Решение № 33 от 01.10.2025, Районен съд - Своге

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 01.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Административно наказателно дело № 20251880200026 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63д от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 277 от Закона за горите (ЗГ). Образувано е по жалба, подадена от Б. К. З., ЕГН **********, с адрес: ***, против Наказателно постановление № 485 от 24.01.2025 г. , издадено от директора на Регионална дирекция по горите София (РДГ София), с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева.

В жалбата се излага, че обжалваното наказателно постановление (НП) е незаконосъобразно и необосновано, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и материално-правните норми. Иска се от съда да го отмени, като същото се поддържа от защитника в открито съдебно заседание, както и в писмена защита.

Административнонаказващият орган (АНО), в съпроводителното писмо дава становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно.

Към делото е приета административната преписка по обжалваното наказателно постановление и са разпитани трима свидетели.

От събраните по делото писмени доказателства, както и гласни доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът приема следното от фактическа страна:

Жалбоподателят е лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, което е видно от приложената към делото извадка от публичния регистър. В това му качество на 07.08.2024 г. му е издадено 1 позволително за сеч № 0783114 за отдел № 862, подотдел „м“, имот с идентификатор ***, попадащ в землището на с. Огоя, общ. Своге.

Позволителното е издадено от съответното длъжностно лице и в него е посочено, че дърветата са маркирани от Б. З..

На 15.08.2024 г., в с. Огоя, общ. Своге, свидетелите М. Г. П., Г. Я. К. и И.

Й. К., служители на РДГ София, спрели за проверка товарен автомобил с peг.

№ ***, с който се транспортирала дървесина, управляван от водача А. А.И. За транспортираната дървесина водачът представил на проверяващите два броя превозни билети, издадени от жалбоподателя

– с

№

8536/00058/15082024/102550 – MFBD438 от 15.08.2024 г., издаден за 10 пр.м.куб. дърва от дървесен вид бук и с № 8536/00059/15082024/105428 – A06AI18 от 15.08.2024 г. , издаден за 3 пр.м куб. дърва от дървесен вид габър и 1 пр.м.куб. дърва от дървесен вид зимен дъб. При контролно измерване на дървесината, извършено на място в с. Огоя, общ. Своге, без разтоварване на дървесината, проверяващите констатирали, че се транспортират 2 пр.м.куб. дърва от дървесен вид зимен дъб, т.е. няма издаден превозен билет за 1 пр.м.куб. дърва от последния вид. Всички дърва били маркирани с контролна горска марка № А 8144, регистрирана на жалбоподателя. С оглед установеното, проверяващите разпоредили товарният автомобил да отиде до обект по чл. 206 от ЗГ на търговско дружество „Цене Лес“ ЕООД, ЕИК 203668380, в с. Луково, общ. Своге, където дошъл и жалбоподателя. Същите приели, че жалбоподателят, в качеството си на лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, с регистрирана контролна горска марка № А 8144, не е изпълнил разпоредбите на чл. 211, ал. 2, т. 2 от ЗГ, като не е издал превозен билет за експедиране на 1 пр.м.куб. дърва от дървесен вид зимен дъб от временния склад на обект за добив на дървесина по позволително за сеч № 0783114 от 07.08.2024 г. за подотдел 862 „м“, землище на с. Огоя, общ. Своге, транспортирани с проверка товарен автомобил с peг. № ***, с което е нарушил чл. 257, ал. 1, пр. 2, във вр. с чл. 211, ал. 2, т. 2 от ЗГ. За установеното проверяващите съставили на 15.08.2024 г., в с. Луково, общ. Своге, констативен протокол, като въз основа на него на същата дата и място, в присъствието на жалбоподателя, е съставен и акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за горепосоченото нарушение, извършено на 15.08.2024 г., а като място на извършването му е посочено временен склад на подотдел 862 „м“, землище на с. Огоя, общ. Своге. Актът е подписан от актосъставителя П., жалбоподателя З. и свидетелите К. и К. Жалбоподателят се е запознал със съдържанието на акта, връчен му на датата на съставянето му, което е удостоверено с подписа му. Въз основа на така съставения АУАН, на 24.01.2025 г., е издадено обжалваното НП, като в него нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани по същия начин, както в АУАН, с изключение на това, че в НП е посочено различно място на извършване на нарушението, а именно: временен склад на подотдел 662 „м“, землище на с. Огоя, общ. Своге. НП е редовно връчено на въззивника на 29.01.2025 г., а жалбата е постъпила в РДГ на 11.02.2025 г.

Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана по делото въз основа на приетите по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите горски служители, които са безпротиворечиви и логически издържани, като не се разколебават от никое приобщено по делото 2 доказателство.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Подадената жалба е редовна и допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията са следните:

Налице е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство. В обжалваното НП като място, където се твърди да е извършено нарушението – задължителен негов реквизит, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, е посочено място, за деяние на което не е съставен АУАН, а именно: подотдел 662 „м“, землище на с. Огоя, общ. Своге. Дори да се касае за техническа грешка, каквото е твърдението на АНО в съпроводителното писмо, тази грешка няма как да бъде отстранена в настоящото производство, тъй като би се накърнило правото на защита на наказаното лице и би се стигнало до съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. За разлика от разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, която позволява нередовностите в АУАН да бъдат преодолени, стига по безспорен начин да е установено извършването на нарушението, авторството на извършеното нарушение и вината на извършителя, всяка нередовност в НП е винаги съществено процесуално нарушение от категорията на неотстранимите и самостоятелно, и достатъчно основание за отмяна на НП, тъй като внася съмнение относно предмета на административното нарушение (като фактическо и правно единство) и неговите обективни и субективни признаци, и нарушава правото на защита на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана с него. Недопустимо е толкова съществен елемент от обективната страна на състава на административното нарушение, какъвто е мястото на неговото извършване, да е погрешно посочен в НП. Допуснатото нарушение на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство е накърнило правото на защита на санкционираното лице, като е препятствало възможността му да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, за да организира адекватно защитата си. Ето защо, коментираното нарушение съставлява абсолютно основание, обуславящо незаконосъобразността и отмяната на наказателното постановление само на това процесуално основание, без да е необходимо дори да бъдат разглеждани въпросите по съществото на спора.

Следва да се посочи също, че в случая е било напълно възможно точно да се определи от АНО местоизвършването на нарушението, поради което не може да намери приложение разпоредбата на чл. 48, ал. 4 от ЗАНН и на това основание да се приеме, че непосочването му не би съставлявало съществено процесуално нарушение. След като актосъставителят е имал тази възможност, то и за АНО е било обективно възможно и следователно е бил длъжен да посочи по същия начин мястото, където се твърди да е извършено административното нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника, а не да се сочи различно място.

Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН в тежест на административният орган е да установи с допустими от закона доказателства 3 всички обстоятелства досежно извършеното нарушение, тъй като отразените в АУАН констатации не се считат за установени до доказване на противното. От представената административно наказателна преписка безспорно се установява, че в процесния случай не са спазени императивните разпоредби при издаване на НП на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Нещо повече, по същество деянието, описано в НП, не е доказано по несъмнен начин. За подотдел 662 „м“, землище на с. Огоя, общ. Своге, не се установи да е извършено каквото и да било нарушение, а и измерването на товарното превозно средство не е извършено по начин, небудещ никакво съмнение относно неговата правилност, с оглед и твърдението за наличие на несъответствие от само 1 пр.м.куб. (0,55 пл.м.куб.) дърва за огрев от дървесен вид зимен дъб между транспортираната дървесина и тази, за която са издадени превозни билети.

Липсват също и каквито и да било мотиви относно обстоятелствата, поради които е наложено административно наказание „глоба“ в размер над минималния такъв от 300 лева, съгласно чл. 257, ал. 1 от ЗГ.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление се явява процесуално и материално незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

По разноските:

От наказващия орган е направено възражение за прекомерност на договореното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Съдът счита същото за неоснователно, тъй като сумата от 400 лева е съобразена с минималния размер на адвокатското възнаграждение, определен съгласно чл.

36 от Закона за адвокатурата и чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и ал. 3 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 485 от 24.01.2025 г. , издадено от директора на Регионална дирекция по горите София, с което на Б. К. З., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите София, Булстат 000626239, с адрес: гр. София, ***, представлявана от директора, да заплати на Б. К. З., ЕГН **********, с адрес: ***** , направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез РС Своге.

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________ 4

5