Решение № 882 от 24.06.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 882 гр. Велико Търново, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря МАРТИНА Б. ГАДЖАЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20264110100725 по описа за 2026 година

Иск с правно основание чл.500,ал.1,т.3 от КЗ , вр. чл.86 от ЗЗД Ищецът „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, чрез пълномощник адв.А. от АК * * * твърди, че на 10.06.2020 г. сключил застраховка «Гражданска отговорност» с «Евроагроимпекс» ЕООД клон В.Търново за л.а. «***» с рег.

№***, за което издал застрахователна полица с период на покритие 14.06.2020 г.- 13.06.2021 г. Излага, че на 4.12.2020 г. с автомобила управляван от ответника било реализирано ПТП, при което пострадала пешеходката Г. Т. Т..

За претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди ищецът заплатил обезщетение по щета № *** в размер на 3500 лева с платежно нареждане от 19.02.2021 г. Изтъква, че виновен за ПТП е ответника, на който бил съставен АУАН и издадено НП, влязло в сила на 21.01.2021 г. Твърди, че има право да претендира от причинителя на вредата заплатеното обезщетение, тъй като той е напуснал мястото на произшествието преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, при все че това е било задължително. Моли съда да осъди ответника да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД сумата от 1789,52 евро, представляващо заплатено застрахователно обезщетение за причинени вреди от ПТП на 4.12.2020 г. на Г.

1

Т. Т., ведно със законна лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира разноски. В съдебно заседание не се представлява.

Представя писмено становище.

Ответникът Т. К. М. е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Заявява неоснователност на иска. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

В условията на евентуалност твърди недоказаност на фактическия състав на предявения иск и евентуално оспорва размера на претенцията. В съдебно заседание чрез пълномощника си адв.М. от ***АК поддържа изложеното становище.Моли съда да отхвърли иска.

Съдът, като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че за л.а.

„***“ с рег.№ ***, собственост на „Евроагроимпекс“ ЕООД –клон Велико Търново е сключена комбинирана застрахователна полица „Гражданска отговорност“ със срок от 00:00 часа на 14.06.2020 г. до 23:59 часа на 13.06.2021 г. На 4.12.2020 г. е реализирано ПТП с участието на водача на застрахования автомобил Т. К. М. и пешеходката Г. Т. Т.. На водача е съставен АУАН и е издадено НП № ***/11.12.2020 г. по чл.179,ал.2,вр. с чл.179,ал.1,т.5,пр.4 и чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП , което е влязло в законна сила на 21.01.2021 г. Горното се установява от приетите констативен протокол за ПТП № ***/4.12.2020 г. и писмо от началник сектор ПП към ОД МВР В.Търново от 29.01.2021 г. По заведената от Г. Т. Т. застрахователна претенция срещу ищцовото дружество за заплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди в резултат на ПТП е образувана преписка по щета № ***. Между застрахователя и увреденото лице е постигно споразумение от 18.02.2021 г., в резултат на което с платежен документ от 19.02.2021 г. на Г. Т. Т. е изплатено застрахователно обезщетение по щета № *** в размер на 3500 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Иска е процесуално допустим.По същество е неоснователен.

Според разпоредбата на чл. 500,ал.1,т.3 от КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от него обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато последният е напуснал мястото на 2 настъпването на пътно-транспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ, или по друга неотложна причина. В този случай тежестта на доказване носи виновният водач. За да се уважи предявения регресен иск е необходимо да се установят пълно и главно следните кумулативни предпоставки: валидно застрахователно правоотношение между застрахователното дружество и застрахованото лице към датата на събитието, осъществен деликт от застрахованото лице, което не е изпълнило задължението си да остане на мястото на произшествието преди идването на контролните органи, когато оставането му е задължително по закон и платено застрахователно обезщетение на увреденото при произшествието лице. По делото не се спори, че на 4.12.2020 г. е настъпило ПТП , единият участник от които е била пешеходката Г. Т. Т., а другиятответникът , като водач на застрахования при ищцовото дружество лек автомобил. Извън това ищецът, макар да му е указана доказателствената тежест, не ангажира годни доказателства, които по безспорен и категоричен начин да установяват наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 500 ,ал.1,т.3 от КЗ. Представеният протокол за ПТП е в нечетлив вид, не е представена административно-наказателна преписка, от която при влязло в сила наказателно постановление да е доказано, че водачът е бил длъжен, но въпреки това е напуснал мястото на пътното-транспортното произшествие.

Цитираните разпоредби в писмото на началник Сектор ПП при ОД МВР В.Търново не могат да наведат съда до категоричен извод, че това обстоятелство е налице, може само да се предполага съобразно посочения чл.

175,ал.1,т.5 от ЗДвП, че водачът не е изпълнил задълженията си като участник в пътно-транспортно произшествие, но тези задължения, посочени подробно в чл.123 от ЗДвП са много и при различни хипотези. Поради това съдът намира, че ищецът не проведе пълно и главно доказване на основанията, на които претендира вземане срещу ответника. Дори да се приеме, че е налице основание за регресната претенция, то същата се явява погасена по давност.

Видно от приложеното платежно нареждане застрахователно обезщетение е изплатено на увреденото лице на 19.02.2021 г. , а исковата молба е заведена на 17.03.2026 г. Според разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг 3 срок. В случая приложимата обща давност от 5 години започва да тече от 20.02.2021 г. и е изтекла на 20.02.2026 г., преди завеждане на иска, тоест релевираното от ответника възражение е основателно. Иска по чл. 500,ал.1, т.3 от КЗ за сумата от 1789, 52 евро главница следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан. На отхвърляне подлежи и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху главницата от подаване на иска до окончателното изплащане.

При този изход на делото ищецът дължи направените по делото разноски. Ответникът е бил представляван от адвокат, осъществил безплатна правна помощ, като се претендира определяне на възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 от ЗА. С оглед фактическата и правна сложност на делото, броя на съдебните заседания, цената на иска и осъществената правна защита и съдействие съдът определя възнаграждение на адвокат М. от ***АК в размер на 332 евро, които ищецът следва да му заплати.

Водим от горното , съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на «ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ» ЕАД с ЕИК

121718407, седалище и адрес на управление гр.София, бул.»Витоша» № 89Б с правно основание чл. 500,ал.1,т.3 от КЗ, вр. с чл.86 от ЗЗД срещу Т. К. М. с ЕГН ********** от *** за заплащане на сумата от 1789,52 / хиляда седемстотин осемдесет и девет евро и 52 цента/ главница, представляваща платено застрахователно обезщетение на Г. Т. Т. по щета № *** за претърпените неимуществени и имуществени вреди в резултат на ПТП от 4.12.2020 г. в ***, ведно със законна лихва от подаване на иска до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН .

ОСЪЖДА «ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ» ЕАД с ЕИК 121718407, седалище и адрес на управление гр.София, бул.»Витоша» № 89Б ДА ЗАПЛАТИ на адвокат К. Г. М. от ***АК сумата от 323 / триста двадесет и три/ евро адвокатско възнаграждение, определено по чл.38,ал.2 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски Окръжен съд , чрез Районен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщението до 4 страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5