Решение № 2428 от 29.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2428 гр. Пловдив, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20225330117582 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от Производството е образувано по искова молба от К.

Д. Ж. против „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. Лъчезар Станчев № 3, ет. 10, с която се иска прогласяване нищожността на клаузата по чл.6 от договор за кредит № ****************** от 22.03.2022 г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК и като неравноправна.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит от 22.03.2022 г., по силата на който на ищеца била предоставена сумата от 500 лв., при фиксиран лихвен процент по заема 38,75%, годишен процент на разходите – 46,42%. В договора била уговорена клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, която счита, че е недействителна на посочени по-горе основание, доколкото била неоправдано висока, била скрита лихва и заобикаляла чл.19, ал.4 ЗПК. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който счита предявения иск за неоснователен.

Не оспорва обстоятелството, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит от 22.03.2022 г.

Не оспорва наведените от ищеца твърдения за уговорена в договора годишна лихва.

ГПР по договора е в размер на сочения от ищеца. По силата на договора, ответното дружество, предоставило на ищеца сумата от 500 лв., която представлява главница по кредита. Действително чл. 4, ал. 3 от договора предвижда същият да бъде обезпечен с банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова институция, а чл. 6, ал. 1 от договора, регламентира неустойка /в случай на непредставяне на гаранция/ в размер на 420 лв. Счита, 1 че уговорената лихва и ГПР са напълно законосъобразни и отговарят на изискванията на ЗПК. Заявява, че твърденията на ищеца, че договорът е нищожен, са изцяло бланкетни и неоснователни. Неустойката била изключена от обхвата на ГПР, определен в ЗПК, не е част от неговата стойност и няма предвидено ограничение на нейния размер. Излага, че съгласно чл. 19, ал. 3 ЗПК при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Задължението за неустойка теоретично би възникнало единствено в случай че потребителят не е изпълнил задълженията си по договора, като не е представил на дружеството гаранция по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от договора. Тъй като неустойката, уговаряна по потребителски кредити, е изключена от обхвата на ГПР, по отношение на нея не важи ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно което ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на РС. Неустойката била уговорена добросъвестно и на принципа на свободата на договаряне. Неустойката не била част от задължението на кредитополучателя към момента на сключване на договора. Задължението за нейното заплащане възниква в последващ момент и то единствено при виновно неизпълнение на задълженията от страна на потребителя на кредитната услуга и съответно активно поведение на кредитора. В този смисъл, в чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от договора било предвидено, че неустойката ще е дължима от кредтополучателя за всеки ден до момента на предоставяне на обезпечение по кредита, т.е. неустойката не би биба изначално дължима сума, а се натрупва в резултат на продължително незаконосъобразно поведение на кредитополучателя. Сочи, че в противоречие с твърденията на ищеца „Неткредит“ ООД осигурило и съответни различни възможности за своите кредитополучатели, които имат право на избор какъв тип гаранция да предоставят на дружеството – банкова гаранция, гаранция, издадена от небанкова финансова институция или двама поръчители.

Кредитополучателят имал възможност да изпрати на дружеството за предварително одобрение банкова гаранция /или такава, издадена от небанкова финансова институция/ или информация за потенциални поръчители преди сключването на договор за кредит. Твърди, че уговорената неустойка, освен съобразена с нормативните изисквания, е в съответствие и със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/2009 г., ОСТК на ВКС. С нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размерът на вредите, настъпили от неизпълнението. Към момента на сключване на договора били налице императивните ограничения на чл. 19 ЗПК, които били изцяло съобразени в сключения между страните договор, т.е. налице е тяхната законосъобразност.

Сочи, че неустойката би била дължима именно поради извършено неизпълнение на посоченото задължение за предоставяне на гаранция, като тя няма характер нито на вид такса за ползване на кредита, нито на възнаградителна лихва за дружеството. Клаузата за неустойка имала за предмет единствено гарантиране на правата на дружеството във връзка с отпуснатите заемни средства и евентуално обезщетителен характер в случай на невъзможност за възстановяване на заетите суми. Неустойката не се отклонявала от обезпечителната си функция и не водела до скрито оскъпяване на кредита.

Твърди, че преди отпускане на кредита дружеството, извършило всички необходими законови проверки за оценка на кредитоспособността на ищеца. Именно в резултат на тази оценка от кредитополучателя по договора било изискано представяне на обезпечение, съответно непредставянето на същото било скрепено със санкция.

Счита, че дори да се приеме тезата на ищеца, че отговарящ на добрите нрави размер на възнаградителната лихва би бил трикратният размер на законната лихва, подобен извод единствено би намалил размера на дължимата от кредитополучателя лихва до цитирания размер, а не следва да води до пълна нищожност на уговорката за възнаградителна лихва и оттам – нищожност на договора изцяло.

2

Твърди, че дружеството е предоставило на кредитополучателя цялата необходима и изискуема по закон информация относно лихвата и ГПР по договора. При наличие на нормативно определен с императивна норма максимален размер на ГПР, част от който е и лихвата, но не и неустойката по договора, претенция за противоречието на последната с добрите нрави, следва да бъде счетена за изцяло неоснователна. Неустойката била изключена от обхвата на ГПР, определен в ЗПК, не е част от неговата стойност и няма предвидено ограничение на нейния размер.

Несъстоятелни били твърденията на ищеца относно наличието на „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на ЗЗП. Дружеството, предоставяло детайлна информация на своите клиенти преди и след отпускане на заемни средства, по всички канали за известяване и комуникация със своите клиенти, включително посредством своята онлайн платформа, даваща възможност за изчисляване на дължимите по договори за кредит суми чрез онлайн калкулатори, на дежурните телефони на дружеството, както и чрез имейл/смс известяване за приближаващи падежи на задължения. Твърди, че кредитополучателят бил детайлно уведомен за лихвата по кредита, ГПР, както и потенциално дължима неустойка, още със Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителския кредит.

Неоснователни били и аргументите на ищеца относно размера на възнаградителната лихва по договора. Сочи, че противно на твърденията на ищеца, дори и дадена клауза от договора да бъде прогласена за недействителна, същата не влече нищожност на цялата кредитна сделка, а единствено нейната частична недействителност по отношение на конкретната уговорка /чл. 26, ал. 4 ЗЗД/. Изцяло в този смисъл била и уговорката, постигната в чл. 14, ал. 2 от договора, съгласно който „нищожността на някоя клауза от договора или на допълнително уговорени условия не води до нищожност на друга клауза или на договора като цяло“.

С оглед изложеното, моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Претендира разноски.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен e иск с правна квалификация по чл.26, ал.1, пр.3, пр.2 ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закон.

За да бъдат уважени така предявения иск ищецът следва да установи наличието на договор за заем, който не отговаря на твърдените законови изисквания, при което са налице пороци, водещи до неговата недействителност; наличието на предпоставки за нищожност на клауза за неустойка, поради противоречие с добрите нрави и нарушение на материалния закон.. В тежест на ответника е да докаже валидност на договора и оспорените му клаузи, който е сключен съобразно изискванията на ЗПК и при спазване правата и интересите на потребителя, като опровергае твърденията на ищеца и установи всички свои твърдения и възражения в отговора.

С Определение от 31.01.2023 г. като безспорно между страните е отделено, че е подписан процесния договор за потребителски кредит № ****************** от 22.03.2022 г. с посоченото от ищеца съдържание, че в чл. 4, ал. 3 от договора, било уговорено обезпечение с банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова институция, а в чл. 6, ал. 1 била регламентирана неустойка в размер на 420 лв. при непредставяне на гаранция.

3

Няма спор, че неустойката не е включена в размера на ГПР по договора. .

Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Недкредит“ ООД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК.

Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл решение № ************* г. на ВКС по т. д. № ********* г., II т.о./.

В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в срок до края на следващия ден от подписване на договора да представи банкова гаранция или гаранция от небанкова финансова институция със срок на валидност до 24.09.2022 г. – чл.4, ал.3 от договора, като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер от 420 лева – чл.6, ал.1 от договора.

Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.

Разпечатката съдържа 36 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1738c9ac-4b9b-450c-9eb4-5c5bf631f45f