Решение № 1283 от 06.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1283 гр. София, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20231100503450 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 8275 от 19.07.2022 г. по гр.д.№ 56432 по описа за 2021 г. на СРС, 39 състав се: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Б. Т. М. , по реда на чл. 422, ал.

1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД , вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, ч е Б. Т. М. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, сумата от 563.98 лв., представляваща главница за топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ул.“******* аб.№ *******, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 22.06.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 37.43 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 16.06.2020 г., сумата от 24.36 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 22.06.2020 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 26037/2020 г. по описа на СРС, 39 състав, 1 като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над уважения размер от 563.98 лв., до пълния претендиран размер от 695.75 лв., както и за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., иска за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за сумата над уважения размер от 37.43 лв., до пълния претендиран размер от 101.43 лв., иска за главница за дялово разпределение над уважения размер от 24.36 лв., до пълния претендиран размер от 27.36 лв., както и за периода от 01.03.2017 г. до 31.05.2017 г., както и иска за сумата от 5.75 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 16.06.2020 г. ; ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу А.С.Р., установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да се признае за установено, че А.С.Р. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, сумата от 263.26 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в находящ се в гр.София, ул.“******* аб.№ *******, за периода от 01.05.2016 г. до 01.05.2017 г., ведно със законна лихва от 22.06.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 43.35 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 16.06.2020 г., сумата от 4 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2017 г. до 01.05.2017 г., ведно със законна лихва от 22.06.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 1.32 лв. за периода от 01.05.2017 г. до 16.06.2020 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 26037/2020 г. по описа на СРС, 39 състав.

С определение № 32711 от 01.12.2022 г. решението е изменено по реда на чл.248 ГПК в частта за разноските като е отменено за сумата над 248,03 лв. до 360,30 лв. присъдени в тежест на ответницата Б. Т. М. и в полза на „Топлофикация София“ ЕАД.

Постъпила е въззивна жалба от ответницата пред СРС- Б. Т. М..

Решението се обжалва в частта в която претенциите на ищеца, предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК са били уважени срещу ответницата/въззивник.

Излагат се доводи, че решението е неправилно и несправедливо. Сочи, че претенциите на ищеца били насочени в размер на по ½ от задълженията 2 срещу всеки ответник, а в тежест на въззивницата били възложени 73 % от задълженията. Твърди да не притежава ½ от целия апартамент, а ½ от 75 %, които й били дарени. От 30.06.2016 г. притежавала 1/3 или 37,5 % . Тя никога не била живяла в този ап., обаче, и не била ползвала услугите на ищцовото дружество. Ответникът, който живеел в този ап. и ползвал топлинна енергия не бил осъден. Сочи, че от 32 години живее постоянно на друг адрес, където редовно плащала за задълженията си към ищцовото дружество.

В допълнение към въззивната жалба, сочи, че решението на СРС било неправилно и в частта в която били определени погасените и непогасени вземания на ищеца по давност. Неправилно бил определен и периода, за който въззивницата следвало да отговаря за задълженията, за които била осъдена.

Това довело и до неправилно определяне на разноските.

Иска се от съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли така предявените искове срещу ответницата/въззивник. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна – „Топлофикация-София“ ЕАД, ищец пред СРС, депозира отговор по въззивната жалба, в който излага становище за неоснователност на същата. Решението било постановено в съответствие с материалния закон и съдебната практика в подобни случаи. Доводите на въззивницата били несъществени. Претендира разноски.

Третото лице-помагач-„Техем Сървисис” ЕООД не взема становище по въззивната жалба.

По допустимостта на въззивната жалба:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

Налице е правен интерес от обжалване.

Въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция констатира следното:

За издадената на 29.06.2020 г. заповед за изпълнение на парично 3 задължение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 26037 по описа за 2020 г. на СРС, 39-ти състав, въззивницата Б. Т. М. е уведомена на 17.08.2020 г. В срока по чл.414 ГПК- на 21. 08.2020 г. същата е подала възражение срещу заповедта.

След подаване на възраженията и от двете длъжници /решението на СРС е влязло в сила в частта по отношение на А. С. Р. като е обжалвано/ с разпореждане от 27.08.2021 г. /л.26 от заповедното производство/ СРС е указал на заявителя, че следва да предяви исковете си по чл.422, ал.1 ГПК в срока по чл.415, ал.1 ГПК, както следва: срещу Б. Т. М. за сумата в размер на 695, 75 лв.- главница, представляваща цената на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. ведно със законната лихва от 22.06.2020 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва върху горната главница, изтекла за периода от 15.09.2017 г. до 16.06.2020 г. в размер на 101,43 лв.; сумата в размер на 27,36 лв.- стойност на услугата дялово разпределение за периода от 01.03.2017 г. до 30.04.2019 г. . ведно със законната лихва от 22.06.2020 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение, изтекла за периода от 01.05.2017 г. до 16.06.2020 г. в размер на 5,75 лв. Срещу А. С. Р. сумите са съответно: 263, 26 лв., 43,35 лв., 4,00 лв. и 1,32 лв. Прието е с оглед съдържащото се във възражението по чл.414 ГПК на ответницата Р. признание, че заповедта за изпълнение е влязла в сила за сумата в размер на 432,49 лв.- главница, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода 02.05.2017 г. до 30.04.2019 г. ведно със законната лихва от 22.06.2020 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва в размер на 58,08 лв. , изтекла за периода от 15.09.2017 г. до 16.06.2020 г.; сумата в размер на 23,36 лв.стойност на услугата дялово разпределение за периода от 02.05.2017 г. до 30.04.2019 г. и лихва за забавеното издължаване в размер на 4,43 лв., изтекла за периода от 01.05.2017 г. до 16.06.2020 г. За последните суми е разпоредено издаване на изпълнителен лист

Указанията по чл.415, ал.1 ГПК са съобщени на заявителя на 31.

08.2021 г.

Исковата молба е предявена на 30.09.2021 г. Видно от същата, тя е съобразена с указанията в разпореждане от 27.08.2021 г. и сумите се претендират от ответниците по начина и в размера, в който е указал заповедния съд. Квотата на ответницата Б. Т. е посочена като ½ .

4

Налага се извод, че обжалваното решение е постановено във валиден процес и е допустимо.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че по делото е установено, че процесния имот е топлофициран. С оглед представения нот.акт за дарение от 30.06.2016 г. ответницата притежавала ½ идеална част от процесния ап. При това положение за периода от 25.12.2016 г. до 30.04.2019 г. ответницата Б. Т. М. имала качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, тъй като вещното право на ползване било прекратено със смъртта на ползвателката Д.И. Р.. Разпоредбата на чл.122 ЗЗД в случая не била приложима. За ирелевантно е прието обстоятелството, че ответницата не живее в процесния ап. По отношение на ответницата А. С. Р. е прието, че същата е наследник на С.Р. и след смъртта му на 06.05.2015 г. била придобила ¼ от ап. Д.И. Р. след смъртта на съпруга си притежавала ¾ идеални части от жилището, тъй като преди това била придобила ½ от същото. След като вещния ползвател - Д.И. Р. била починала, оставила за наследник по закон дъщеря си – А. С. Р., която следвало да отговаря за задълженията към ищеца за периода от 01.05.2016 г. до 24.12.2016 г. Това било така, защото към наследството се включвали и задълженията на наследодателя, в случая тези към ищцовото дружество. След смъртта на Д. Р. ответницата А. Р. отговаряла на собствено основание. Така ответницата А. Р. следвало да заплати на ищеца задълженията за периода от 24.12.2016 г. до края на исковия период 01.05.2017 г. при квота от ½ идеална част. При това положение ответниците имали качеството на потребителя и следвало да отговарят за задълженията към ищеца при квоти по ½. При съобразяване на заключението на съдебно-техническата експертиза и това на съдебносчетоводната като последната била констатирала частично плащане, е достигнал до извода, че дължимата главница възлиза на 1391, 48 лв. Всеки от ответниците следвало да отговаря съобразно квотата си в съсобствеността.

Ответницата Б. М. притежавала ½ идеална част от имота и следвало да отговаря за периода от 25.12.2016 г. до 30.04.2019 г. или за сумата в размер на 633, 32 лв. По отношение на ответницата А. Р. съдът е приел, че следва да отговаря изцяло за задълженията за периода от 01.05.2016 г. до 24.12.2016 г., но при съобразяване с диспозитивното начало СРС е уважил претенцията на ищеца за ½, т.е. така, както е било претендирано или за сумата от 238,26 лв., а 5 за разликата до пълния предявен размер от 263,26 лв. искът е отхвърлен.

По отношение на претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД съдът е приложил правилото на чл.33, ал.1 от ОУ -2014 г. и е приел, че ищеца не е ангажирал доказателства за изпадане на ответниците в забава досежно задължението за периода м.05.2016 г. до м.06.2016 г. За периода м.07.2016 г. до м.04.2019 г. и съгласно правилата на ОУ-2016 г. задължението било срочно. За последния период претенцията била основателна и същата изчислена по реда на чл.162 ГПК възлизала на сумата от 198, 87 лв. Ответницата Б. М. следвало да отговора за сумата от 63,19 лв., а А. Р. за сумата от 32,20 лв. при съобразяване на периодите за които всеки един от ответниците отговаря .За разликата до пълния предявен размер претенциите по чл.86, ал.1 ЗЗД са отхвърлени.

По отношение на претенцията за услугата дялово разпределение СРС е приел, че съгласно чл.22, ал.1 ОУ заплащането на нейната стойност било задължение на клиентите. По делото било установено извършването на тази услуга. Стойността й била в размер на 54,73 лв. Така задължението на ответницата Б. М. възлизало на 27,36 лв., а това на А. Р. – 2 лв.

По отношение на претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД съдът е приел, че от страна на ищеца не е доказано изпадането в забава на ответниците по отношение заплащането на стойността на услугата ДР поради което претенциите са били изцяло отхвърлени.