Решение № 1046 от 09.07.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1046 гр. Пловдив , 09.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно наказателно дело № 20215330202748 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 21-1030-002483 от 23.03.2021г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на Д. С. У.., ЕГН:**********, с адрес – ***,

1.на основание чл.183, ал.2, т.11 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 20 лв. /двадесет лева/, за нарушение на чл.40, ал.1 от Закона за движението по пътищата;

2.на основание чл.175, ал.1, т.5 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, бук.„А“ от Закона за движението по пътищата;

3.на основание чл.175, ал.1, т.5 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за 1 нарушение на чл.123, ал.1, т.2, бук.„А“ от пътищата;

Закона за движението по

В жалбата се сочи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че действително при маневра леко е застъргал калника на лек автомобил „Мерцедес“, но същото е било по причина, че последният се е намирал в самото кръстовище, без да спазва изискванията, жалбоподателят не е длъжен да предполага, че в кръстовището ще има паркиран автомобил. Още посочва, че не е извършил нарушение на чл.123, ал.1, т.3, бук.„А“ от Закона за движението по пътищата, доколкото е чакал 30 минути да се появи другия собственик, след което е оставил телефонния си номер, както и че не е извършил нарушение на чл.123, ал.1, т.2, бук.„А“ от Закона за движението по пътищата, доколкото последната има предвид пострадали лица, а не имущество. Предлага наказателното постановление да бъда отменено. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат Д. поддържа жалбата на изложените основания, също предлага наказателното постановление да бъда отменено, Жалбоподателят У. сочи, че е съгласен със становището на процесуалния си представител и няма какво да добави.

Ответната страна – сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – гр.Пловдив не изпраща представител, в писмено становище посочва, че не са налице съществени процесуални нарушения на правото на защита на жалбоподателя, фактическата обстановка е изяснена. Още поддържа, че в административната преписка се съдържат достатъчни по обем, категорични и безспорни доказателства, които доказват вината на жалбоподателя и обуславят неговата отговорност. Взема становище, че ос събраните гласни и писмени доказателства се установява фактическата обстановка, описана в наказателното постановление, която описва, като сочи, че са осъществени всички съставомерни признаци на описаните нарушения. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено. Евентуално прави искане присъдените разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно 2 и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното постановление е връчен на 26.03.2021г., видно от приложената към наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – гр.Пловдив на 29.03.2021г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 04.02.2021г, около 12:50 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Средец“ кръстовището с ул.„Драгота“, жалбоподателят Д. С. У.. управлявал МПС – товарен автомобил „Мерцедес Атего“ с рег.№ „***“, като извършвал маневра – движение на зад в зоната на кръстовището. Преди да започне движението назад, жалбоподателят не се убедил, че пътят зад него е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, като не забелязал паркирания в зоната на кръстовището лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№ „***“, в следствие на което допуснал ПТП със същия.

След инцидента, жалбоподателят У. останал на мястото за да изчака връщането на водача на лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№ „***“, но след като последния не се появил, жалбоподателят оставил телефонния си номер на бележка, която прикрепил към чистачката на стъклото на автомобила, а също и предоставил последния номер на работниците от находящия се на същото място склад, който зареждал, след което напуснал мястото. В последствие бил проведен телефонен разговор между жалбоподателя У. и водача на лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№ „***“ - лице от женски пол, но тъй като не било постигнато съгласие, последната подала сигнал в ОД МВР – Пловдив.

3

В следствие на същия и след като извършил проверка по случая, включително след среща с двамата водачи, свидетелят Д. З. Т. – в качеството му на *** сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Пловдив, съставил АУАН с бланков № 787680 срещу жалбоподателя У. за нарушение на чл.40, ал.1 от Закона за движението по пътищата и нарушение на чл.123, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата, който АУАН жалбоподателя подписал, като отразил, че има възражения. Въз основа същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Д. З. Т., И. А. К. и Б. О. У., които описват възприетата от съда като установена фактическа обстановка. Следва да се посочи, че показанията на същите трима свидетели добре кореспондират по между си и не са налице никакви противоречия между същите, поради което и съдът ги приема за последователни логични и непротиворечиви, като изцяло кредитира същите.

Същата фактическа установка се установява и от приложените по делото писмени доказателства – Протокол за ПТП № 1666190 от 10.02.2021г., Заявление от Н. А. А. и Сведения по административната преписка, от които се установява същия механизъм на възникване на ПТП.

Следва да се съобрази и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая противното не се установява, напротив – от вече коментираната доказателствена съвкупност се констатира описаната фактическа обстановка.

I. За нарушението на чл.40, ал.1 от Закона за движението по пътищата;

Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед 4

№ 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, като за актосъставителя следва да се има предвид и разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което Д. С. У.., ЕГН:**********, виновно е нарушил разпоредбата на чл.40, ал.1 от Закона за движението по пътищата – за това че на 04.02.2021г, около 12:50 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Средец“ кръстовището с ул.„Драгота“, като водач на МПС – товарен автомобил „Мерцедес Атего“ с рег.№ „***“, преди да започне движение назад, не се е убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, в следствие на което предизвикал ПТП с лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№ „***“.

В този смисъл съдът намери за неоснователно възражението, че лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№ „***“ се е намирал в самото кръстовище, без да спазва изискванията, жалбоподателят не е длъжен да предполага, че в кръстовището ще има паркиран автомобил. Обстоятелството на неправилно паркиране на МПС с рег.№ „***“ по никакъв начин не „освобождава“ жалбоподателят У., като водач на МПС с рег.№ „***“, преди да започне движение назад, да се е убеди, че пътят зад превозното средство е свободен.

Същото неправилно паркиране на МПС с рег.№ „***“ може да съставлява единствено основание за ангажиране отговорността на водача на същото за друго нарушение, който въпрос обаче не е предмет на разглеждане по настоящия казус.

5

На следващо място съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушение, както и обстоятелствата по същото, разкриват една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.40, ал.1 от Закона за движението по пътищата, съобразена от законодателя при въздигане на същото в нарушение. В случая се констатира и не е спорно между страните, че в резултат на движението на управляваното от жалбоподателя МПС е възникнало ПТП.

При разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с тежестта на нарушението се установява, че съгласно разпоредбата на чл.183, ал.2, т.11 от Закона за движението по пътищата, за нарушение на чл.40, ал.1 от Закона за движението по пътищата е предвидено административно наказание – глоба в размер от 20 лева. В случая законодателят е предвидил наказание, без да предоставя възможност на наказващия орган да индивидуализира същото в определени граници. Санкционната разпоредба е приложена правилно, поради което следва неизбежният извод, че така наложеното наказание отговаря на тежестта на установеното нарушение.

Ето защо, наказателното постановление в тази му част – относно нарушението по чл.40, ал.1 от Закона за движението по пътищата, следва да бъда потвърдено като правилно и законосъобразно.

II.За нарушенията на чл.123, ал.1, т.3, бук.„А“ от движението по пътищата и чл.123, ал.1, т.2, бук.„А“ от движението по пътищата;

Закона за

Закона за

Въпреки горното съдът намери, че относно сочените нарушения на чл.123, ал.1, т.3, бук.„А“ от Закона за движението по пътищата и чл.123, ал.1, т.2, бук.„А“ от Закона за движението по пътищата, са допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с изискванията на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН – относно съставения АУАН, както и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН – за наказателното постановление, в последните два липсва описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено, както следва:

1.За нарушението на чл.123, ал.1, т.3, бук.„А“ от Закона за движението по пътищата;