Решение № 280 от 14.08.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. С., 14.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Никола Г. Маринов при участието на секретаря Христина П. Панайотова като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно наказателно дело № 20242230200620 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази:

Производството е по повод жалба на И. П. И. против наказателно постановление №24- 0804- 002511/20.03.2024г., издадено от началника на сектор „Охранителна полиция“ при РУ на МВР- С., с което за нарушение на чл.150 от ЗДвП му е наложено на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП наказание „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева. Моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно и своевременно призован не се явява в съдебно заседание. Изпраща упълномощен процесуален представител, който счита наказателното постановление за незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. Претендира направените по делото разноски.

Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно и своевременно призован изпраща свой представител, който не се явява в съдебно заседание. Изпраща становище по същество като счита наказателното постановление за законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 02.03.2024г. жалбоподателят И. П. И. управлявал товарен автомобил 1

„Мерцедес В220 ЦДИ“ с рег. №......... Движел се по ул. „Пирин“ посока изтокзапад. Жалбоподателят бил спрян за проверка от служители на РУ на МВР - С., свидетелите Я. К. и Д. П.. При проверката се установило, че И. И. представя свидетелство за управление на МПС, което свидетелят К. преценил, че е неистинско. Той приел, че жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство без да е правоспособен и му съставил акт за установяване на административно нарушение, с който приел, че е извършено нарушение по чл.150 от ЗДвП. За това, че жалбоподателят е управлявал моторното превозно средство с неистинско свидетелство за управление на МПС е било образувано бързо производство, което приключило със сключване на споразумение между РП- С. и защитника на жалбоподателя И. П. И.. С това споразумение жалбоподателят е бил осъден за извършено от него престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК, затова че на 02.03.2024г. в гр. С. пред служител на Участък „Надежда“ при РУ на МВР- С. съзнателно се ползвал от неистински официален документ- СУМПС №......../22.06.2022г. на името на И.

И. (......), на което е придаден вид, че е издадено от надлежните власти на Република Гърция с цел да докаже, че е правоспособен водач като от него за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност.

Наложено му е било наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено за изпитателен срок от ТРИ години.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение впоследствие началникът на сектор „Охранителна полиция“ при РУ на МВР- С. възприел същата фактическа обстановка като издал обжалваното наказателно постановление и на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП му наложил наказание „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева за нарушение на чл.150 от ЗДвП.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в 14- дневния преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е неоснователна.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели Я. К. и Д. П. изцяло, тъй като те са безпротиворечиви, логични, последователни и 2 относими към предмета на делото.

Съдът кредитира и писмените доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

Безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е неправоспособен, тъй като няма издадено свидетелство за управление на МПС. Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобИ.е на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на Наредбата по чл.152, ал.1, т.3 от ЗДвП и при провеждането на изпита за придобИ.е на правоспособността по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.4 от ЗДвП.

От показанията дадени от свидетелите се установява, че жалбоподателят, без да е правоспособен водач е управлявал МПС по ул.

„Пирин“ в гр. С. посока изток- запад.

Жалбоподателят е имал качеството на водач на МПС и не е правоспособен. Съдът не споделя изложеното от процесуалния представител на жалбоподателя, че той не следва да носи административно наказателна отговорност, тъй като за същото нещо е бил наказан със споразумението по НОХД №340/2024г. на С.ски районен съд. Напротив, от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се доказа, че по наказателното производство жалбоподателят е наказан, че се е ползвал от неистински документ, а наказателното постановление е издадено за нарушение на чл.150 от ЗДвП, затова че е управлявал МПС като неправоспособен водач. Ако жалбоподателят е бил осъден за престъпление по чл.343в от НК, то тогава действително щеше да е налице хипотезата, за която претендира, че е налице процесуалния представител на жалбоподателя и тогава нямаше да има основание да носи административнонаказателна отговорност по чл.150 от ЗДвП.

Съдът счете, че от събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение по чл.150 от ЗДвП, а именно управление на моторно превозно средство от 3 неправоспособен водач.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на наказателното постановление. Санкцията е определена правилно от наказващия орган и съответства на вината на жалбоподателя и на извършеното от него нарушение. Съдът счита, че правилно е определена от административнонаказващия орган санкцията на жалбоподателя в максимален размер, съобразявайки се с предишната му деятелност. Ето защо съдът счита атакуваното наказателно постановление за законосъобразно и като такова следва да го потвърди.

Ръководен от изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП №24- 0804- 002511/20.03.2024г., издадено от началника на сектор „Охранителна полиция“ при РУ на МВР- С., с което на И.

П. И. с ЕГНГ ********** на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева за нарушение на чл.150 от същия закон като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________ 4