Решение № 1332 от 20.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1332 гр. София, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20231000502233 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ТПК.

С решение от 4.05.2023г по т.д. № 128/2022г на Софийски окръжен съд А. С. С. и Т.

Б. С. са осъдени на осн. чл.430 ТЗ във вр. с чл. 79 ал.1 ЗЗД да заплатят солидарно на „Банка ДСК“АД сумите: 114 5 54,47лв - главница, ведно със законна лихва от 15.07.2022г. до окончателно изплащане на вземането; 185 731,19 лв - договорна лихва за периода от 06.07.2009г. до 14.07.2022г. ипотечен кредит от 27.11.2007г.; 4 067,57 лв - обезщетение за забава, съгласно т.20.1 от ОУ към договор за ипотечен кредит от 27.11 2007г. за периода от 07.08.2009г. до 14.07.2022г. вкл. 3 15 8,40 лв - заемни такси.

Против решението е постъпила въззивна жалба от ответниците А. С. С. и Т. Б. С., чрез пълномощник адв. Д., с която се обжалва осъдителното решение в цялост с оплаквания за неправилност. Сочат се за неправилни изводите на съда, че подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не представлява изрично волеизявление на кредитора, което да прави кредита предсрочно изискуем. Твърди се, че неправилно съдът отхвърлил възражението за погасяване на вземането по давност /за главница и лихви/ - в случая давностният срок бил изтекъл, защото началният момент на давността, съвпадал с обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Изтъква се, че всяка една от падежиралите месечни вноски след 6.08.2009г. е започнала да тече погасителна давност с начална дата - датата на падежа и давността е изтекла по отношение на всички вноски с падеж преди 15.07.2022г.

Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо това постановяване на ново по същество, 1 с което се отхвърлят исковете като неоснователни.

В срок е постъпил отговор от въззиваемия - ищец „Банка ДСК“АД, с който са изложени подробни възражения по оплакванията, като се акцентира, че са настъпили предпоставките за предсрочна изискуемост на задълженията и за неоснователност на правопосагяващото възражение за давност.

ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта — в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,

Съгласно разпоредбата на чл. 269 приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

При служебна проверка се констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с правилността на решението, като взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Ищецът Банка „ДСК“АД твърди, че на 27.11.2007г. в качеството й на кредитор от една страна и от друга страна А. С. С. и Т. Б. С. като кредитополучатели е сключен договор за ипотечен кредит, по силата на който кредиторът предоставил на последните двама кредит в размер на 117 000лв. /сто и седемнадесет хиляди/ лева с уговорен срок за издължаване от 240 месеца, считано от датата на неговото усвояване на 06.12.2007г. по разплащателна сметка на продавача „Рад 2005“ ЕООД с БУЛСТАТ 1313 79866 в размер на 71 000 лева и по сметка № 14904802 на кредитополучателите с договорка кредитът да се погасява по последната разплащателна сметка. В договора е постигната съгласие за възнаградителна лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, който към датата на сключване на процесния договор е 4,19 % и стандартна надбавка в размер на 6,80 % или лихвения процент по кредита е общо 10,99 %. Кредитът е следвало да се погасява чрез равни месечни вноски, съгласно приет погасителен план, като за падежна дата от страна на кредитополучателите е избрано всяко 6-то число на съответния месец и краен падеж 06.12.2027г. Неразделна част от договора били Общите условия за предоставяне на ипотечни кредити на физически лица, които кредитополучателите са получили и приели с подписването на договора в изпълнение на разпоредбата на чл.298, ал. 1, т. 1 от ТЗ.

Кредитополучателите се задължили да плащат такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионите, които Банката прилага по извършвани услуги на клиента, с която същия е запознат. В обезпечение на задълженията по договора за ипотечен кредит от 27.11.2007г. била учредена договорна ипотека в полза на „Банка ДСК“ А Д върху следния недвижими имот, собственост на кредитополучателите и представляващи апартамент в гр. ***, ж. к. *** - *, със застроена площ 94.26 кв.м. и паркомясто в гр.София с площ 14 кв. м„ заедно със 2 съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел VII - 28, целият с площ 412 кв. м. Твърди се, че към датата на исковата молба не са погасени 156 бр. погасителни вноски, поради което за ищеца е налице правен интерес от завеждане на настоящия осъдителен иск по чл.430 ТЗ, с който обявява кредита за предсрочно изискуем, считано от 15.07.2022г. - датата на депозиране на исковата молба в съда на основание раздел VII „Отговорност и санкции“, т.20.2 от Общите условия от Договор за ипотечен кредит от 27.11.2007г. и чл. 60, ал. 2 от ЗКИ и претендира солидарно пълния размер на задължението, включващо сумите: 114 554,47лв - главница, ведно със законна лихва от 15.07.2022г. до окончателно изплащане на вземането; 185 731,19 лв - договорна лихва за периода от 06.07.2009г. до 14.07.2022г. ипотечен кредит от 27.11.2007г.; 4 067,5 7 лв - обезщетение за забава, съгласно т.20.1 от ОУ към договор за ипотечен кредит от 27.11 2007г. за периода от 07.08.2009г. до 14.07.2022г. вкл.

3 158,40 лв - заемни такси.

В срок ответниците А. С. С. и Т. Б. С. са подали отговор па исковата молба, с което са депозирали възражения за НвДОПуСТИМОСТ на така предявените искове, като считат, че е налице хипотезата в чл.299, ал.1 от ТПК, тъй като настоящото исково производство се предхождало от заповедно производство по чл.417 ТПК по ч.гр.д. №580/2010 г. на Районен съд Самоков за същите суми и въз основа на което се образувало изп. дело №2010841042669 по описа на ЧСИ Н. М.. Твърдят, че наличието на влязла в сила заповед за незабавно изпълнение още през 20 Юг, има последиците на влязло в законна сила съдебно решение, по отношение на търсените последици - получаване на изпълнителен титул, както и възможността за принудително събиране на вземането, подкрепено от репресията на държавата и затова правният спор веднъж вече е бил решен, като не са налице каквито и да е обстоятелства, въз основа на които да се иска пререшаването му. На следващо място, ако този довод се счете за неоснователен, по същество се поддържа възражение за погасяване на исковете по давност на осн. чл.110 от ГПК, във вр. с чл. 111,6. „в“ от ЗЗД по отношение на претенцията за главница, така и по отношение на претенциите за договорни и наказателни лихви.

Пред първата инстанция са събрани писмени доказателства и е изслушано заключение на ССЕ. Заключение на ССЕ е прието и пред въззивната инстанция.

От фактическа страна не се спори относно сключването на договор за ипотечен кредит между Банка „ДСК“АД на 27.11.2007г. в качеството й на кредитор от една страна и от друга страна А. С. С. и Т. Б. С. като кредитополучатели, по силата на който кредиторът предоставил на последните двама кредит в размер на 117 000лв. /сто и седемнадесет хиляди/ лева с уговорен срок за издължаване от 240 месеца, считано от датата на неговото усвояване на 06.12.2007г. по разплащателна сметка на продавача „Рад 2005“ ЕООД с БУЛСТАТ 131379866 в размер на 71 000 лева и по сметка № 14904802 на кредитополучателите с договорка кредитът да се погасява по последната разплащателна сметка. В договора е постигната съгласие за възнаградителна лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, който към датата на сключване на процесния договор е 4,19 % и стандартна 3 надбавка в размер на 6,80 % или лихвеният процент по кредита е общо 10,99 %. Кредитът е следвало да се погасява чрез равни месечни вноски, съгласно приет погасителен план, като за падежна дата от страна на кредитополучателите е избрано всяко 6-то число на съответния месец и краен падеж 06.12.2027г. Неразделна част от договора били Общите условия за предоставяне на ипотечни кредити на физически лица, които кредитополучателите са получили и приели е подписването на договора в изпълнение на разпоредбата на чл.298, ал.1, т.1 от ТЗ. Кредитополучателите се задължили да плащат такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионите, които Банката прилага по извършвани услуги на клиента, с която същия е запознат. В обезпечение на задълженията по договора за ипотечен кредит от 27.11.2007г. била учредена договорна ипотека в полза на „Банка ДСК“ АД върху следния недвижими имот, собственост на кредитополучателите и представляващи апартамент в гр.

***, ж. к. *** — *, със застроена площ 94.26 кв.м. и паркомясто в гр.София с площ 14 кв. м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел VII - 28, целият с площ 412 кв. м.

Вещото лице по изслушаната пред първата инстанция счетоводна експертиза е уточнило, че кредитът е отпуснат на 7.12.2007г и усвоен изцяло, в общ размер на 117 000лв и погасяван съгласно договора и погасителния план до 06.02.2009г., след което има забавяния и частични погасявания до 10.11.2009г, от когато до завеждане на исковата молба 15.07.2022г няма постъпили по сметката плащания. Към датата на настъпване на предсрочна изискуемост на длъжниците не са погасени 156 броя вноски, включващи главница и лихва. Размерът на непогасената главница към датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита е 114 554,47 лв, на дължимата възнаградителна лихва - 185 731,19 лв. или общият размер на дълга възлизал на 300 285,66 лв. Размерът на дължимото обезщетение за забава към датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита е 4069,32 лв, на заемните такси, начислени по кредита към датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита - 3278,40 лв. Размерът на падежиралите и неплатени вноски по Договора за кредит към датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита възлизал на 307 633,38 лв.

Пред въззивната инстанция е изслушана допълнителна експертиза на в.л. Р. С., която е изготвила няколко различни варианти според поставените от съда задачи. Изяснено в констативната част е, че договореният лихвен процент в чл.7 ГЛП е в размер на 10,99% и включва БЛП 4,19% плюс 6,8 процентни пункта надбавка, и че от извършеният анализ се установява, че ГЛП за възнаградителна лихва е променян в увеличение, както следва:

27.11.2007- 02.04.2008г 10,99%; от 02.04.2008г-21.10.2008г на 11,49% увеличен с 0,5% и от 21.10.2008г-15.07.2022г на 12,49% или увеличен е 1,00%. Уточнено в констативната част е също, че прилаганите вноски за главница се различават от вноските, които следва да се прилагат при анюитетни вноски, тъй като банката не води в счетоводно остатък по редовна главница, а неплатен остатък, който променя главницата само при реално плащане или от първия момент на просрочие на главницата, месечните вноски се променят в сравнение с 4 определените анюитетни вноски.

В резултат от извършените преизчисления по процесния кредит, по условието на 1-ва задача дължимите вноски за главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава по т.20.1 от Общите условия към 15.07.2022г възлизат както следва:

Неплатени месечни вноски за главница с настъпил падеж в общ размер на 55 124,40лв за периода 06.09.2009г -15.07.2022г, съгласно изчислението по колона 20 на приложение 1 към заключението;