Решение № 5146 от 10.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5146 гр. София, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВАДИМИТРОВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА-ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20221110206793 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Х. Г. Х., ЕГН **********, срещу наказателно постановление № 21-4332-005063 от 01.04.2022 г., издадено от Началник Група към СДВР, с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от Закона за движение по пътищата, на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от Закона за движение по пътищата, както и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1,2 от Закона за движение по пътищата, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата.

С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че описаната фактическа обстановка не отговаря на действителността, тъй като на 04.03.2022 г. е била отстранена техническата неизправност на автомобила, като в издадената заповед относно неизправността е отбелязано, че моторното превозно средство е временно спряно от движение до отстраняването ѝ.

В съдебното заседание по решаване на делото въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.

Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

Н а 15.03.2022 г., около 21:15 ч., в гр. София, по бул. „Цариградско шосе“, с посока на движение от кв. „Горубляне“ към с. „Лозен“, младши автоконтрольорите К.

1

Б. П. и К Х. И спрели за проверка лек автомобил, марка и модел „Фолксваген Фаетон“, с рег. № , собственост на „Лукс Строй Инвест“ ООД, управляван от Х. Г. Х., ЕГН **********.

В хода на проверката било установено, че водачът на лекия автомобил управлява МПС, спряно от движение, както и че не носи в себе си свидетелството за управление на автомобила и контролен талон.

Съставен бил акт за установяване на административно нарушение на 15.03.2022 г. от К. Б. П. - „младши автоконтрольор“ в отдел „Пътна полиция“, Столична дирекция на вътрешните работи. Актът бил връчен на жалбоподателя на 15.03.2022 г.

Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно постановление № 21-4332-005063 от 01.04.2022 г. от Началник Група към СДВР, с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от Закона за движение по пътищата, на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от Закона за движение по пътищата, както и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1,2 от Закона за движение по пътищата, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева за нарушение на чл.

100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата. Препис от същото бил връчен на жалбоподателя на 26.04.2022 г.

В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля К. Б. П..

Свидетелят поддържа фактическите констатации, отразени в АУАН, като подробно обяснява за начина на извършване на проверката и въз основа на какви доказателства е направил извод за извършено нарушение. В показанията си твърди, че е съставил посочения по-горе АУАН. Излага, че към момента на проверката автомобилът е бил с пукнато предно стъкло.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля К. Б. П. и писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред - справка картон на водача, фактура, заповед № 513з-9968/29.06.2020 г., заповед № ИК-13140 от 29.10.2019 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.

На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

При преценката си за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото на защита на нарушителя.

Спазени са сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 15.03.2022 г., в деня, в който са установени нарушенията от контролния орган. АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от нарушителя, като в 6 - месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното НП.

Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН.

Процесният АУАН е съставен от К. Б. П. - „младши автоконтрольор“ в отдел „Пътна полиция“, Столична дирекция на вътрешните работи, като със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи полицейските органи в ОПП-СДВР са оправомощени да съставят актове за установяване на административни нарушения.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на 2 транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. В настоящия случай НП е съставено от Г В Б, която работи като „началник група“ към СДВР-ОПП, като със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, началниците на сектори в ОПП-СДВР са оправомощени да издават наказателни постановления.

Налице са словесни описания на нарушенията, които съответстват на посочените в АУАН и НП правни квалификации на същите.

Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и неговото връчване, уредени в чл. 40 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е съставен в присъствието на нарушителя и един свидетел, присъствал при установяване на нарушението.

Следователно съдът трябва да разгледа спора по същество:

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на посочените в наказателното постановление време и място жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна нарушения на чл. 5, ал. 3, т. 2 и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Относно нарушението на чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП:

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство, спряно от движение.

Жалбоподателят не оспорва, че моторното превозно средство, което е управлявал е било временно спряно от движение, но твърди, че неизправността е била отстранена преди процесната проверка на 15.03.2022 г., като в тази връзка представя фактура от 04.03.2022 г. Същевременно разпитаният свидетел П. твърди, че към датата на проверката автомобилът не е бил технически изправен, тъй като е бил с пукнато предно стъкло. При преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира, че следва да се довери на показанията на свидетеля П., доколкото представената с жалбата фактура по никакъв начин не удостоверява, че към 15.03.2022 г. ремонтът на автомобила вече е бил извършен, а единствено стойността на същия и неговото заплащане.

От субективна страна нарушението е извършено от жалбоподателя виновно, при форма на вина пряк умисъл, доколкото последният е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и е предвиждал неговите общественоопасни последици.

Относно индивидуализацията на наказанието, съобразно приложимата санкционна разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 ЗДвП наказва се с глоба от 100 до 300 лв., който управлява моторно превозно средство, спряно от движение. Глобата в случая е наложена в минимален размер, поради което не може да се приеме, че тя не съответства на тежестта и характера на нарушението и на целите на наказанието.

Относно нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП:

Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП /в редакцията към 15.03.2022 г./ водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.

От показанията на свидетеля П., които съдът кредитира като подробни, последователни и съответстващи на останалия доказателствен материал, категорично се установи, че жалбоподателят на посоченото време и място, п р и извършената проверка от служители на СДВР, не е представил свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.

От субективна страна нарушението е извършено от жалбоподателя виновно, при форма на вина пряк умисъл, доколкото последният е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и е предвиждал неговите общественоопасни последици.

Доколкото наказанието, съобразно приложимата санкционна разпоредба на чл.

183, ал. 1, т. 1, пр. 1,2 ЗДвП, е в абсолютно определен размер, то излагането на 3 съображения досежно неговата индивидуализация се явява безпредметно.

При преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът съобрази и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Това нормативно установено положение има за последица разместването на доказателствената тежест в процеса, при което нарушителят е този, който по пътя на пълно и главно доказване следва да опровергае съдържащите се в АУАН констатации, свързани с нарушението.

Съдът счита, че направените в АУАН констатации, както и тези в издаденото въз основа на него НП не са опровергани от доказателствата по делото.

Не е налице и хипотезата на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършен ите административни нарушения не се отличават с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид.

По тези съображения съдът прие, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-005063 от 01.04.2022 г., издадено от Началник Група към СДВР, с което на Х. Г. Х., ЕГН **********, на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от Закона за движение по пътищата, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от Закона за движение по пътищата, както и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1,2 от Закона за движение по пътищата, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4