Решение № 1090 от 31.12.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1090 гр. Бургас, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И. при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Радостина П. И. Въззивно гражданско дело № 20242100501668 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е пред настоящата съдебна инстанция по повод въззивна жалба на ответника И. Х. К., ЕГН: **********, с адрес: *****,подадена чрез назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен процесуален представител адв. Е. Топузанова -БАК против решение № 1645 от 07.08.2024 г., постановено по гр. дело № 1518/2024 г. по описа на РСБургас, В ЧАСТТА, с която е прието за установено по отношение на въззивника-ответник И. Х. К., че същият дължи на ищеца „А 1

БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: 131468980, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Кукуш“, №1, представлявано от Александър Димитров и Младен Маркоски, следните суми: сумата от 205.34 лв. - цена на месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги за отчетния период от 28.10.2019 г. до 27.03.2020 г., съгласно условията на рамковия договор № 504934953, приложенията към него и общите условия по партида № М5373438, сумата от 57.70 лв. – мораторна лихва, начислена върху сумата от 205,34 лв., за периода 28.12.2019 г. - 09.12.2022 г., сумата от 413.14 лв. - цена на вноските за изплащане на закупено устройство на изплащане за отчетния период от 28.10.2019 г. до 27.03.2020 г., начислена съгласно условията на договорите за продажба на изплащане към рамковия договор № 504934953, приложенията към него и общите условия по партида № 1

М5373438, и сумата от 112.40 лв. – мораторна лихва, начислена върху сумата от 413,14 лв., за периода от 28.12.2019 г. до 09.12.2022 г., както и законната лихва върху главниците за месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги и за вноските за изплащане на закупено устройство на изплащане, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 19.12.2022 г. до изплащане на вземането.

В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение.

Въззивникът счита, че основавайки се на непълното експертно заключение, извършено по делото и без да разгледа възраженията на ответната страна в тази връзка, съдът неправилно и необосновано е приел за доказано наличието на валидни облигационни отношения между страните. Посочва конкретните въпроси, на които вещото лице не е могло да отговори, като излага, че само отговор по тях би дал яснота дали електронния подпис върху процесните документи е положен от ответника. По тези съображения изрично се възразява, че по делото не е доказано възникнала между страните облигационна връзка. На следващо място се навеждат доводи, че ответникът не бил запознат предварително, нито е видял документите, върху които се е подписал, а само е положил подписа си върху празния таблет, който подпис впоследствие е наслоен върху документите на хартиен носител. Предвид това се твърди нищожност на договора поради наличие на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП. Изразява се несъгласие и с приетото от съда, че размерът на вземанията за предоставените мобилни услуги се установява от представените фактури. Аргументира се с доводи, че фактурите са счетоводен документ и не отразяват, нито отчитат какви услуги са предоставени и ползвани. Сочи се, че вещото лице е посочило, че отчитането на предоставените услуги се извършва по електронната система на оператора, а по делото липсва представено извлечение или отчет от тази система. На последно място се твърди наличие на противоречие в обжалваното решение, в частта, с която е установено дължимост на лихви за забава, като се сочи, че същите са присъдени, независимо, че съдът е приел, че ищецът не е упражнил надлежно правото си да развали договора и да покани ответника да изпълни, но без да съобрази, че в резултат на това ищецът е изгубил качеството си на изправна страна. Моли за отмяна на решението на първоинстанционния съд, в обжалваните части и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият – ищец „А 1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, чрез пълномощника си юрисконсулт Михаил Караколев е депозирала писмен отговор, в който е изложила становище за неоснователност на въззивната жалба. Излага съображения за неоснователност на доводите на въззивника относно дигиталните подписи, с които са подписани процесните документи. Възразява, че въпросите, посочени в жалбата са предмет на техническа експертиза, но такава не е била поискана от особения представител на ответника. Счита за неоснователни възраженията в жалбата, че ответника не се е запознал с подписаните от него документи, доколкото по 2 делото е ясно, че особения му представител не е осъществил контакт с него и няма как да знае дали ответника се е запознал или не с тези документи. Излага доводи за неоснователност и на оплакванията за размера на присъдените суми, по съображения, че за тях е допусната и извършена приета по делото съдебносчетоводна експертиза. На последно място счита, че също за неоснователни доводите в жалбата за неизправност на оператора. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство, както и направените разноски за платен депозит за особения представител на въззивника за настоящото производство.

Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от “А1 България” ЕАД за приемане за установено, че ответника И. Х. К. дължи на ищеца общо 1072,29 лв., представляваща сбор от следните суми: сумата от 205,34 лв. - цена на месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги за отчетния период от 28.10.2019 г. до 27.03.2020 г.

/период на изискуемост на задължението 02.12.2019 г. - 25.04.2020 г./, начислена съгласно условията на рамковия договор № 504934953, приложенията към него и общите условия по партида № М5373438; сумата от 413,14 лв. - цена на вноските за изплащане на закупено устройство на изплащане за отчетния период от 28.10.2019 г. до 27.03.2020 г. /период на изискуемост на задължението 02.12.2019 г. - 25.04.2020 г./, начислена съгласно условията на договорите за продажба на изплащане към рамковия договор № 04934953, приложенията към него и общите условия по партида № М5373438; сумата от 453,81 лв. - неустойки, начислени за едностранно прекратяване на рамковия договор № 504934953 за услугите по партида № М5373438, по вина на абоната при условията на чл. 54.12 от ОУ и начислена съгласно разпоредбите за отговорност на Приложения № 1 към договора., веднои със законната лихва върху главницата от 1072,29 лв., считано от датата на която е входирано заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението. Претендира се и мораторна лихва върху горепосочените суми в общ размер от 291.94 лв., от които: сумата от 57,70 лв. - мораторна лихва върху сумата от 205,34 лв., начислена за периода 28.12.2019 г. - 09.12.2022 г.; сумата от 112,40 лв. мораторна лихва върху сумата от 413,14 лв., начислена за периода 28.12.2019 3 г. - 09.12.2022 г.; сумата от 121,84 лв. - мораторна лихва върху сумата от 453,81 лв., начислена за периода 12.03.2020 г. - 09.12.2022 г.

Ищецът твърди, че с ответника има сключен Рамков договор и приложения към него от 18.07.2017 г., на ответника са предоставяни електронни съобщителни услуги и са му продадени устройства на изплащане, описани в исковата молба. Сочи се, че за периода 02.12.2019 г. - 25.04.2020 г., ответникът не е заплатил в посочените в договора сроковете претендираните с исковата молба суми за предоставени услуги и продадени устройства на изплащане. Предвид това ищецът сочи, че с оглед допуснатото неизпълнение на задълженията на ответника рамковият договор е прекратен по негова по вина на 11.03.2020 г., като са му начислени неустойки в общ размер на 453.81 лв.

За посочените вземания ищцовото дружество се е снабдило със заповед № 3931 от 20.12.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена ч.гр.д.№ 8158/2022г. по описа на БРС.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначения му на основание чл.47, ал.6 от ГПК, особен представител е депозирал писмен отговор, в който е оспорил предявените исковете като неоснователни и недоказани. Оспорена е автентичността на всички представени в исковата молба документи, като се възразява, че подписите в тях не са положени от ответника. Поискано е задължаване на ищеца да ги представи в оригинал. На следващо място се възразява, че ответникът не е запознат с общите условия на мобилния оператор, на които последният се позовава, за да обоснове дължимостта на претендираните вземания. Излага също, че ищецът не е изпълнил основното си задължение - да запознае потребителя с общите условия за предоставяне на предлаганите от него услуги и не е доказал, че му е предоставил екземпляр от тях, поради което тези ОУ не обвързват потребителя и не обосновават дължимост на претендираните вземания. Посочва се, че представените от ищеца фактури не могат да послужат като доказателство за действително предоставени и потребени услуги и начислените за тях цени. На следващо място се твърди, че не става ясно на какво се дължат значителните разлики в сумите по фактурите, при положение, че същите се предоставят по абонаментни планове с фиксирана месечна такса и потреблението, извън включеното в плана е незначително. Оспорена е като неоснователна и претенцията за мораторна лихва. Сочи се, че не е ясно и как е формирано вземането за неустойка. Твърди се, че неустоечните клаузи, въз основа, на които са начислени неустойки за отстъпки от цената и за невърнато оборудване са неравноправни и нищожни, на основание чл.143 от ЗЗП. Сочи се, че ищецът не е ангажирал доказателства за надлежно прекратяване на договора между него и ответника. Направено е при условията на евентуалност 4 и възражение за погасяване по давност на претендираните суми.

Районният съд е квалифицирал предявените искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, като същите предявени по реда на чл.422 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.

С обжалваното решение, като е приел, че между страните са възникнали твърдените в исковата молба договорни правоотношения по всеки от договорите за мобилни услуги и допълнителните споразумения по тях, както и по договорите за лизинг на предоставени мобилни устройства, районният съд е уважил предявените искове за неплатени мобилни услуги и лизингови вноски за исковия период. Съдът е приел, че ответника е уведомен за приложимите към всеки от договорите ОУ на оператора, като същевременно позовавайки се на заключението на вещото лице, извършено по делото е счел, ч е на абоната е бил осигурен достъп до мрежата на оператора-ищец за ползване на процесните услуги за исковия период. Съдът е счел за доказана освен по основание, но и по размер на претенцията за дължимост на претендираните вземания за мобилни услуги и лизингови вноски съгласно издадените фактури за месечни абонаментни такси за телекомуникационни услуги и за месечни вноски по договорите за продажба на изплащане, заедно с мораторните лихви за забавеното им плащане. За неоснователно е прието възражението за погасяване на същите вземания изтекла тригодишна погасителна давност. По отношение на претендираните неустойки за неизпълнение е изложил мотиви, че счита, че доколкото всички те се претендират във връзка с прекратяването на рамковия договор № 504934953, а няма доказателства за отправяне на известие/уведомление до ответника за прекратяване на договора на посочената от ищцовото дружество дата – 11.03.2020 г., то поради недоказаност на надлежното прекратяване на процесните договори, исковете за дължимостта на претендираните неустойки и лихвите за забава върху тях са отхвърлени като неоснователни.