Акт № 39915 от 28.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39915 гр. София, 28.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ИНА БР. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИНА БР. МАРИНОВА Гражданско дело № 20261110114197 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 232 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „ФИРМА“ ЕАД срещу А. С. Б..

С молба с вх. № ******/23.07.2026 г. ответникът е изложил твърдения за плащане на сумите, предмет на претендираните от ищеца вземания, като е представил и доказателства за извършени плащания.

С молба с вх. № ******/26.10.2026 г. ищецът е признал твърденията за извършено плащане на претендираните от ищеца вземания в тяхната цялост и е посочил, че оттегля предявените искове.

Съгласно разпоредбата на чл. 232 ГПК, изр. I ГПК ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото.

Съдът, като съобрази, че е налице изрично изявление за оттегляне на предявените искове, направено от ищеца чрез изрично упълномощения с правата по чл. 34, ал. 3 ГПК негов процесуален представител, и преди насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание /поради което съгласие на ответника не се изисква/, намира, че производството по делото следва да бъде прекратено на основание чл. 232 ГПК.

По разноските:

Съдът намира, че независимо от прекратяване на производството сторените от ищеца съдебни разноски следва да бъдат възложени в тежест на ответника. С определение № **** от 23.11.2011 г. по ч. гр. д. № ****/2011 г. по описа на ВКС, IV г. о. е разяснено, че отговорността за разноски като гражданско облигационно правоотношение е правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. При погасяване на изискуемо задължение в хода на производството, което обуславя неоснователност на иска, именно ответникът с поведението си /неизпълнявайки парично задължение с настъпил падеж/ е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е погасил дълга си преди процеса. Без значение е причината, поради която не е изпълнил. Достатъчно е, че именно липсващото доброволно изпълнение е принудило ищеца да потърси съдебна защита на правото си, съответно извършените с оглед на тази защита разходи ще следва да му бъдат възстановени от ответника. В настоящия 1 случай ищецът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, които следва да му бъдат присъдени.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232 ГПК, изр. I ГПК производството по гр. д.

№ 14197/2026 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 113-и състав.

ОСЪЖДА А. С. Б., ЕГН: ********** да заплати на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК:

********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 51,13 евро, представляваща сторени в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2