ 100 000 лв., представляваща сума, заплатена на неосъществено основание като продажна цена за закупуване на самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ***, представляващ апартамент №46, с административен адрес: гр.София, ж.к.“********, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда на 26.08.2025г. до окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски по делото за заплатена държавна такса в размер на 1738,39 евро.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски Апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4