Решение № 403 от 06.07.2020, Административен съд - Плевен
- Съд
- Административен съд - Плевен
- Дело
- Административно дело 429/2020
- Вид
- Решение № 403
- Подписан
- 06.07.2020
- В сила
- 06.07.2020
- Състав
- СНЕЖИНА МОЙНОВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал. 2, предл. последно · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 117, ал. 1, т. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 117, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 118 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 118, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 40, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 40, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 4, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 4, ал. 3, т. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 4, ал. 3, т. 4 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 4, ал. 6 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 74, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
РЕШЕНИЕ
№ 403 гр. Плевен, 06.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Снежина Иванова при секретар Десислава
Добрева изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 429 по описа за 2020 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Административното дело е образувано по жалба на В.Л.К.,*** срещу решение № 2153-14-28/26.03.2020 година на директора на ТП на НОИ Плевен.
В жалбата се посочва, че неправилно не се изплаща обезщетение за временна неработоспособност, тъй като още към 2015 година се е осигурявала като самоосигуряващо се лице за този риск и след тази дата не е променила начина на осигуряване, плащани са дължимите вноски, дори е изплащано обезщетение през 2018 година. Посочва, че след 2015 година не е подавана декларация за прекъсване на осигуряването и се внасяни редовно вноски и следва да бъде изплатено обезщетение и да бъде отменено решението и разпореждането.
В съдебно заседание оспорващата – В.Л.К.,*** се явява лично и поддържа жалбата, като посочва, че същата е осигурено лице и следва да бъде отпуснато обезщетение за временна неработоспособност, тъй като са внесени дължимите осигурителни вноски.Намира, че след отпускане на пенсия поради общо заболяване за нея не е налице задължение да подава декларация за вида осигуряване, тъй като такава е подадена при започване на дейността и не е налице промяна на осигуряването и счита, че внесените осигурителни вноски не са недължимо платено. Представя писмена защита, в която поддържа изложеното в жалбата и в съдебно заседание.
В съдебно заседание ответникът – директорът на ТП на
НОИ Плевен, не се представлява.
Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:
С разпореждане №12 от 20.10.2015 година (лист 11 по делото) е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на К. в размер на 182,45 лв. за срок от 01.07.2015 г – до 01.07.2016 г. по чл. 74, ал. 1 от КСО.
С разпореждане №
О-14-000-00-01368374/12.02.2020 г. на ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите (лист 6 по делото), на основание чл. 40, ал. 3 от КСО е отказано отпускането на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване на В.К., тъй като лицето след отпускане на пенсия за инвалидност не е подало декларация относно избор на осигуряване.
В жалбата си (лист 12 по делото) срещу разпореждането оспорващата твърди, че към 01.07.2015 година
- датата на отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване е самоосигуряващо се лице и след тази дата не е променяла начина на осигуряване и са внасяни осигурителни вноски и през 2018 година е изплатено обезщетение за временна неработоспособност и измененията в Наредбата имат действие занапред и не следва да се подава декларация от лице, които не се прекъсвали осигуряването си.
Видно е от приложеното на л. 5 от делото решение № 2153-14-28/26.03.2020 година на директора на ТП на НОИ Плевен, че е отхвърлена жалбата срещу разпореждането, с което й е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, с мотиви че не е подадена Декларация по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ.
В решение № 2153-14-28/26.03.2020 година на директора на ТП на НОИ Плевен отхвърлена жалбата на лицето и е потвърдено разпореждане №
О-14-000-00-01368374/12.02.2020 г. на ръководител по изплащането на обезщетенията. Излагат се доводи, че съгласно чл. 1. ал. 6 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание по предвидения в наредбата ред след подаване на декларация по утвърден от НАП образец. За лицата по чл. 4. ал. 3. т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, осигуряването възниква от датата, на която е подадена съответната декларация по чл. 1. ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ. Твърди се, че в информационната система на НОИ липсва такава декларация. Прави се извод, че за лицето не е възникнало задължение за осигуряване за риска общо заболяване и майчинство към момента на настъпване на временната неработоспособност 13.00.2020 г. и не отговаря на условията на чл. 40, ал. 1 от КСО да е осигурено за съответния риск.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспореното решение е издадено от компетентен орган по см. на чл. 117, ал. 3 от КСО – директорът на РУСО –Плевен.
Съдът намира, че решението е постановено в установената писмена форма, при спазване на административно-производствените правила, мотивирано е и съответства на материалния закон.
В случая не се оспорва, че лицето е осигурено като самоосигуряващо се за всички осигурени социални рискове, но органът приема, че с оглед разпоредби на Наредбата след отпускане на пенсия, независимо че са внасяни осигурителни вноски , то лицето не е осигурено за риск „общо заболяване“, защото е следвало да подаде декларация по образец, а такава не е подадена.
Оспорващата е самоосигуряващо се лице – адвокат и попада в обхвата на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО. На основание чл. 4, ал. 6 от КСО лицата по ал. 3, т. 1,
2,
4
- 6 от КСО, на които е отпусната пенсия се осигуряват по свое желание. Правото им да не се осигуряват за ДОО възниква по силата на закона, с настъпването на факта на пенсиониране, без да са необходими някакви допълнителни действия от тяхна страна. Когато през м. юли 2015г. на К. е отпусната лична пенсия за инвалидност и общо заболяване, това е довело до отпадане на основанието за осигуряването й и за да се осигурява след този момент следва да подаде декларация ОКд-5 през месец юли 2015 г., с която да изрази по определената форма и ред желанието си за осигуряване, началото и вида му, тъй като след 01.01.2013 г. вече не е възможно конклудентно/с действия по подаване на декларации обр. 1 и обр. 6 и заплащане на осигурителни вноски/ да се изрази такова желание за осигуряване и то да има правна стойност. В случая лицето не е подало декларация ОКд-5 през месец юли 2015 г., че желае да се осигурява, а по силата на закона пенсионирането му е прекъснало осигуряването му, то той не е "осигурено лице" по смисъла на КСО.
При положение, че самоосигуряващото се лице, на което е отпусната пенсия, желае да се осигурява, то следва да подаде декларация в компетентната ТД на НАП по утвърден образец т.е. лицето е разполагало с възможността, предвидена в чл. 4, ал. 6 от КСО да се осигурява по свое желание по предвидения в Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, български граждани на работа в чужбина и на морските лица ред, който включва подаването на декларация образец ОКд-5, която лицата-пенсионери, желаещи да се осигуряват, попълват. Съгласно чл. 1, ал. 6, изр. второ от НООСЛБГРЧМЛ за лицата-пенсионери, желаещи да се осигуряват, осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларацията.
Съгласно разпоредбата на наредбата към датата на отпускане на пенсията – 01.07.2015 г. лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4 - 6 от Кодекса за социално осигуряване, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание по предвидения с наредбата ред. За лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, на които е отпусната пенсия, осигуряването възниква от датата, посочена в декларацията по ал. 2, но не по-рано от 1-во число на месеца, през който е подадена . Такава е и редакцията на ал. 6, чл. 1 от Наредбата към датата на изтичане на срока на пенсията – 2016 г. и следващите години .т.е. и към датата на отпускане на пенсията за инвалидност и след изтичане на срока, за който е отпусната ,оспорващата като самоосигуряващо се лице по см. на чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО във връзка с ал.6 се осигурява по свое желание за риска общо заболяване и майчинство и след отпускане на пенсия за инвалидност е следвало да посочи, дали ще се осигурява за този риск. Неоснователен е доводът на оспорващата, че Наредбата е изменена на 07.04.2017 година и действа занапред, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО лицата по ал. 3, т. 1, 2, 4 - 6, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание. Съгласно чл. 1, ал. 6 от Наредбата в редакцията към отпускане на пенсията за инвалидност лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4 - 6 от Кодекса за социално осигуряване, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание по предвидения с наредбата ред. За лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, на които е отпусната пенсия, осигуряването възниква от датата, посочена в декларацията по ал. 2, но не по-рано от 1-во число на месеца, през който е подадена, като такава е редакцията и към датата на постановяване на разпореждането и на процесното решение.
След като не е спазен установения от закона ред за деклариране желанието да се осигурява, то не може заплатените осигурителни вноски да заместят това деклариране/ в този смисъл Решение №
8452 от 05.06.2019 г. на ВАС по адм. дело № 995/2019 г., VI отд. /. По делото е безспорно установено, че такава декларация не е била подавана, а и лицето не оспорва, че не е подало декларация след 2015 година и доколкото липсва изрично волеизявление за осигуряване, следва да се приеме, че лицето не е желаело да се осигурява за ДОО. Липсата на такава декларация не позволява да се приеме, че видът на осигуряването е бил променен с внасянето на осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове.
Съдът намира, че видът на осигуряването се определя единствено от заявеното от самоосигуряващото се лице с декларация по чл. 1, ал. 3 или по чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ и когато не е била подадена декларация по посочената наредба след отпускане на пенсия за инвалидност през 2015 година и след изтичане срока на отпуснатата пенсия - 01.07.2016 г., размерът на реално внесените в ДОО осигурителни вноски няма за последица промяна във вида на осигуряването, а платените осигурителни вноски над размера, определен за осигурителните рискове по чл. 4, ал. 3 КСО, са недължимо платени и самоосигуряващото се лице може да поиска възстановяването на тази разлика/ в този смисъл е Решение № 13952 от 7.11.2012 г. на ВАС по адм. дело № 6498/2012 г., VI отд. /.
Предвид горепосоченото съдът намира, че правилно е прието, че лицето не отговаря на изискването на чл. 40, ал. 1 от КСО, съгласно който осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
С оглед горепосоченото съдът намира, че решението е законосъобразно и следва да бъде отхвърлено оспорването на лицето.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав РЕШИ:
Отхвърля жалба на В.Л.К.,*** срещу решение №
2153-14-28/26.03.2020 година на директора на ТП на НОИ Плевен.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
Решението е окончателно на основание чл. 119, във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 1 от КСО.
СЪДИЯ: /п/