Решение № 1063 от 30.07.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1063 гр. Плевен, 30.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20234430106302 по описа за 2023 година

ИМ е образувана от Г. В. В., ЕГН **********, понастоящем в ***, против ***, с посочено правно основание чл.71, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДискр., с цена на иска 1 000 000,00 лева.

Твърди се, че за периода 08,03,2021 г. – 28,07,2022 г. ищецът е изтърпявал присъда „доживотен затвор“ в Затвора-Плевен, като е бил настанен в килия №***, състояща се от шест клетки в един ред и свободно пространство пред тях, като бил въдворен в клетка №6 – до входа на килията, граничеща с поста на постовия. Посочва се, че входната врата на килия №*** не е плътна, а решетка от тавана до земята, и на практика представлява една голяма клетка, а ищецът е пребивавал в „клетка в клетката“. Твърди се, че всяка вечер след вечерната проверка в 20,30 ч., през 30 минути постовия влиза в килия *** като отключва и заключва, поради което нощната почивка се явява невъзможна. Твърди се, че при сравними и сходни обстоятелства, в килиите на всички други лишени от свобода в другите групи в Затвора Плевен, а и във всички други Затвори в страната, след вечерната проверка не се влиза в килиите и за лишените от свобода са създадени условия да почиват нощем без да се будят през 30 минути. Посочва се, че в следствие на това дискриминационно отношение по принципа „лично положение“ търпи неимуществени вреди с интензивен и траен във времето характер, изразяващи се в принудително продължително безсъние, психоемоционален стрес, дискомфорт, унижено човешко достойнство, обострено чувство на отхвърленост и пренебрежение, които за периода 08,03,2021 г. – 28,07,2022 г. оценява на 1 000 000,00 лева.

Моли се съда да установи такова дискриминационно отношение, да осъди ответника да преустанови нарушението и да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1 000 000,00 лева. В с.з. ищецът моли съда да уважи молбата.

С молба от 17,06,2024 г. /след постановяване на определение по чл.140 от ГПК на 28,05,2024 1 г./, ищецът е поискал предоставянето на правна помощ и такава му е предоставена с определение от 20,06,2024 г. – изразяваща се в процесуално представителство по делото.

След определяне от АК Плевен на адв.Я. за осъществяване на правната помощ на ищеца, същият е назначен с определение от 04,07,2024 г. В с.з.адв.Я. моли съда да уважи исковете като доказани. В писмена защита, депозирана в дадения от съда срок – на 29,07,2024 г., адв.Я. развива подробни теоретични постановки по ЗЗДискр., цитира множество решения на ЕСПЧ, преразказва показанията на разпитаните свидетели, обосновавайки наличието на дискриминационно отношение спрямо ищеца и съответно уважаване на исковете.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника чрез юрк.П.П., в който се прави възражение за недопустимост на исковете, като се твърди, че ищецът се намира в „сравними сходни обстоятелства“ единствено с л.св., които изтърпяват наказанието си в Зоната за повишена сигурност в Затвора-Плевен. Ангажира се становище, че искът е неоснователен.

Възразява се срещу искането за разпит на свидетели, тъй като не е посочено какви обстоятелства ще се установяват с разпита им. Представени са писмени доказателства под опис. Моли се съда да отхвърли иска и се претендира юрк.възнаграждение в размер на 360,00 лева.

В с.з. проц.представител на ответника моли съда да отхвърли исковете. В писмени бележки, депозирани в дадения от съда срок, юрк.П. развива съображения, подобни на изложените в отговора на исковата молба, като изрично посочва, че от показанията на св.С. се установява, че в индивидуалните спални помещения постовите не са влизали, а обход в коридора е извършван по инструкция и график.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: конкретни действия по нарушаване на негови права, представляващи неравенство в третирането и преследване, осъществено спрямо него от страна на ответника, които да са от естеството да обосноват извод за дискриминация.

Съгласно ал.2 и ал.3 на чл.12 от ЗИНЗС, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е юридическо лице към Министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка, а затворите и областните служби “Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

Не е спорно между страните и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че за периода 28,12,2018 г. – 28,07,2022 г., ищецът Г. В. В. е изтърпявал наказание „доживотен затвор без замяна“ в Затвора в гр.Плевен, като е пребивавал в 5-та група – Зона за повишена сигурност.

От представеното копие на Инструкция относно особеностите на пост №15 в ЗПС /спални помещения с настанени л.св.осъдени на доживотен затвор/ и произтичащите от тях особени 2 задължения на постовия надзирател на пост №15, от 16,11,2018 г., изготвена от К.Г. – ВПД Н-к сектор НОД, утвърдена от *** ст.ком.И.П., се установява, че отваряне през нощта и влизане в спално помещение с л.св. се извършва след уведомяване и разрешение от дежурен главен надзирател или дежурен командир на отделение – в негово присъствие и присъствието на не по-малко от двама надзиратели.

От представеното копие на Инструкция относно особеностите на пост №15 ЗПС /Зоната/ *** /спални помещения с настанени л.св.осъдени на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна/ и произтичащите от тях особени задължения на постовия надзирател на пост №15, от 11,03,2021 г., изготвена от Б.Г. – ВПД Н-к сектор НОД, утвърдена от *** ст.ком.С.С., се установява, че съгласно т.6.7. – преградните решетъчни врати на коридорите след извършване на вечерната проверка се заключват през нощта до сутринното събуждане в 05,30 ч. От 05,30 ч. до 20,30 ч. преградните решетъчни врати към коридорите със спални помещения са отключени; съгласно т.6.8. – влизането на постовия надзирател от пост №15 през нощта за проверка по коридорите се осъществява през 30 минути, само в присъствието на постовия на пост №8 /III етаж/, който има ключ за отключване на вратата, като постовият с ключ остава на вратата без да влиза. След приключване на обхода вратата се заключва.

Съгласно т.6.9. - отваряне през нощта и влизане в спално помещение в ЗПС се извършва след уведомяване и разрешение от дежурен главен надзирател или дежурен командир на отделение, в негово присъствие и присъствието на не по-малко от двама надзиратели при засилени мерки за сигурност.

От показанията на св.Р. се установява, че от 2007 г. до м.януари 2018 г. е бил в Затвора Плевен, в пета група на третия етаж, в спално помещение 307 и ***. Твърди, че докато е бил в Затвора Плевен, на третия етаж била зоната с повишена сигурност, където са настанявани доживотно осъдените. Свидетелят сочи, че клетките за спане са изградени в едно общо спално помещение, отпред самата клетка няма врата, а има решетка. Посочва, че на общото помещение няма врата, а решетка, която се заключва вечер. Твърди, че тази врата през нощта се отключва периодично и при всяко отключване всички се будят. Посочва също така, че от 22.00 ч. до 06.00 часа се води непрекъснат сън, но при всяко влизане отключването и заключването на решетката се чува, при самото вкарване на ключа се чува. Свидетелят сочи, че ищецът В. е споделял с него за тези неудобства от прекъсване на съня при срещи, а и откакто са заедно в Затвора Ловеч многократно му се е оплаквал от престоя в Плевен.

Свидетелят посочва също така, че вратата, която е към поста откъм коридора, е плътна дървена врата, и при нея също при отваряне и затваряне имало шум.

От показанията на св.С. се установява, че е изтърпявал съвместно с ищеца наказание за периода 28.12.2018 г. до 28.07.2022 г. в Затвора Плевен. Заявява, че били настанени в зоната с повишена сигурност в отделни клетки, които представляват заградени помещения, а отпред лицевата част на клетката е решетъчна конструкция, включително и вратата и тя е решетъчна. Свидетелят сочи, че в зоната с повишена сигурност след вечерна проверка всички междинни решетки се заключват, а тези решетки са с метални заключалки и със специфични ключове. Посочва, че когато се влиза по инструкция – през 30 или през 20 3 минути, тези решетки се отключват и понеже са метални, издават много силен метален шум и не позволяват на лишените от свобода, които са там, да спят на спокойствие. Твърди се също така, че самото стъпване вътре в коридора и ходене от постовия, също не позволява непрекъснат сън; осветеността на коридора с луминесцентни лампи също пречи на лишените от свобода да спят, тъй като тяхната светлина се отразява и в самите килии.

Посочва също така, че тъй като постовият на самия етаж не притежава ключове, с които да отваря клетките, влиза постовия от външния пост през масивна, дебела и много тежка врата, и се чува и нейното отваряне и затваряне непрестанно. Според свидетеля в Затвора Плевен само в зоната за сигурност на третия етаж клетките са устроени така, а на другите етажи всички килии са с масивни врати и с шпионки и постовия минава по коридора без да нарушава съня. Според свидетеля С. в други затвори няма обособени такива клетки в помещенията. Свидетелят посочва, че ищецът многократно се е оплаквал от недоспиване, писал жалби до МП и до ГД, виело му се свят от преумора, спрял да тренира, побеляла му косата, отслабнал. На изрично зададен въпрос свидетелят посочва, че в спалното помещение – където се спи, никой не е влизал, освен при извънредна проверка или обиск.

Съдът не обсъжда останалите събрани по делото писмени доказателства, като неотносими към правния спор.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

За уважаването на иск чл.71 ал.1 от ЗЗДискр. е необходимо да бъдат установени всички елементи в разпоредбата, а именно: по-неблагоприятно третиране на лице, въз основа на някой от признаците по чл.4 ал.1 от ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Р.България е страна, като преценката се извърши в сравнение с начина, по който се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Ищецът носи основната доказателствена тежест в производството по чл.71, ал.1 от ЗЗДискр., а предвиденото в закона разместване на доказателствената тежест възниква единствено след доказване на твърденията, от които може да се направи извод за наличие на дискриминация. Общото правило за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес /чл.154 от ГПК/ предвижда, че страната, която претендира за себе си изгодните последици от определени факти, трябва да докаже настъпването на тези факти. В отклонение от това общо правило, чл.9 от ЗЗДискр. размества доказателствената тежест, задължавайки ответника да доказва отрицателния факт, че не е допуснал неравностойно третиране. В тежест на ищеца е да установи исковете си по основание, като установи фактите, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, изразяваща се в различно, неравно третиране на основата на признаците лично положение /че няма обективно и разумно оправдание, свързано със защита на обществения интерес, и липсва пропорционалност между използваните средства и преследваната цел/. В тежест на ответника е да установи, че правото на равно третиране не е било нарушено - чл.9 от ЗЗДискр.

Съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. е забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, 4 произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Пряката дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. Съгласно чл.38а, ал.1 от НК „доживотен затвор“ е принудително изолиране на осъдения до края на живот му в места за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“. Правното положение на лишените от свобода е уредено в ЗИНЗС.