Решение № 32 от 18.02.2025, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Поморие, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър М. Димитров при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело № 20232160100809 по описа за 2023 година взе предвид следното.

Производството е образувано по искова молба от В. К. К. от гр.Поморие, чрез пълномощника и съдебен адресат адв.М. М., против „Фератум България” ЕООД гр.София, с която е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит от 11.07.2023 г., сключен между страните, като противоречащ на закона, както и евентуален иск със същото правно основание за прогласяване нищожността на клаузата по чл.5 от горепосочения договор.

Претендират се от ищеца и разноските по делото.

Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от нея е връчен на ответника, който в срока по чл.131, ал.1 ГПК, чрез пълномощник, е подал отговор на исковата молба, с който предявената претенция е оспорена като неоснователна, като такава моли съдът да я отхвърли изцяло.

Ответникът е предявил и съдът е приел за разглеждане насрещен иск с правно основание чл.79 ЗЗД, за осъждане на ищеца да заплати на ответника сумата от 6 000 лв., представляваща предоставена от ответника на ищеца в заем и невърната от ищеца главница по процесния договор, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Ответникът също претендира разноски.

Ищецът и ответник по насрещния иск оспорва същия като изцяло неоснователен.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват, редовно призовани, техните редовно упълномощени процесуални представители депозират писмени молби, с 1 което поддържат заявените искания, оспорвания и възражения.

За да разреши спора между страните съдът се запозна подробно със становищата и исканията им, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие от фактическа и правна страна следното.

Установява се от доказателствата по делото, а и страните не спорят, че са сключили договор за потребителски кредит от 11.07.2023 г., по силата на който кредитодателят и ответник е предоставил на ищеца и кредитополучател кредит в размер на 6 000 лева.

Съгласно клаузата на чл. 3 от договора кредитополучателят се е задължил да върне на кредитора общо сумата от 8 100 лв., включваща главницата от 6 000 лева и лихва в размер на 2 100 лв., при лихвен процент от 23.33 %, на 18 погасителни вноски съгласно погасителен план, неразделна част от договора, с първа падежна дата 10.08.2023 г., при годишен процент на разходите /ГПР/ по договораът е посочен в размер на 49. 66 %.

По силата на чл. 9.3. от Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на „Фератум България“ ЕООД (ОУ), препис от които е представен по делото, потребителският кредит се издължава на месечни погасителни вноски, дължими на падежни дати, посочени в погасителния план, който в конкретния случай ответникът е представил по делото в препис, като в същия погасителните вноски по договора, 18 на брой, са посочени с размер и падеж, като първата от тях е в размер 266.82 лв., с падеж на 10.08.2023 г., а последната е в размер 733.21 лв., с падеж на 01.01.2025 г.

Съгласно клаузата на чл. 5 от договора, кредитът се обезпечава с поръчителството, предоставено от Multitude Bank /Мултитюд Банк/ в полза на кредитора, като с одобряването на предоставеното обезпечение от кредитора, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от предоставилия обезпечението, като кредитополучателят сам и недвусмислено и посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора.

Съгласно чл. 5 от ОУ, преди сключване на договора дружеството оценява кредитоспособността на кредитоискателя, като взима предвид и предложеното обезпечение, а за да повиши кредитоспособността си и вероятността да бъде одобрен кредитът, кредитоискателят може да предложи като обезпечения такова, предоставено от гарант, във формата на договор за поръчителство и одобрено от дружеството или обезпечение, предоставено въз основа на договор за поръчителство, от поръчител, предложен от кредитоискателя и одобрен от дружеството. Обезпечението се предоставя чрез сключване на договор за поръчителство. В случай на одобряване на предоставеното в полза на дружеството обезпечение, уговорката става неотменима.

Представен е и препис от договор за гаранция (поръчителство) от 11.07.2023 г., сключен между ищеца и Multitude Bank /Мултитюд Банк/, по силата на който гаранта, се задължава солидарно с ищеца да отговаря спрямо кредитора за изпълнението на задълженията, произтичащи от процесния договор, в размер до 6 000 лв. Уговорена е такса за предоставяне 2 на поръчителството в размер на 6 060 лв., дължима от ищеца и клиент по договора на 18 вноски съгласно погасителен план, неразделна част от договора.

Установява се от представения препис от разписка за плащане от 11.07.2023 г.,че ищецът е усвоил заетата сума по договора, като не се установява, а и не се твърди, същият да я е върнал на заемодателя.

По силата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.

7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК, договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин

Легалната дефиниция на понятието „обща сума, дължима от потребителя“ се съдържа в §1, т.2 от ДР на ЗПК, като същата е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.

Както бе посочено, в договора като обща сума, която следва да бъде върната, е посочена сумата 8 100 лв., включваща главницата от 6 000 лева и лихва в размер на 2 100 лв., при лихвен процент от 23.33 % и ГПР от 49. 66 %, но при липса на яснота от какво същият се формира, като не са посочени взетите предвид допускания, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, а също както в договора, така и в представената преддоговорна информация, липсва ясна конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин по смисъла на чл.10, ал.1 от ЗПК И самостоятелно се явява основание за неговата нищожност по смисъла на чл.22 от ЗПК.

Отделно от посоченото, в случая заемът се обезпечава с поръчителство, за което кредитополучателя заплаща такса, която не е включена в ГПР, при необходимост от включване на същата, на основание чл.19, ал.1 от ЗПК, тъй като тя представлява разход, свързан с предоставяне на кредита.

Със сключване на договора за поръчителство се заобикаля императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита, като при включване на таксата по договора за поръчителство се надвишава предвидения в закона ГПР, което също е самостоятелно основание за недействителност на договора, на основание чл.22 от ЗПК.

Предвид изложеното процесният договор се явява нищожен, поради което предявеният иск е 3 основателен и като такъв следва да се уважи.

По предявения насрещен иск съдът намира следното.

При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Ако тази недействителност се установи в производство по предявен иск по чл.79 от ЗЗД, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗДи в цитираната разпоредба на чл.23 от ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл.55 от ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл.23 от ЗПК в специалния ЗПК – Решение № 50259 от 12.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3620/2021 г., III г. о., ГК.

Предвид цитираната практика на касационната инстанция по силата на чл.23 от ЗПК, ищецът дължи връщане на чистата сума по кредита от 6 000 лв., за която се установява, че е получена от него, като липсват доказателства, а и твърдения, да е погасена чрез плащане или по друг начин, поради което насрещният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен.

По разноските съдът намира следното.

Предвид основателността на първоначално предявения иск на ищеца се дължат разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

В случая при завеждане на делото е заплатена държавна такса в размер 324 лв., за която се твърди, че е платена от пълномощника на ищеца с лични средства.

Разноските за платена държавна такса следва да се присъдят на ищеца, който дължи таксата и от името на който същата е платена.

Пълномощникът е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ, на основание чл.38, ал.2 от ГПК, с включен в същото ДДС.

Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие адв.М. е предоставил на ищеца безплатна правна помощ, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско 4 възнаграждение, което се определя от съда, което следва да включва ДДС, тъй като в случая пълномощникът е регистриран по ДДС.

По отношение размера на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде заплатено от ответника, съдът съобрази произнасянето на Съда на ЕС в Решение от

25.01.2024 г. по дело С-438/22, за неприложимост на приетата от Висшия адвокатски съвет наредба, което е относимо и към адвокатското възнаграждение по чл.38 от ЗА за оказана безплатна правна помощ, съответно за оказано безплатно процесуално представителство пред съд и при съобразяване с материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото и с действително извършените от правни действия за защита и съдействие, намери че следва да определи размер на адвокатското възнаграждение от 480 лв., в включен ДДС.

Предвид основателносттта на насрещния иск на ответника и насрещен ищец също се дължат разноски, същите в общ размер 440 лв., в това число 240 лв., заплатена държавна такса и 200 лв., юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 от ГПК.

Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН като противоречащ на закона договор за потребителски кредит от 11.07.2023 г., сключен между В. К. К., ЕГН **********, с адрес гр.Поморие, ул. „... със съдебен адресат по делото адв.М. М. и „Фератум България” ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 3“, бул.