Протокол № 19 от 06.02.2025, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 19 гр. Варна, 06.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова

Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20243000500508 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:38 часа се явиха:

Въззивникът Р. Р. Р., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат В. В. от АК-Варна, редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.

Конституираният от съда като въззивник Гаранционен фонд-гр.София, редовно призован, се представлява от адвокат Л. В. - Т. от АК - Добрич, редовно упълномощена, с представено в днешно съдебно заседание пълномощно.

Въззивникът А. Х. Ф., редовно призован, не се явява. За него се явяват адвокат К. К. от АК-Варна и адвокат Ж. К. от АК-Варна, редовно упълномощени и приети от съда от първата инстанция.

АДВ. В.: Моля, да се даде ход.

АДВ. В.: Да се даде ход.

АДВ. К.: Моля да дадете ход.

АДВ. К.: Моля да дадете ход.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ

ИЗВЪРШВА доклад съобразно определение от разпоредително заседание № 669/06.11.2024 г.:

Производството по в.гр.д. № 508/2024 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна и насрещна въззивна жалба на страните срещу различни части на решение № 281/20.06.2024 г. по т.д. № 470/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд, както следва:

-По въззивна жалба на Р. Р. Р. (трето лице – помагач на ищеца Гаранционен фонд гр.София), подадена чрез адв. В. В., против решение № 281/20.06.2024 г. по т.д. № 470/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на Гаранционен фонд гр.София против А.

Х. Ф. на осн. чл.558, ал.7 КЗ за заплащане на изплатено от Гаранционния фонд обезщетение за неимуществени вреди по щета №20210011/10.01.20г. на увредено от ПТП, настъпило на 10.12.2018г., лице Р. Р. Р., за горницата над 40 000лв. до пълния му размер от 48 000лв. Въззивникът е настоявал, че решението в обжалваната отхвърлителна част е неправилно - постановено в нарушение на процесуалния закон и необосновано, като е молил за отмяната му в посочената част и за уважаване на иска изцяло. Навел е следните оплаквания: съдът неправилно интерпретирал събраните гласни и писмени доказателства, заключенията по експертизи и нормативната регламентация и така достигнал до погрешен извод за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия пешеходец Р. Р. и то в завишена степен; съдът не отчел факта, че пострадалият пешеходец бил спрял и се намирал на обозначеното за целта място (пешеходна пътека със знак и знак за допустима скорост); не отчел също в мотивите си, че водачът А. Х. Ф. е преминавал покрай автобусна спирка (което следвало да завиши вниманието му за потенциално по- висока опасност от излизане на пешеходец при наличието на спиращ, спрял или потеглящ автобус), че предвид организацията за движение само в едното платно заради ремонти, водачът е имал задължение по определяне скоростта си на движение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и че разсеяността, невниманието му, липсата на непрекъснат контрол на пътната обстановка и несъобразената му скорост, са били единствената причина за настъпване на процесното ПТП и вредоносния резултат; съдът не възприел и не обсъдил отговора на въпрос IV от заключението, т.4, заключение 1 от КСМАТЕ относно установената пътна обстановка и ситуация, при която ответникът могъл да предотврати процесното ПТП при съобразяване на собственото си поведение и действия с разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, както и липсата на такова нарушение от пешеходеца; Изложил е, че окръжният съд се позовал на заключението в КСМАТЕ в автотехническата част (за поведението на пострадалия, приемайки че е нарушил чл. 113,ал. 1, т. 1 от ЗДвП) при положение, че вещото лице не взело предвид материалите от досъдебното производство - показанията на 2 свидетелите и обясненията на ответника и отхвърлил искането за възлагане на допълнителна експертиза. Позовано на процесуално нарушение на окръжния съд и на осн.чл.266, ал. 3 от ГПК, е заявил искане за допускане на допълнителна или повторна САТЕ, която въз основа на събраните и приобщени по делото доказателства в това число и АНД и досъдебното производство, да отговори на поставените към КСМАТЕ, в автотехническата част, въпроси.

Ищецът Гаранционен фонд гр.София, чрез адв. В., в качеството на подпомагана от въззивника страна, е подал писмен отговор – молба, с която е заявил, че споделя всички оплаквания и доводи на въззивника (трето лице помагач) в жалбата му, както и исканията по доказателствата и е молил за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска изцяло с присъждане на разноските.

-По насрещна въззивна жалба, уточнена с молба от 30.09.2024 г., на А. Х. Ф., подадена чрез адв. К..

Насрещната жалба е насочена срещу решение № 281/20.06.2024 г. по т.д.

№ 470/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд в неговата цялост. За ответника – въззивник липсва правен интерес от обжалване на изгодната за него част от първоинстанционното решение, с която искът срещу него е отхвърлен за горницата над 40 000лв. до пълния му размер от 48 000лв. и в тази част насрещната въззивна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Въззивното производство е допустимо и се развива по насрещната жалба на А. Х. Ф. против решението на окръжния съд, В ЧАСТТА, с която същият е осъден да заплати на Гаранционен фонд гр.София сумата от 40 000лв, представляваща изплатено от Гаранционния фонд обезщетение за неимуществени вреди по щета №20210011/10.01.20г. на увредено от ПТП, настъпило на 10.12.2018г., лице Р. Р. Р., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба11.08.23г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.558, ал.7 КЗ, както и сумата от 2661,56 лв., представляваща направени по делото разноски, на осн.чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК. Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е недопустимо, като постановено по непредявен иск - свръх петитум, евентуално, че същото е неправилно като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и е необосновано, като е молил за обезсилването му с връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд, евентуално- за отмяната му с отхвърляне на иска. Навел е следните оплаквания: окръжният съд се произнесъл и определил размер на обезщетението от 60 000 лева при липса на искане от ищеца за определяне на различен от определения и изплатен от Гаранционен фонд размер от 48 000 лева и при единствено възражение за съпричиняване, което при участие от 1/3 се равнявало на сумата от 32000 лв.; правните изводи на съда досежно размера на съпричиняването от 1/3 били в противоречие с приетото за установено от фактическа страна, обосноваващо извод за принос от 90%, а именно: че пострадалият Р. Р. е допуснал нарушение на чл.113, ал.1, т,1 от 3

ЗДвП като не се е съобразил с приближаващия се автомобил и с поведението си създал предпоставки за настъпване на ПТП и за увреждането; установената концентрация на алкохол от 3,43 промила в кръвта на Р. Р. над стойностите за тежка степен на алкохолно опиване или „стадий на ступор“ и отражението й върху поведението му и върху основните му жизнени функции - реакциите, вниманието, съобразителността, походката, съгласно заключението на КСМАЕ и поясненията на вещото лице д-р Г.; установеното от заключението на вещото лице по САТЕ, че в момента на започване на пресичането, пешеходецът е създал опасност, а водачът не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, че опасността е настъпила, когато пешеходецът е пресякъл ДРПП и е стъпил върху пътното платно, че пострадалият е могъл да възприеме наближаващия автомобил и да избегне удара, изчаквайки преминаването на автомобила;

Гаранционен фонд гр.София, чрез адв. В., е подал писмен отговор на насрещната въззивна жалба, с който е оспорил същата и по съображения за допустимостта и правилността на решението в обжалваната му осъдителна част, е молил за потвърждаването му в същата.

И двете въззивни жалби са подадени в срок, от лица с правен интерес от обжалване на решението на първата инстанция, съответно в отхвърлителната и в осъдителната част, като недопустима, поради липса на правен интерес, е само частта от насрещната въззивна жалба срещу отхвърлителната част на решението, съобразно изложеното по-горе в мотивите.

АДВ. В.: Поддържам подадената въззивна жалба.

АДВ. В.: Поддържаме изразеното становище за споделяне на всички доводи и възражения, заявени с жалбата и присъединяването ни към същата.

Оспорваме насрещната въззивна жалба, считаме изложените доводи в същата за несъстоятелни и необосновани, като сме изложили в тази част подробни доводи в депозирания отговор, който поддържаме.

АДВ. В.: Поддържам изложените доводи от колегата.

АДВ. К.: Поддържаме подадената насрещна въззивна жалба.

Поддържаме и депозирания писмен отговор по въззивната жалба на насрещната страна.

АДВ. В.: Нямам искания за събиране на нови доказателства.

АДВ. В.: Нямам искания за събиране на нови доказателства. Не представяме списък на разноските, претендираме само внесена такса.

4

АДВ. К.: Нямаме искания за събиране на нови доказателства.

Представяме списък на разноските.

АДВ. В.: Правя възражение относно претенцията по чл. 38 от ЗАдв. за адвокатското възнаграждение като молим съдът, при определяне евентуално на такова, да се съобрази с невисоката фактическа и правна сложност на казуса, както и съдебната практика.

АДВ. К.: Относно претендираното адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38 от ЗАдв, доверителят ни е болен към момента, с влошено здравословно състояние.

АДВ. К.: Както и с оглед влошено материално състояние на доверителя ни.

АДВ. В.: Правя възражение по отношение на адвокатското възнаграждение за наличие на хипотезата по чл. 38 ЗАдв., а освен това и за прекомерност. Ако съдът прецени, че следва да определи такова възнаграждение по чл. 38 ЗАдв., моля да се съобрази с установената съдебна практика и възможността за преценка под минимума от 1/2 по Наредбата.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И въззивника Ф..

ПРИЛАГА списъка на разноските, представен от

СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

АДВ. В.: Уважаеми апелативни съдии, поддържаме жалбата както е подадена. Не сме съгласни с решението на Окръжен съд. Моля за срок за писмени бележки в определен срок.

АДВ. В.: Уважаеми апелативни съдии, молим да ни бъде дадена 5 възможност за писмени бележки. Ще маркираме основните обстоятелства. Ще моля Апелативният съд да потвърди решението на Окръжен съд - Варна по т.д. № 470/2023г. в частта, с която ответникът е осъден да заплати сумата от 40 000 лв. като правилно и законосъобразно, и бъде отменено решението в отхвърлителната му част за сумата от 8 000 лв., като съответно бъде осъден ответникът да заплати тази сума до пълния размер на исковата сума от 48 000 лв., ведно с лихви от датата на подаване на исковата молба в съда, и сторените по делото разноски, за които сме представили в първа инстанция списък на разноските, и сега претендираната държавна такса.

Считаме, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява факта на събитието, виновното и противоправно поведение на ответника, вредоносния резултат, вида и степента на вредите, както и доказателства, които сочат, че не е налице съпричиняване от страна на третото лице-помагач, пострадал в пътно-транспортното произшествие. Напротив установиха се множество фрактури, които се доказаха и в хода на първоинстанционното производство, доказани са и със съдебното решение по НАХД, което е приложено към настоящата преписка. Освен това е налице и признание на ответника, който е разпитван като свидетел в досъдебното производство, което признание не беше взето предвид от съда в първоинстанционното производство. Въпреки че съдебната практика сочи, че обясненията на страните, дадени в предварително производство, които имат характер на документ, притежаващ доказателствена сила, когато съдържат неизгодни за неговия издател факти.