Определение № 2197 от 14.08.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2197 гр. Пловдив, 13.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Радослав П. Радев

Надежда Н. Дзивкова Рашкова като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502188 по описа за 2024 година Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.

Производството е образувано въз основа на частна жалба на ЕОС матрикс ЕООД против Разпореждане в заповед за изпълнение № 5698/08.07.2024, пост. по ч.гр.д.№ 11492/24, ПдРС, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу К. А. С. и П. М. С., солидарно да заплатят сумата от 2381,03лв., договорна лихва върху падежиралите вноски за периода 21.06.202321.06.2024г.; 412,63лв., законна лихва върху главницата за периода 21.06.202301.07.2024г.; законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 02.07.2024г. до погасяването й.

Жалбоподателят поддържа неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Счита за неправилно определянето на разноски по съразмерност, т.к. претендираното възнаграждение за адвокатско представителство е под минималния размер. Оспорва извода на съда относно недействителността на договора поради неясно посочване на ГПР. Сочи, че таксата за разглеждане на кредита също е кредитирана и правилно е включена към главницата, която се олихвява. По отношение на застрахователната премия твърди, че в договора ясно е посочено, че тя не се олихвява. С оглед на това счита, че не е нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Необоснован е извода на съда, че посочения ГПР е неверен, като поддържа, че той е посочен в погасителния план, отразява всички разходи по договора и е под законовия максимум. Твърди, че в случая не е налице нарушение на закона и добрите нрави, като нито една клауза не е в противоречие със ЗПК. С оглед на това счита за неправилен извода на заповедния съд за недействителност на договора. Поддържа и че в заповедното производство по реда на чл.410 от ГПК съдът издава заповед за изпълнение само въз основа на твърденията на заявителя. И не следи служебно за съответствието на размера 1 на претендираното вземане с действителното фактическо положение. Моли за отмяна на разпореждането и за издаване на заповед за изпълнение и за отхвърлените суми.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, подадената частна жалба, се явява неоснователна.

Обжалва се разпореждане с което е отказано издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за суми, претендирани по договор за потребителски кредит, което вземане е цедирано на молителя. Със заявлението е поискано издаване на заповед за изпълнение на суми за главница, договорна лихва и законна лихва върху главницата. Приложено е и копие от договора за потребителски кредит, сключен между цедента „Уникредит консюмър фанйненсинг“ ЕАД и кредитополчателите К. С. и П. С..

От същия се установява, че помежду им е сключен договор за кредит № 5289618, като кредиторът е предоставил в заем сумата от 46 000лв., при ГЛП 5,09% към момента на отпускане на кредита, ГПР 6,25%, като е изискана и такса разглеждане на кредит от 400лв., както и застрахователна премия от 18,54лв., за срок на погасяване от 10г. Представен е и погасителен план към договора.

За да постанови обжалваното разпореждане, заповедният съд е приел, че в представеният договор за потребителски кредит са налице евентуално неравноправни клаузи, доколкото липсва посочване на методика за определяне на ГПР. Освен това е посочено в договора, че се дължи и сума за застраховка, която е ежемесечно дължима, както и сума съставляваща такса за разглеждане на кредита, която е включена към главницата. Приел е, че така за потребителя остават неясни разходите по кредита, т.к. не е посочено по разбираем начин какво включва определения процент ГПР и респ. не се знае дали таксата за разглеждане на кредита и застрахователната премия са взети предвид при определяне на разходите по кредита. Отделно е приел и че таксата за разглеждане на документи при кандидатстване за кредит е свързана с усвояването на кредита, съгл. чл.6, ал.7 от ОУ. Това противоречи на чл.10А, ал.2 от ЗПК, с което договорката противоречи на изискванията за добросъвестност и постига скрито оскъпяване на кредита, с което се цели заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК. Това пък води до нищожност на клаузата съгл. чл.21, ал.1 от ЗПК. Отделно е отчел, че в договора не е посочен общият размер на дължимата договорна лихва, за да се извърши проверка как е приложен посоченият ГЛП – върху намаляващата главница или върху целият размер, респ. дали реално приложеният лихвен процент отговаря на този, посочен в договора. По тези съображения е приел, че в случая е налице обоснована вероятност клаузата за ГЛП също да е неравноправна. Така на осн. чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е приел наличие на вероятност за недействителност на договора, поради което и е отказал издаване на заповед за изпълнение на претендираните извън главницата суми.

В заповедното производство съдът е ограничен в проверката, която 2 следва да извърши и преценката на фактите по делото. Съгласно изискванията на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, ако искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на потребителски договор, то задължително се прави и преценка за неравноправни клаузи в същия. Всички останали въпроси и доказването на вече посочените се извършва едва при развитие на исково производство по реда на чл.422 от ГПК.

В случая съдът намира, че искането за издаване на заповед за изпълнение за сумите, дължими за договорна лихва и законна лихва не следва да бъде уважавано, доколкото може да се направи обосновано предположение за наличие на неравноправни клаузи в договора, водещи до неговата недействителност.

Видно от договора за кредит е изискана и начислена такса за разглеждане на кредит от 400лв., която е и включена към дължимата за връщане главница / виж графа „общ размер на кредита“/. Клаузата за начисляване на тази такса противоречи на разпоредбата на чл.10А, ал.2 от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Събирането на такса за кандидатстване за кредит, в случай че кредитът е усвоен, е свързано с извършването на дейност по усвояването и управлението на кредита, поради което кредиторът не следва да събира подобни такси.

Противното има за резултат заобикаляне изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Така, на осн. 21, ал.1 от ЗПК, клаузата се явява нищожна. Отделно от това, по начина по който е уговорена - с оглед предвиждането тази такса да бъде включена към главницата и да подлежи на олихвяване, тя се явява едно скрито възнаграждение за кредитора и води до оскъпяване на кредита без да е ясно дали това оскъпяване е отразено в посочения ГПР в договора. Така се достига и до установяване на несъответствие на начина на посочване на ГПР в договора с разпоредбите на ЗПК. В договора и в представени общи условия не е посочено кои са елементите и предвижданията на посочения ГПР. Вярно е че съществува математическа формула при определянето му, която е неизменна, но при наличие на допълнителни разходи в договора като такса за разглеждане и застраховка, които са дължими ежемесечно за целия период на действие на договора, трябва да е посочено дали тези разходи са отразени при определяне на посочения ГПР и едва тогава да се преценява същия с оглед изискванията на чл.19 от ЗПК. Неяснотата по отношение на включените разходи по договора, води до несъответствие с изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което пък обосновава недействителност на договора съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК.

В заключение следва да се подчертае във връзка с оплакванията в жалбата, че в производството по чл.410 от ГПК съдът не извършва проверка на съществуването на вземането, а е длъжен да издаде заповед само въз основа на заявлението на страната. Когато претендираното вземане се основава на потребителски договор, то съдът е длъжен да извърши проверка за евентуално неравноправни клаузи, но само до степен на първоначална такава, т.е. на очевидна вероятност за наличие на неравноправно третиране на потребителя.

При констатиране на такава вероятност, то искането за издаване на заповед за 3 изпълнение следва да бъде оставено без уважение или да се издаде заповед за изпълнение само по отношение на главницата, която е винаги дължима, дори и в случаите на недействителен потребителски договор с оглед изискванията на чл.23 от ЗПК. В настоящия случай е налице вероятност потребителският договор за кредит да е недействителен, поради което и заповедта за изпълнение следва да се издаде само за претендираната главница. Останалите въпроси за дължимостта на договорна и законна лихва могат да бъдат разрешени, едва след събиране на доказателства в едно състезателно производство. Именно в тази насока се е произнесъл и заповедния съд.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното разпореждане е правилно, поради което и същото следва да бъде потвърдено.

По отношение на оплакването за разноски, съдът намира, че същите са определени правилно, с оглед уважената част от заявлението. Никъде в закона не е поставено изискване при определяне на разноските на страната в хипотезата на чл.78, ал.1 от ГПК, съдът да се съобразява с някакви минимални размери на адвокатското възнаграждение, респ. да определи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част, но не по-малко от някакъв минимум. В съдебната практика, преди решението на СЕС досежно приложението на Н1/2004МРАВ, се приемаше, че определените минимуми в сочената наредба се приемат за база, въз основа на която се прилага принципа на съразмерността. Към момента съдът не е обвързан с никакъв минимум, а определя разноските с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и след това прилага принципа на съразмерността.

По изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение № 5698/08.07.2024, пост. по ч.гр.д.№ 11492/24, ПдРС, с което Е ОТХВЪРЛЕНО заявлението на ЕОС матрикс ЕООД, ЕИК 131001375, в частта му, с която се претендира заплащането на суми в размер на: 2381,03лв. – договорна лихва върху падежиралите вноски за главница за периода от 21.06.2023 г. до 21.06.2024 г.; 412,63 лв. – законна лихва за забава върху претендираната главницата за периода от 21.06.2023 г. до 01.07.2024 г.; законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 02.07.2024 г., до окончателното погасяване.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5