Решение № 479 от 14.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 479 гр. Пловдив, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев при участието на секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен Чакалов Въззивно гражданско дело № 20265300500231 по описа за 2026 година

Обжалвано е решение №5487/11.12.25г. на Пловдивския районен съд, І-ви гр. с., поставено по гр. д. № 8196/25г., с което се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А. Б. Ш., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК ***********, със седА.ще и адрес на управление: ********, СУМАТА от 244,73 лв. (двеста четиридесет и четири лева и седемдесет и три стотинки)- незаплатени задължения за абонаментни такси и предоставени услуги по Договор за мобилни услуги № 618997609 от 21.11.2017г., изм. с Допълнително споразумение № 055430063 от 20.07.2021г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, с който се предоставя мобилен номер ***, начислени за периода 05.05.2022 г.04.10.2022 г. 509,31 лв. (петстотин и девет лева и тридесет и една стотинки)незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 05.02.2021г., с който е предоставено ползването на мобилен телефонен апарат HUAWEI P40 Pro 256GB Dual Silver, дължими за периода 05.05.2022 г.- 04.09.2022 г. в размер на 226,36 лв. с вкл.

ДДС, както и предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 05.09.2022 г.05.01.2023 г. в размер на 282,95 лв. с ДДС 37,80 лв. ( тридесет и седем лева и осемдесет стотинки)- незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг за базови аксесоари № 624257094 от 05.02.2021г., с който е предоставено ползването на комплект от 5 бр. аксесоари (към номер *** от 05.02.2021г.), от които незаплатени 1 лизингови вноски за периода 05.05.2022 г.- 04.09.2022 г. в размер на 16,80 лв. с вкл.

ДДС и предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 05.09.2022 г.- 05.01.2023 г. в размер на 21 лв. с вкл. ДДС 149,01 лв. (сто четиридесет и девет лева и една стотинка)- незаплатени задължения за абонаментни такси и предоставени услуги по Договор за мобилни услуги № 622251363 от 25.09.2019 г., изм. с Допълнително споразумение № 062924516 от 08.01.2022г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, с който се предоставя мобилен номер ***, начислени за периода 05.05.2022 г.04.09.2022 г. 27,32 лв. (двадесет и седем лева и тридесет и две стотинки)- незаплатени задължения за абонаментни такси и предоставени услуги по Договор за мобилни услуги № 624256867 от 05.02.2021г., с който се предоставя мобилен номер ***, начислени за периода 05.05.2022 г.- 04.09.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда - 07.11.2024 г., до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч. гр. д. № 19266/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 13 гр. с.

Жалбоподателят А. Б. Ш., ЕГН **********, чрез особения си представител адв.

А. П., моли съда обезсили обжалваното решение като недопустимо и остави без разглеждане предявените искове или евентуално да отмени решението и остави без уважение исковете като неоснователни и недоказани по съображения изложени в жалбата.

Въззиваемата страна „Йеттел България” ЕАД, ЕИК ************, със седА.ще в гр. ********счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Претендира разноски.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

По допустимостта на обжалваното решение: Във въззивната жалба се твърди, че решението на районния съд е постановено в противоречие със задължителните указания, дадени с ТР № 4/18.06.2013г. по тълк. д. № 4/13 на ОСГТК на ВКС, според което в производството по чл. 422 ГПК не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК, чрез заменяне или добавяне на друго основание, а въвеждането на ново основание, различно от от това, на което е издадена заповедта за изпълнение може да се предяви в условията на евентуалност, но само както осъдителен иск.

Това възражение е неоснователно, защото предявените искове са установителни и са на същите основания, които са в Заповедта на изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Следователно няма нарушение на приетото в т. 11б от ТР № 4/18.06.13г. по тълк. д. № 4/13 на ОСГТК на ВКС и затова постановеното решение е допустимо.

По същество: Със Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГРПК и със обжалването решение съдът е приел, че жалбоподателят дължи на 2 въззиваемото дружество посочените в решението суми, представляващи стойност на абонаментни такси по договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения към тях, както и лизингови вноски по договор за лизинг на мобилен телефонен апарат.

С възраженията по съществото на спора се твърди, че суми на длъжника не са предоставяни, както и лигингови вещи. В откритото съдебно заседание, проведено на 08.12.2025г. пред районния съд, процесуалният представител на ответника, тук жалбоподател, е заявил, че не оспорва размера на начислените вземания.

По делото не се претендира връщането на предоставени парични суми, а стойност на обонаментни такси и услуги по конкретни договори, поради което това възражението, че на длъжника не са предоставяни суми е неоснователно.

Предоставянето на телефонен апарат и на базови аксесоари към него се установява от текста на чл.4 от приложения договор за лизинг от 05.02.2021г., където е посочено, че лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят му предава описания в договора телефон, а предаването на базовите аксесоари се установява от клаузата на чл. 4 от договора за лизинг на базови аксесоари от 05.02.21г., където е отразено, че е получил вещите, което са установява, чрез подписа и на двата договора от страна на лизингополучателя.

От така събраните доказателства се установява, че жалбоподателят е получил мобилен телефон и аксесоари към него и по същество не оспорва стойността на обонаментните такси и предоставените услуги по процесните договори за мобилни услуги, но няма доказателства, да ги е заплатил, поради което исковете са основателни и следа да бъдат уважени.

Като е достигнал до същия правен извод и е уважил исковете по начина и в размерите, посочени в диспозитива на обжалваното решение, районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на въззиваемото дружество сумата 204.52 евро разноски за възнаграждение на особения представител.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №5487/11.12.25г. на Пловдивския районен съд, І-ви гр. с., поставено по гр. д. № 8196/25г.

ОСЪЖДА А. Б. Ш., ЕГН ********** да заплати на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК ***********, със седА.ще и адрес на управление: *********** сумата 204.52 (двеста и четири евро и петдесет и два цента) разноски.

Решението е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4