Разпореждане № 462 от 18.03.2026, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно гражданско дело 194/2026
- Вид
- Разпореждане № 462
- Подписан
- 18.03.2026
- В сила
- 18.03.2026
- Състав
- БИСЕР ЦВЕТАНОВ ПЕТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 и 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 и 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267, ал. 1, изр. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 268, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 462 гр. Перник, 18.03.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500194 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 1022/10.11.2025 г., постановено по гр. д. № 2351/2025 г., Районен съд - Перник е признал за нищожен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК Договор за потребителски кредит № 312385857 от 21.11.2024 г., сключен между И. М. Х. с ЕГН **********, адрес: **** и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, с адрес: ***.
С решението на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 23 от ЗПК съдът е осъдил И. М. Х. „да заплати на Ти Би Ай Банк“ ЕАД сумата от 11 306,62 лева /единадесет хиляди триста и шест лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща остатък от чистата стойност по Договор за потребителски кредит № 312385857 от 21.11.2024 г..
С решението съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, чрез юрк. К. З., като се обжалва решението в частта, в която е уважен главният иск и процесният договор е обявен за недействителен. Навеждат се твърдения, че първоинстанционният съд е достигнал до неправилен извод, че процесния договор е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Излага още, че в депозирания от страна на дружеството отговор на исковата молба, подробно са развити аргументи, че сключването на застраховка не е задължително условие за получаване на кредита, както и, че кредитополучателя сам е пожелал ползването на допълнителна услуга – застраховка. Допълва, че решаващият съд изобщо не е подложил на обсъждане изложените от Банката аргументи за характера на застрахователната премия. На следващо място се твърди, че съдът не е обсъдил изложените в отговора на исковата молба обстоятелства, застъпващи тезата, че застрахователната премия не е част от общите разходи по кредита, тъй като сключването на застрахователен договор не е условие за получаване на кредита. С въззивната жалба се излагат съображения, че неправилно районният съд е достигнал до извода, че реалния размер на ГПР е различен от този посочен в договора. Въз основа на изложените аргументи за неправилност на постановеното от Районен съд – 1
Перник решение, се моли съда за неговата отмяна, като се постанови ново, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени изцяло. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски, включително юрисконсулско възнаграждение и претендира такова в размер на 360 лева. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответната страна. С въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба не е направено искане за събиране на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл.
267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на окончателен доклад на жалбата по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 22.04.2026г. от 10.40 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото разпореждане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
2