Решение № 414 от 25.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 414 гр. София, 25.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20221110201328 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН

Образувано е по жалба от „Уан Вейп“ ЕООД, ЕИК 206398449, представлявано от С. Д. Г. – управител чрез неговия упълномощен процесуален представител – адв. И. Е. от АК-Монтана срещу наказателно постановление № К-041007/27.10.2021 г., издадено от Елена Михайлова Гунчева – директор на РД за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград при Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на основание на основание чл. 51б, ал. 1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия /ЗТТСИ, обн. в ДВ бр. 101 от 30.11.1993 г./ на търговското дружество са наложени две отделни „имуществени санкции“, всяка в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева, за неизпълнени правни задължения по чл. 43з, ал. 2, т. 2 ЗТТСИ, съответно по чл. 43з, ал. 1, т. 5 ЗТТСИ.

В депозираната жалба са инвокирани подробни оплаквания за некоректно приложение на материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление като неправилно.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се 1 представлява. Постъпили са писмени бележки от адв. И. Е. от АК-Монтана, с пълномощно по делото, който поддържа жалбата и изложените в нея съображения, като в допълнение са релевирани възражения за допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на административнонаказателното производство, довели до ограничаване правото на защита на дружеството-въззивник. Претендират се разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон. В съпроводителното писмо жалбата е оспорена и е отправена молба атакуваният санкционен акт да бъде потвърден. Формулирано е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С акт за установяване на административно нарушение № К041007/29.09.2021 г., съставен от Н. С. С.-Г. – ст. инспектор в РД - София при КЗП и в присъствието на Атанас Петров Кулев – свидетел при установяване на твърдените нарушения и Илиана И.ова Кираджийска – свидетел при съставянето на акта е констатирано, че на 20.07.2021 г. в гр. София жалбоподателят „Уан Вейп“ ЕООД е продал на търговско дружество „Глобал Ритейл Холдинг“ ЕООД електронни цигари марка „ MAXX VAPE” , различни 2 вкусове, като потребителските опаковки не съдържат информация за поемното количество никотинна доза, а в листовките липсва предупреждение за опасността от пристрастяване и токсичност.

В акта е отразено, че са нарушени разпоредбите на чл. 43з, ал. 2, т.

2 и чл. 43з, ал. 1, т. 5 ЗТТСИ, като препис от него е връчен на управителя на дружеството-въззивник на същата дата.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № К-041007/27.10.2021 г. от Елена Михайлова Гунчева – директор на РД за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград при КЗП, с което на основание чл. 51б, ал. 1 ЗТТСИ, при цялостното възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на търговско дружество „Уан Вейп“ ЕООД са наложени две отделни „имуществени санкции“, всяка в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева, за неизпълнени правни задължения по чл. 43з, ал. 2, т. 2 ЗТТСИ, съответно по чл. 43з, ал. 1, т. 5 ЗТТСИ.

По делото липсват фактически данни препис от наказателното постановление да е връчен на представител на дружеството-въззивник, в който смисъл са констатациите на касационната инстанция, обективирани в определение № 6480/22.08.2022 г. по ЧКНАХД № 7005/2022 г. по описа на АССГ, X V I касационен състав, поради което съдът приема, че същата е депозирана в законоустановения срок, като възраженията за просрочие, изтъкнати в съпроводителното писмо следва да се отхвърлят.

При проведения непосредствен разпит на свидетеля Н. С.

/актосъставител/ изложената в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло по категоричен и безспорен начин. Показанията на посоченото лице са подробни, логични и по еднопосочен начин доказват неизпълнените от търговеца правни задължения, като в тази връзка същите кореспондират и с приложените по делото писмени доказателства. Ето защо, съдът кредитира инкорпорираните на етапа на съдебното следствие гласни и писмени доказателствени средства без резерви, а липсата на противоречия обезпредметява тяхното подробно обсъждане. Нещо повече – между страните не се спори по фактите, а единствено досежно приложимите процесуален и материален закон.

3

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приложените по делото писмени доказателства относими към назначаването, съответно оправомощаването на актосъставителя и наказващия орган.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на твърдените нарушения и обстоятелствата, при които същите са намерили проявление в обективната действителност, с което правото на защита на жалбоподателя е гарантирано в пълна степен.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от открИ.е на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правните задължения. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в изискуемия 6 – месечен срок.

4

Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на имуществената отговорност на търговеца от формална страна.

Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Имуществената отговорност на въззивника „Уан Вейп“ ЕООД е ангажирана за неизпълнени правни задължения по чл. 43з, ал. 2, т. 2 ЗТТСИ, съответно по чл. 43з, ал. 1, т. 5 ЗТТСИ, като на основание чл. 51б, ал. 1 ЗТТСИ са наложени две отделни „имуществени санкции“, всяка в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева.

По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че на 20.07.2021 г. в гр. София жалбоподателят „Уан Вейп“ ЕООД е продал на търговско дружество „Глобал Ритейл Холдинг“ ЕООД електронни цигари марка „MAXX VAPE” , различни вкусове, като потребителските опаковки не съдържат информация за поемното количество никотинна доза, а в листовките липсва предупреждение за опасността от пристрастяване и токсичност. С демонстрираното противоправно поведение закономерно са били осъществени съставите на чл. 43з, ал. 2, т. 2 ЗТТСИ и чл. 43з, ал. 1, т. 5 ЗТТСИ, които разпоредби предвиждат изисквания относно задължителната информация, съдържаща се в потребителската опаковка и листовката на посочените изделия.

От своя страна, административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 51б, ал. 1 ЗТТСИ, която пряко препраща изрично към ситуираните в чл. 43з от посочения нормативен акт правни задължения. Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също е приложен правилно, като възражението в писмените бележки за липсата на конкретизация на нормативния регламент по чл. 51б, ал. 1 ЗТТСИ е несъстоятелно, имайки предвид, че от словесното описание на нарушенията в АУАН и НП недвусмислено се изяснява, че търговецът е привлечен към 5 отговорност, респективно санкциониран с оглед извършена продажба на електронни цигари. Съгласно чл. 26, ал. 1 и 2 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове всеки нормативен акт се състои от членове, като членът може да съдържа алинеи, алинеята – отделни точки, а точката – букви. Прецизирането на разпоредбите чрез посочване на структурни единици от по-ниска степен каквито са отделните изречения, предложения, алтернативи и пр. е без каквото и да било правно значение и по-никакъв начин не би могло да ограничи правото на защита на въззивника, преценено в контекста на изискванията за посочване от страна на административните органи на нарушените законови разпоредби.

Настоящият съдебен състав не споделя проведеното в жалбата и писмените бележки от адв. Е. стеснително казуално тълкуване, с което е направен неуспешен опит за изключване на отговорността на дружествотовносител. Санкционната норма на чл. 51б, ал. 1 ЗТТСИ предвижда отговорност за този, който съхранява, предлага или продава електронни цигари и/или контейнери за многократно пълнене или изделия за пушене, различни от тютюневи изделия в нарушение на чл. 43а, ал. 1 – 3 и ал. 6, чл.

43б, ал. 1 и чл. 43в – 43и и чл. 43к, ал. 1 – 3 ЗТТСИ. Употребеното от законодателя относително местоимение „който“, съобразявайки и предвидената наказуемост /“глоба“ и „имуществена санкция“/, налагат извод, че потенциален субект на отговорност е всяко физическо или юридическо лице, в т.ч. и ЕТ, осъществили някоя от формите на изпълнителното деяние – съхранява, предлага или продава, без да са поставени изисквания при евентуална разпоредителна сделка насрещната страна да притежава качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗТТСИ, респективно да е осъществено пускане на пазара, съгласно легалната дефиниция, ситуирана в § 1, т. 30 от ДР на ЗТТСИ. Това е така, доколкото при обикновеното съхранение на такива стоки в потребителска опаковка не би могло да се извърши представяне, предоставяне или предлагане на потребителите в Република България срещу заплащане или безплатно, но въпреки това визираният административнонаказателен състав ще бъде изпълнен. Повече от очевидно волята на нормотвореца е свързана със запретяване на всяко предлагане и продажба, дори и между търговци, за да се предотврати последваща реализация на подобни изделия на пазара и накърняването на правата на потребителите. При това положение, в 6 съответствие със закона дружеството-жалбоподател е било привлечено към отговорност, отчитайки факта на осъщественото възмездно разпореждане с процесните стоки. Възражението за неправилно транспониране на Директива 2014/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия и за отмяна на Директива 2001/37/ЕО не може да бъде споделено, доколкото посоченият акт от вторичното право не съдържа административнонаказателни състави, като съгласно чл. 23, § 3 европейският законодател е предоставил възможност на всяка държава членка да установи правила относно санкциите, приложими при нарушения на националните разпоредби, приети в съответствие с настоящата директива, и да предприеме всички необходими мерки за осигуряване на тяхното прилагане.