Определение № 5293 от 24.11.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5293 гр. Варна, 24.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно частно гражданско дело № 20253100502340 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по възражение вх. № 5507/01.07.2025 г. на Р. С. А., гр. Суворово, чрез адв. М.Д., против заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 297/12.04.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 421/2021 г. по описа на РС – Девня.

Длъжникът сочи, че на 04.06.2025 г. е получила запорно съобщение от Община Суворово, с което била уведомена, че ще й бъде удържана сума от трудовото възнаграждение по ИД № 1158/2021 г. по описа на ЧСИ П. И., рег.

№ 883, с район на действие района на Окръжен съд - Варна. Твърди, че не са й връчвани покана за доброволно изпълнение, изпълнителен лист и заповед за изпълнение, като узнала за издадената заповед за изпълнение на 04.06.2025 г.

В предоставения срок заявителят не е изразил становище по възражението.

За да се произнесе по допустимостта на производството, съдът съобрази следното от фактическа страна:

От приложеното ч. гр. д. № 421/2021 г. по описа на РС – Девня е видно, че по заявление на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е издадена заповед № 297/12.04.2021 г. по чл. 410 ГПК, с която е наредено длъжникът да заплати на заявителя посочените в заповедта парични суми, представляващи сбор от дължими суми за предоставени абонаментни услуги, а именно: главница в размер на 121.92 лева от 23.04.2019 г. до 04.07.2019 г. неплатени абонаментни такси за отчетен период 23.04.2019 г. - 04.07.2019 г. по Договор за мобилни услуги от 23.04.2019 г. с предпочетен номер ***; 97.47 лева - такса от 23.04.2019 г. до изплащане на вземането неустойка по т.11 от Договор за мобилни услуги от 23.04.2019 г.; 52.67 лева - допълнително вземане от 23.04.2019 г. до 04.09.2019 г. неплатени лизингови вноски за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J4 Plus Dual Black за отчетен период 23.04.2019 г.- 04.09.2019 г. по Договор за лизинг от 23.04.2019 г.; 269.43 лева допълнително вземане от 23.04.2019 г. до изплащане на вземането 1 представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната лизингова цена по договор за лизинг от 23.04.2019 г., ведно със законна лихва от 09.04.2021 г. до изплащане на вземането, както и съдебно-деловодни разноски за заповедното производство.

След издаване на процесната заповед съдът е пристъпил към процедура по връчването й. Видно от приложеното по делото съобщение от 13.04.2021 г., заповедта е връчена лично на длъжника Р. С. А. на 26.04.2021 г., с което съставът на ВРС е приел връчването за редовно и е постановил издаването на изпълнителен лист. Видно от приложената по делото покана за доброволно изпълнение от ЧСИ, изпълнителният лист е връчен лично на длъжника на 15.12.2021 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Посоченият в чл. 423, ал. 1 ГПК едномесечен срок е преклузивен и за спазването му съдът следи служебно, защото с пропускането му се погасява правото на възражение пред въззивния съд срещу издадената заповед за изпълнение и производството по направено след този срок възражение е недопустимо. Този срок тече от момента на узнаване на заповедта за изпълнение. Когато страната във възражението си се позовава на ненадлежно връчване на заповедта, както е в случая, съдът следва ясно да разграничава обстоятелствата по узнаването на заповедта, касаещи допустимостта на възражението, от обстоятелствата по връчването, касаещи неговата основателност и респективно при преценката за спазването на едномесечния срок да изхожда само от първата група факти. Това е така, тъй като срокът по чл. 423, ал. 1 ГПК започва да тече от узнаването, а не от редовното връчване на книжата. Моментът на узнаването е фактически въпрос и подлежи на доказване от страната, която го твърди в свой интерес. При преценката дали срокът е спазен съдът изхожда от твърденията на страната и представените и събраните по делото доказателства, от които може да се направи извод за момента на узнаването.

Длъжникът твърди наличие на хипотезата по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК – нередовно връчена заповед за изпълнение, но не сочи конкретни доказателства, които да се подведат под хипотезата на правната норма. Видно от преписката по заповедното производство, след издаване на заповедта, съдът е пристъпил към връчването й, с оглед което същата е била връчена на длъжницата на 26.04.2021 г. Липсват данни за надлежно оспорване на отразените в съобщението за връчване обстоятелства, като последното се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила в качеството му на изготвен по законовия ред официален документ. Следователно, заповедният съд е изпълнил процедурата по връчване на заповедта за изпълнение, като в срока от 26.04.2021 г. до 26.05.2021 г. длъжникът е имал възможност да посочи доказателства, с които да обори официалното удостоверяване, но е проявил процесуална пасивност. Като последица от непосочването на доказателства съдът намира твърденията за нередовно връчване за недоказани. В допълнение, установи се от покана за доброволно изпълнение от ЧСИ, че изпълнителният лист е връчен на длъжника на 15.12.2021 г.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че не е опорочена процедурата по връчване на процесната заповед за изпълнение при посочените от длъжника основания по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид на което се установи, че длъжникът е узнал за заповедта още през 2021 г., а не, както сочи във 2 възражението - на 04.06.2025 г. Подаденото възражение се явява просрочено и процесуално недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане, а образуваното по него производство – прекратено.

С оглед изхода на делото, съдът не следва да присъжда разноски поради липсата на искане в тази насока.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение по чл. 423 ГПК вх. № 5507/01.07.2025 г. от Р. С. А., ЕГН **********, с адрес: г.С., у. С.г.****, срещу Заповед за изпълнение № 297/12.04.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 421/2021 г. по описа на РС – Девня.

ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. д. № 2340/2025 г. по описа на ВОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Варна, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3