Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7836 от 22.12.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 5794/2025
Вид
Решение № 7836
Подписан
22.12.2025
В сила
22.12.2025
Състав
Пепа Маринова-Тонева, Василена Дранчовска, Цветомир Милчев Минчев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 7836 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20251100505794 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ответниците Е. Г. А., Л. Д. Ж. и Х. Д. Ж. срещу решение № 4624 от 18.03.2025 г., постановено по гр. дело № 40530/2024 г. по описа на СРС, 166 състав, в частта, с която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите от по 892,47 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ****, аб. № 128036, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 04.04.2024 г. до изплащане на вземането, по 96,29 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 15.02.2024 г., както и по 22,88 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 04.04.2024 г. до изплащане на вземането, дължими от всеки ответник разделно, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.04.2024 г. по ч. гр. д. № 20401/2024 г. по описа на СРС, 166 състав.

Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като тримата въззивници 1 твърдят, че само Е. А. обитава топлоснабденото жилище и само тя е ползвател на същото, поради което исковете срещу останалите двама съсобственици са неоснователни. Ето защо молят решението в обжалваната част да бъде отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението в обжалваната от ответниците част е правилно и моли същото да бъде потвърдено.

Третото лице-помагач на страната на въззиваемия „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно в обжалваната част, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа. От приетите по делото писмени доказателства (нотариален акт, удостоверения за наследници) се установява, че потребител на топлинна енергия в описания топлоснабден имот, представляващ апартамент № 24, находящ се в гр. ****, с клиентска партида с абонатен номер при ищеца 128036, е бил Д. Х.в Ж., който го е придобил през 1975 г. след изграждането на ЖСК „Балкантурист“ в процесния блок. След смъртта на Д. Х.в Ж. на 05.01.1992 г. имотът е преминал по наследствено правоприемство в патримониума на неговите законни наследници – тримата му синове Х. Д. Ж., Л. Д. Ж. и А. Д. Ж., при равни дялове (арг. чл. 5, ал. 1 ЗН), а след смъртта на последния на 20.03.2020 г. неговата 1/3 идеална част от имота е станала собственост на законния му наследник и преживяла майка Е. Г. А..

2

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съобразно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, като такива могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР на ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

От изложеното е видно, че подразбираните клиенти на топлинна енергия в процесния имот са тримата му съсобственици – ответниците Х. Д. Ж., Л. Д. Ж. и Е. Г. А., които на основание чл. 30, ал. 3 ЗС дължат припадаща се част от стойността на потребяваната в имота топлинна енергия съобразно дела им от съсобствеността. За да се приеме, че ползвател на имота и единствен потребител на топлинна енергия в него е Е. А., следва по делото да са налице доказателства, че тя единствено е изявила воля след смъртта на наследодателя си през 2020 г. да заплаща стойността на енергията, като е отправила изявление в този смисъл до ищцовото дружество, със съгласието на останалите съсобственици на имота, но доказателства по делото в тази насока не са събрани. Твърденията на ответниците, че жилището фактически се обитава само от ответницата Г., остават голословни, а и същите са неотносими към извършването на преценка кои са страните по облигационното правоотношение – договорът за доставка на топлинна енергия по презумпция възниква с всички съсобственици на вещта, като при липса на данни само един от тях да е изявил изрична воля за сключването му с топлопреносното предприятие, следва единственият възможен извод, че всички съсобственици са задължени лица за заплащане на стойността на топлинната енергия. Партидата на имота се води на името на Е. Г. А., но по делото липсват доказателства на какво основание и кога е била открита на нейно име, респ. дали тя е подала искане за това до „Топлофикация София“ ЕАД, след като е придобила дял от правото на собственост и дали това е станало със знанието и съгласието на останалите съсобственици, поради което не може да се приеме за основателно възражението на ответниците, че договорът е сключен единствено с Е. А..

Ето защо, по делото остава недоказано възражението на ответниците, че Е. Г. А. е единствена страна по облигационно правоотношение с ищцовото дружество, като следва да се приеме, че такова е възникнало по силата на закона със съсобствениците на жилището 3 през процесния период – тримата ответници. Всички те се явяват задължени лица за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия съобразно дела си от вещта – по 1/3 част за всеки от тях, поради което доводите във въззивната жалба в обратен смисъл са несъстоятелни.

При установеното облигационно правоотношение между страните първоинстанционният съд е съобразил обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, че в имота е доставена топлинна енергия за процесния период в твърдяното от ищеца количество и стойност и предвид неоснователното възражение за изтекла погасителна давност правилно е уважил претенциите за главница за топлинна енергия в целия претендиран размер от по 892,47 лв. от всеки ответник за периода м. 05.2021 г. – м. 04.2023 г. Във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи срещу дължимостта и размера на присъдените такса за услугата дялово разпределение и мораторна лихва, поради което въззивният съд не следва да излага изрични мотиви в тази насока.

С оглед на изложеното и предвид неоснователните доводи на въззивниците първоинстанционното решение се явява правилно в обжалваната част и следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора въззиваемият има право на направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 100 лв., юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касаицонно обжалване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4624 от 18.03.2025 г., постановено по гр. дело № 40530/2024 г. по описа на СРС, 166 състав, в частта, с която предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Е. Г. А., ЕГН **********, Л. Д. Ж., ЕГН **********, и Х. Д.

Ж., ЕГН **********, положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са уважени за сумите от по 892,47 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ****, аб. № 128036, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 04.04.2024 г. до изплащане на вземането, по 96,29 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 15.02.2024 г., както и по 22,88 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 04.04.2024 г. до изплащане на вземането, дължими от всеки ответник разделно, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.04.2024 г. по ч. гр. д. № 20401/2024 г. по описа на СРС, 166 състав.

ОСЪЖДА Е. Г. А., ЕГН **********, Л. Д. Ж., ЕГН **********, и Х. Д. Ж., ЕГН 4

**********, тримата с адрес: гр. ****, ап. 24, да заплатят на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 лв., разноски пред въззивната инстанция.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззиваемия „Топлофикация София” ЕАД – „Техем Сървисис“ ЕООД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5