Решение № 11707 от 05.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11707 гр. София, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. И. при участието на секретаря ДИАНА АЛ. И. като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №

20221110125127 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от Б. И. Т. против [фирма], с ЕИК: [ЕИК] (в качеството му на правоприемник на [фирма], с ЕИК: [ЕИК] – заличен търговец, считано от 31.10.2022 г.) обективно съединени главни установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. ал.

1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 20, чл. 21, ал. 4 и чл. 21, ал.

5 от договор за кредит "Б.к." № ****** от 11.08.2020 г. като противоречащи на закона - чл.

21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 33 ЗПК, евентуално съединени с установителни искове с правно основание по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП и по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузите като неравноправни по чл. 143 ЗЗП, съответно като противоречащи на добрите нрави.

Ищецът твърди, че на 11.08.2020 г. между него и ответника е сключен Договор за Б.к., съгласно който [фирма] (понастоящем заличен търговец с правоприемник [фирма]), в качеството си на кредитор, се е задължил да предостави на Б. Т., в качеството му на кредитополучател, револвиращ кредит в размер от 600,00 лева срещу насрещното задължение на ищеца да върне сумата по кредита според условията на договора. Посочва се, че съгласно клаузата на чл. 20 от същия при непредставяне от страна на кредитополучателя на допълнително обезпечение в срок от три дни, последният дължи неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница и включена в текущото задължение за настоящия месец. Излага, че съгласно клаузата на чл. 21, ал. 4 от договора за Б.к. в случай на допусната забава в изплащане на текущото задължение ищецът, като кредитополучател, дължи разходи за действията на [фирма] по събиране на задълженията в размер от 2,50 лева за всеки ден до заплащане на съответното задължение. Поддържа, че съгласно чл. 21, ал. 5 от договора при настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, Т. дължи заплащането на сумата от 120 1 лева, представляващо стойност на разходите за извънсъдебно събиране на задължението.

Ищецът намира, че посочените договорни клаузи – по чл. 20, по чл. 21, ал. 4 и по чл. 21, ал.

5 от договора са нищожни, като противоречащи на чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 33 ЗПК, тъй като имат за цел/резултат заобикаляне изискванията на закона, а именно на чл. 33 ЗПК, предвиждаща, че при забава потребителят дължи на кредитора само лихва върху неплатената в срок сума, за времето за забава. Следователно, неустойката по договора, начислена заради непредставянето на обезпечение, както и таксите за извънсъдебно събиране на задълженията се явяват в пряко противоречие с предвиденото в чл. 33 ЗПК.

Допълнително ищецът посочва, че начисляването на тези разходи противоречи и на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, която не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, какъвто характер имат посочените разходи. При условията на евентуалност ищецът Т. навежда доводи за нищожност на клаузите на основание чл. 146 ЗЗП като неравноправни по см. на чл. 143, т. 5 ЗЗП. Конкретно се посочва, че същите предвиждат заплащането на неустойка, както и на допълнителни такси, които са необосновано високи, като по същество прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водят до допълнително увеличаване на задълженията му. По отношение на неустойката за неизпълнение на едно акцесорно по характера си задължение, ищецът сочи, че последната излиза извън присъщите си функции и цели постигането на неоснователно обогатяване на кредитора. Излагат се съображения и за недействителност на процесните клаузи от договора като противоречащи на добрите нрави, тъй като водят до значителна нееквИ.лентност в престациите на договарящите страни, а поради високия си размер и до нарушаване на справедливостта в отношенията. Предвид изложеното и доколкото клаузите не са индивидуално уговорени, то същите се явяват нищожни по см. на чл. 146 ЗЗП. С тези съображения ищецът отправя искане за уважаване на главните установителни искове за прогласяване нищожността на клаузите като противоречащи на чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 33 ЗПК, евентуално за прогласяване нищожността им на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП като неравноправни по чл. 143 ЗЗП и евентуално като противоречащи на добрите нрави в посочената последователност на исковите претенции. Претендира разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът [фирма] (с правоприемник [фирма], считано от 30.10.2022 г.) оспорва исковите претенции, намирайки същите за неоснователни. Не спори, че между ищеца Б. Т. и дружеството е сключен договор за кредит "Б.к." № [№] от 11.08.2020 г., по силата на който [фирма], като кредитодател, е предоставило на ищеца, като кредитополучател, револвиращ кредит в максимален размер от 600 лева под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез платежен инструмент – платежна карта, като кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно договорните условия. Посочва, че предоставеният кредитен лимит е бил увеличен веднъж – на 06.11.2020 г. дистанционно – по телефона до сумата от 700 лева, какъвто е и към настоящия момент. Ответникът поддържа, че ищецът не е изправна страна по сключения договор, като са налице неизплатени задължения в значителен размер. Посочва, 2 че предвиденият в договора размер на ГПР от 45,9 % не надвишава допустимия такъв по чл.

19, ал. 4 ЗПК, което е единственото законово ограничение в тази насока. Налице е ясно посочване на основата, върху която се начислява възнаградителната лихва – върху усвоената и непогасена главница. Възразява срещу твърдението на ищеца, че процесната неустойка има характера на скрита договорна лихва, тъй като задължението за заплащането й е условно и възникването му зависи изцяло от действията на потребителя. Посочва, че последният е бил уведомен предварително – преди сключване на договора чрез Стандартен европейски формуляр относно размера на възнаградителната лихва, изискваното обезпечение и размерите на лихвата и неустойката. Отрича процесните договорни клаузи да противоречат на добрите нрави. Посочва, че ищецът се опитва да злоупотреби с право, за да избегне изпълнение на задълженията си и да се обогати неоснователно, като за същия липсва правен интерес от търсената защита, което прави исковете недопустими. Счита, че дори при достигане на извод за противоречие с добрите нрави, то ищецът следва да дължи лихва до трикратния размер на законната такава, доколкото обявяването на клаузата за договорна лихва за нищожна в целия уговорен размер би довело до неоснователно обогатяване на кредитополучателя. [фирма] посочва, че неустойката по договора има както обезпечителна, така и обезщетителна и санкционна функция, следователно не трябва да се счита за нищожна. Не счита, че неустойката цели заобикаляне на нормата на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, тъй като посочената разпоредба касае неплащане, докато неустойката по договора се дължи за неизпълнение на друго договорно задължение – за осигуряване на допълнително обезпечение, следователно за нея не се прилага посоченото правило. С тези съображения ответникът отправя искане за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени главни установителни искове за обявяване нищожността на конкретни договорни клаузи, съответно с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1 ЗЗД – заради противоречие със закона и конкретно с чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 33 ЗПК и евентуално съединени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП – като неравноправни по чл. 143 ЗЗП и по чл.

26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 3 ЗЗД – като противоречащи на добрите нрави.

Съдът намира процесните искови претенции за процесуално допустими, считайки за неоснователно възражението на ответника за липсата на правен интерес у ищеца за предявяването им, обосновано с довода, че същата се позовава на нищожността не непосредствено след сключването на процесния договор, а години след това. В исковата молба и депозираните уточнителни такИ. ищецът е изложил твърдения, че е страна по договор за кредит, сключен с ответното дружество, навеждайки конкретни доводи поради които счита процесните договорни клаузи за нищожни, в посочената последователност. Ето защо, съдът намира, че исковите претенции са предявени при съществуващ правен интерес 3 от търсената защита, като обстоятелството кога във времето са предявени исковете, съответно кога ищецът се е позовал на твърдяната нищожност не обуславя извод за липсата на правен интерес от защита, предвид твърденията и на двете страни, че и към настоящия момент договорът не е прекратен, съответно задълженията по същия не са погасени изцяло.

Основателността на предявените искове е обусловена от установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, на следните предпоставки: сключване между страните по делото на процесния договор за кредит "Б.к." от 11.08.2020 г., както и, че клаузите на чл. 20, чл. 21, ал. 4 и на чл. 21, ал. 5 от договора са нищожни поради противоречието им с разпоредбите на чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 33 ЗПК, конкретно, че водят до заобикаляне изикванията на чл. 33 ЗПК, предвиждащ, че при забава потребителят дължи на кредитора само лихва върху неплатената в срок сума за времето за забава; евентуално като неравноправни – поради задължаване на потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, евентуално поради противоречието им с добрите нрави, обусловено от значителна нееквИ.лентност на насрещните престации на страните по тях.

В тежест на ответника е да установи, че процесните договорни клаузи са валидни и отговарящи на законовите изисквания, както и, че са индивидуално договорени.

С оглед съвпадащите твърдения на двете страни и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.

4 ГПК с проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 20.12.2022 г. и обявен за окончателен такъв, предвид липсата на проведено оспорване от страните, като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че между същите е сключен процесният договор за кредит „Б.к." от 11.08.2020 г. с твърдяното съдържание.

Последното се установява от представения и приет като писмено доказателство по делото препис от договора данните, от който сочат за сключването му на 11.08.2020 г. между [фирма] (с правоприемник [фирма]), в качеството му на кредитор и ищеца Б. И. Т., в качеството му на кредитополучател, за предоставяне на револвиращ кредит в размер от 600 лева под формата на разрешен кредитен лимит, който ще се усвоява чрез международна платежна карта – "Б.к." срещу насрещното задължение на кредитополучателя да го ползва и върне съгласно условията на договора. Установява се, че към момента на сключване на договора [фирма] предоставя на Т. платежна карта № [№], заедно с ПИН-код за ползването й, в отделен запечатан плик. Съгласно клаузата на чл. 3 от договора кредитополучателят има правото да усвоява суми от главницата по кредита по всяко време и до достигане на максималния размер на кредитния лимит (за който страните не спорят, че впоследствие е увеличен до сумата от 700 лева). Сред основните задължения на ищеца Т. е да заплаща текущото си задължение, представляващо сбор от усвоената и непогасена главница между 01-19 число на текущия месец, усвоена и непогасена главница между 20-то и последно число на предходния месец, начислена и непогасена договорна лихва върху тези суми, неустойка за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране – в случай, че такИ. са начислени през текущия месец, в срок до 2-число на месеца, за който са дължими. Съгласно клаузата на чл. 4 от договора същият се сключва за неопределен срок, при уговорени 4 фиксиран годишен лихвен процент от 43,20 % и годишен процент на разходите от 45,9 %. В чл. 5 и чл. 6 от договора са уредени правата на кредитополучателя във връзка с усвояване на кредита, имащ характера на револвиращ такъв с максимален размер, равен на максималния кредитен лимит по картата. Изяснява се, че Т. има правото да тегли суми в брой и/или да извършва платежни нареждания с картата, като усвои изцяло максималния размер на кредита веднага след активиране на картата, респ. чрез отделни транзакции, при което последният се увеличава с размера на всяка погасена главница. Съгласно клаузата на чл. 8, ал. 2 от договора кредитополучателят се задължава да върне на кредитора усвоения кредит, заедно с начислената договорна лихва (0,12 % на ден върху усвоения размер – чл. 4, ал. 1, т.