Определение № 326 от 22.05.2025, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 326 гр. Перник, 22.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500260 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК, вр. с чл. 577, ал. 1 от ГПК, вр. чл.

32а ПВ.

Образувано е по жалба от Л. Ц., чрез адв. Д. против Определение № 42/27.03.2025 г. на Съдия по вписванията при PC Перник, с което е отказано вписване на Постановление за възлагане на недвижим имот от 14.02.2019 г. издадено от ЧСИ Е.Д., рег.№*** на КЧСИ с район на действие- ПОС, издадено по изп.д.№ 20097510400294/2009г.

В жалбата по подробни съображения се твърди, че атакуваният отказ е незаконосъобразен и в противоречие с постоянната съдебна практика на съдилищата.

Искането към съда е за отмяна на отказа и да разпореди вписване на Постановление за възлагане на недвижим имот от 14.02.2019 г. издадено от ЧСИ Е.Д.,Рег.№*** на КЧСИ, издадено по изп.д.№ 20097510400294/2009г.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:

Жалбата като подадена в законоустановения едноседмичен срок (чл. 577, ал. 1 ГПК вр. чл. 275, ал. 1, изр. 1 ГПК) от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт (чл. 577, ал. 1 ГПК вр. чл. 32а ПВ) е допустима.

Със заявление вх. № 1318/27.03.2025 г. от Л. Ц., чрез адв. Д. до СВ – Перник е поискано вписване на Постановление за възлагане на недвижим имот от 14.02.2019 г. издадено от ЧСИ Е.Д., рег.№*** на КЧСИ с район на действие- ПОС, издадено по изп.д.№ 20097510400294/2009г., с което, след проведена публична продан, Р.П.М. е обявен за купувач 1 на индивидуализирания в постановлението процесен недвижим имот и имота е възложен в собственост на Р.П.М. – наследодател на заявителя Л. Ц.. Според служебното отбелязване върху него, постановлението е влязло в законна сила на 08.03.2019г. Освен цитираното постановление за възлагане- представено в три екземпляра, към заявлението за вписване са приложени и други документи, сред които Схема № 15-410346-12.03.2025 г. на самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура с ид.

***, изд. от АГКК - СГКК - Перник - представена в три екземпляра, Уд. за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК с изх. № *** от 13.03.2025 г. на Д „МДТ” при Община Перник - представено в три екземпляра, Уд. за наследници от 18.12.2023 г. на Р.П.М.

-1 екземпляр, платежно нареждане от 27.03.2025 г. за внесена държавна такса за вписване в размер на 170 лв. по сметка на Агенция по вписванията, както и пълномощно от Л. Р. Ц. за представителна власт на адв. М. Д. - 2 екземпляра. Обжалваният отказ съдията по вписванията е постановил позовавайки се на множество основания за отказ.

При горните фактически констатации, настоящият въззивен състав от правна страна намира следното:

Съдебното производство по ГПК по обжалване отказа на съдията по вписванията, се провежда по реда на чл. 278, вр. чл. 577, ал. 1 ГПК, при условията на т. нар. "пълен въззив", като няма изискване в жалбата да се посочват пороците на обжалвания акт, няма ограничение за позоваване на нови факти и представяне на нови доказателства и няма ограничения на правомощията на въззивния съд откъм дължимата проверка по надлежното упражняване и съществуването на правото на вписване (в тази насока – ТР № 6/15.01.2019 г. по т. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС).

Според задължителните разяснения в т. 6 от ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК, предметният обхват на проверката по чл. 32а, ал. 1 от ПВ, която съдията по вписванията извършва при заявено искане за вписване на определен акт се свежда до това дали представеният за вписване акт подлежи на вписване, дали е съставен съобразно изискванията на закона за форма и има ли предвиденото в чл. 6, ал. 1, б. "а" и б. "в" ПВ съдържание относно идентификацията на страните и на имота, дали молителят е легитимиран да иска вписване, като преценката се прави с оглед лицата, посочени като правоимащи в акта, респ. техните наследници, като не се проверяват материалноправните предпоставки на акта. Може да бъде отказано вписване ако не е внесена дължимата за това такса, ако липсва скица-копие от кадастралната карта съгласно чл. 6, ал. 3 ПВ (когато конкретният имот се намира в район с одобрена кадастрална карта), ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 от ДОПК. В Определение № 4070 от 14.12.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4642/2023 г., II г. о., ГК се приема, че съдията по вписванията не е орган, който има правомощия да контролира дейността на съдебния изпълнител, до какъвто резултат би се достигнало, ако се приеме, че той е овластен да проверява съдържанието на издаденото постановление за възлагане.

В случая е представен за вписване постановление за възлагане на недвижим имот акт, подлежащ на вписване съгласно чл. 112, б. „а“ от ЗС и чл. 4, б."а" и б. "л" ПВп и чл. 498, 2 ал.1 ГПК; отговаря на изискванията на чл. 6 от ПВп и който е редовен от външна страна и с необходимото по смисъла на чл. 6 от ПВ съдържание - съдържа подробно описание на имота, с посочени сигнатури, идентификатори, предназначение съобразно данните по чл. 60, т.1-7 ЗКИР и изискванията на чл. 6, ал.3 ПВ, индивидуализиран е купувачът на публичната продан и пр., и в този смисъл са спазени и изискванията на чл. 6, ал. 1, б. "а" и б. "в" ПВ ‐ посочени са и са надлежно идентифицирани страните и имота.

Съображенията, че след смъртта на купувача на имота, посочен в постановлението за възлагане не е налице правен субект, по чиято персонална партида да се извърши вписването на постановлението за възлагане, с които е мотивиран постановеният отказ, не съставляват законово основание за постановяване на същия. Легитимирани да искат вписване на постановлението за възлагане са купувачът по него, респ. неговите правоприемници, като в конкретния случай искането е от наследник на купувача по постановлението за възлагане, и поради това е легитимиран и има интерес от вписването на постановлението за възлагане. Това изрично следва от чл. 8 от ПВ, според който вписването на актове по чл. 4 ПВ се извършва по писмена молба на страните, на нотариус и на всеки, който има интерес от вписването. Заявителят е доказал правния си интерес от вписване на постановлението за възлагане, тъй като е правоприемник-наследник на купувача по постановлението за възлагане, която страна придобива от акта вещни права върху определен недвижим имот. Вписването на данни за принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот в СВ се извършва чрез отбелязване на данни по партидата на собственика, т. е. на лицето, което подлежащият на вписване акт сочи като носител на вещното право. Ето защо в чл. 6, ал. 1, буква "а" от ПВ е установено и изискването за посочване на данни за всяко лице, което подлежащият на вписване акт сочи като носител на такова право.

Следователно процесното постановление за възлагане следва да бъде вписано по партидата на лицето, което този акт сочи като собственик на имота. Аргумент за това е и чл. 39 от ПВ, който сочи начина, по който се извършват справки за принадлежността на правото на собственост в книгите за вписванията. Съдът намира, че заявлението за вписване е подадено от легитимирано лице с интерес да иска вписване - наследник на купувача по постановлението за възлагане, чието вписване се иска – обстоятелство, установимо от представеното към заявлението за вписване удостоверение за наследници.

В продължение на горното, съдът не споделя мотивите за отказ, че на осн. чл. 5 б. а от ПВп придобитият имот въз основа на закона не подлежи на вписване. В случая тази хипотеза не намира приложение. Текстът на чл. 5 от ПВ, с който изброява актовете, които не подлежат на вписване е изключение от всеобщата задължителност за вписване, въведена с чл. 112 от ЗС на актове, с които се учредяват, прехвърлят, изменят и прекратяват вещни права, и затова следва да се тълкува ограничително и с оглед историческото тълкуване на разпоредбата в редакцията преди изм. - ДВ, бр. 5 от 2001 г., в сила от 01.01.2001 г. - не подлежат на вписване: придобиване на недвижим имот по силата на закона или с административен акт, като: отчуждения за държавна и обществена нужда, по регулация, по силата на конфискация, придобиване на изоставени недвижими имоти от държавата, 3 отстъпване на държавни имоти (чл. 15 от Закона за собствеността), както и придобиването на построена от трето лице сграда в чужд имот по приращение, придобиването на недвижим имот по давност и др. С оглед на това смисълът на чл. 5 б. а от ПВп е, че на вписване подлежат самите актове, а не правата, респ. вписват се източниците на съответните правни отношения, а не съдържанието на последните. В конкретния случай искането е за вписване на самия акт- постановлението за възлагане на имот на публична продан, респ. източника на съответните правни отношения, което изключва придобиване въз основа на закон по см. на чл. 5 б. а от ПВп. Обстоятелството, че искането за вписване на акта е от наследник на купувача по постановлението за възлагане, не означава, че се иска вписване на правата и съдържанието на последните, т.е. на самото наследствено правоприемство.

По отношение на мотивите за отказ, касаещи пълномощното на лицето, заявило вписването като е приел, че при заявяване за вписване на процесния представен акт за вписване, пълномощното следва да съответства на чл. 39, ал. 1 от ЗЗД, т.е. да е изрично пълномощно - да бъде точно и ясно обозначено правото на упълномощеното лице да извършва действия на разпореждане с права върху имота и информация, свързана с индивидуализиращите белези на недвижимия имот, по отношение на който се иска да се извърши вписване, настоящият състав намира и тях за неоснователни. Подобно изискване няма опора нито в ЗЗД, нито в ГПК, нито в ПВ или ЗКИР. Към заявлението за вписване е било приложено пълномощното, от което е видно, че адв. Д., действа в качеството му на пълномощник на заявителя Л. Ц., и представителната власт на пълномощника адв. Д. да представлява заявителя Л. Ц. не може да бъде отречена, тъй като пълномощното е с нотариална заверка на подпис извършена от нотариус. Като пълномощното е представен заверен нотариално препис рег. № 3002/19.03.2025 г. на нотариус А.П., рег. № *** на НК, с район на действие РС - София, снет от оригинал на същото пълномощно. Това пълномощно съдържа както изрични права упълномощения адв. Д. да представлява заявителя Л. Ц. пред Агенция по вписванията, част от която е и Имотния регистър, респективно СВ, така и изрични права за пълния обем представителна власт, при което не може да бъде отречена и представителната власт на подалия заявлението адв. Д.. В тази насока и в противовес на мотивите за отказ, съдът намира, че пълномощното на едно лице да заяви за вписване на акт в СВ няма изискването пълномощното да бъде изрично пълномощно - да бъде точно и ясно обозначено правото на упълномощеното лице да извършва действия на разпореждане с права върху имота и информация, свързана с индивидуализиращите белези на недвижимия имот, тъй като пълномощното не включва изброените в чл. 37 от ЗЗД права на разпореждане, а само права за представителство при вписване на съответния документ.

Не е налице нарушаване на разпоредбата на чл. 264 ДОПК във връзка с конкретния отказ. Към заявлението за вписване до СВ е приложено Уд. за данъчна оценка по чл. 264, ал.

1 от ДОПК с изх. № *** от 13.03.2025 г. на Д „МДТ” при Община Перник, отговарящо на изискванията на чл. 264, ал. 1 ДОПК, в което се удостоверява липсата на дължими за конкретния недвижим имот данъчни задължения, независимо от задълженото за тях лице.

Същото е представено като копие, заверено от адвоката с „вярно”, като според чл. 32 ЗАдв.

4 заверените от адвоката копия имат значението на официално заверени преписи, като заверката е извършена от адв. М. Д., упълномощен да представлява заявителя Л. Ц. за пълния обем представителна власт пред Агенцията по вписванията. Като от значение в случая е и обстоятелството, че като приложение към жалбата до съда е представен нот. заверен препис рег. № 3843/09.04.2025 г. на нотариус А.П., рег. № *** на НК, с район на действие РС – София, снет от оригинал на официален документ уд. за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК Изх.№ *** от 07.04.2025 г., издадено от Д МДТ – Общ. Перник на процесния имот, като в удостоверението липсва отразяване да са налице неплатени данъчни задължения за имота. С оглед на това съдът намира за изпълнено законовото изискване към заявлението за вписване на процесния представен акт за вписване за удостоверяването на липсата на непогасени данъчни задължения за процесния имот с представената данъчна оценка за същия.