Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2890 от 27.08.2026, Административен съд - Плевен

Съд
Административен съд - Плевен
Дело
Административно дело 747/2026
Вид
Определение № 2890
Подписан
27.08.2026
Състав
Цветелина Кънева

Цитирани разпоредби

  • чл.166 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.166 ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.60 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.143 ал.10 · Закон за движението по пътищата
  • чл.172 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.172 ал.6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 574, ал. 11 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2890

Плевен, 27.08.2026 г.

Административният съд - Плевен - IV състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА административно дело № 20267170700747 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба от Е. Е. Т. от [населено място], [община], чрез адв.П. Д., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0938-000388/10.08.2026г. издадена от началник сектор „ПП“ при ОДМВР Плевен, с която спрямо оспорващия е приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.“з-гг“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от шест месеца.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и се иска същата да бъде обявена за нищожна, респ. да бъде отменена. Направено е особено искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта на основание чл.166 ал.4 от АПК.

С разпореждане от 26.08.2026г. на административния орган е дадена възможност за становище по искането за спиране в срок до 10ч. на 27.08.2026г. , но такова не е изразено.

Съдът, след като се запозна с административната преписка и доводите в жалбата, за да се произнесе по искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение на оспорената заповед, съобрази следното:

Видно е от фактическите обстоятелства, посочени в процесната заповед, че принудителната административна мярка е наложена за това, че водачът е управлявал МПС, чиято регистрация е служебно прекратена от 21.07.2026г. по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП, тъй като е без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Съгласно чл.143 ал.10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като служебно прекратената регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Съгласно чл.171 т.1 б.“з-гг“ от ЗДвП, на което основание е наложена принудителната административна мярка, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

Принудителната административна мярка се прилага с мотивирана заповед, съгласно чл.172 ал.1 от ЗДвП от ръководителите на службите за контрол съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. С текста на чл.172 ал.6 от ЗДвП е регламентирано, че подадената жалба срещу такава заповед не спира изпълнението на приложената ПАМ.

В контекста на изложената нормативна уредба, съдът приема, че е налице допуснато по силата на закона предварително изпълнение на индивидуален административен акт. В закона не е предвидена изрична възможност съдът да постанови различно от предвиденото в него предварително изпълнение, но предвид ТР №5/2009г. на ОС на ВАС, съдът счита, че искането за спиране е допустимо при условията на чл.166 ал.2 от АПК и следва да бъде разгледано по същество.

Когато по силата на закона се предвижда предварително изпълнение на определена категория административни актове, се презумира наличието на една, повече или на всички предпоставки на чл.60 ал.1 от АПК. В конкретния случай, презумцията по закон е, че предварителното изпълнение на заповедта за временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, е в полза на обществото и е с цел да се осигури живота и здравето на гражданите. За да разпореди друго, съдът следва да установи, че предварителното изпълнение ще причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, по смисъла на чл.166 ал.2 от АПК, която по значимост да може да се противопостави на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал предварителното изпълнение на административния акт по силата на закона.

В конкретния случай оспорващият навежда твърдения за значителни и трудно поправими вреди от отнемането на СУМПС, като представя и доказателства в тази насока. Твърди се, че СУМПС е необходимо за упражняване на трудовата му дейност, както и за транспортиране на майка му до работното й място в [населено място], като отнемането на СУМПС пряко застрашава възможността да осигурява препитание за семейството си. Посочва се, че още на следващия ден собственикът на МПС е сключил ЗЗГО за процесния автомобил, която е валидна до 11.08.2027г.

Безспорно е, че като интерес и ценност, човешкият живот и здравето, които биха били застрашени, са с голяма обществена значимост. Следва да се посочи, че за да е налице основание за спиране, то вредата в нейния вид и размер трябва да бъде доказана. Вредите следва да са значителни или трудно поправими и да са обосновани с доказателства, тъй като целта на спирането на предварителното изпълнение на оспорената заповед е да се осигури на оспорващия защита от настъпването на евентуална вреда, която обаче следва да бъде установена. Следва да се посочи още, че приложената ПАМ е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание по арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН. Т.е. принудителните административни мерки са вид административна принуда, а не санкция. При тях се реализира диспозицията на правната норма, в случая - чл. 171 т.1 б."з-гг" ЗДвП. ПАМ се прилага във връзка с правонарушение, а не го санкционира. Обстоятелството, че със заповедта адресатът е лишен от възможността да управлява МПС, не обосновава настъпването на значителни или трудно поправими вреди във връзка с допуснатото предварително изпълнение на акта. Временната невъзможност да упражнява това право всъщност представлява съдържанието на конкретната принудителна мярка, приложена с цел преустановяване на констатираното нарушение и предотвратяване на други подобни нарушения. Последиците от приложената ПАМ не могат да обосноват вреди от допуснатото по закон предварително изпълнение на акта. То може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства. Такива обстоятелства в случая са налице, а именно представената ЗЗГО за процесния автомобил, сключена на следващия работен ден след констатиране на нарушението. Т.е. нарушението, за което е съставен АУАН, а въз основа на него издадена и оспорената ПАМ, е незабавно отстранено. Това обстоятелство не би могло да бъде известно на административния орган при издаване на процесната заповед.

Ето защо в конкретния случай искането за спиране предварителното изпълнение на оспорената заповед следва да бъде уважено.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0938-000388/10.08.2026г., издадена от началник сектор „ПП“ при ОДМВР Плевен, с която спрямо Е. Т. е приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.“з-гг“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от шест месеца, до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, чрез Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд в 7-мо дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от определението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�