Решение № 379 от 06.11.2018, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш

Е Н И Е

Номер: 379 Година 2018г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка В ИМЕТО

НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ

На 06. 11. 2018 година

В публично( закрито) заседание , в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР НЕНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ : АЛБЕНА

ПАЛОВА

БОРИСЛАВ ИЛИЕВ

СЕКРЕТАР : КОНСТАНТИНА РЯДКОВА

ПРОКУРОР: ……………………… като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр. д. № 593 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .

Районен съд

Пещера е сезиран с искова молба,подадена от Г.

Г.Т., ЕГН **********,*** против Т. И.Т. ***.

С исковата молба е предявен ревандикационен осъдителен иск за право на собственост върху недвижим имот .

С решение

№ 431/ 13. 06.2018г. на районен съд Пещера , постановено по гр. д. № 295/2017г. по описа на същия съд иска е отхвърлен изцяло . Присъдени са съдебно-деловодни разноски в полза на ответника.

Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство , ,подаден чрез пълномощника на страната. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се уважи предявения иск . Прави се искане за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски в двете инстанции.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна.В отговора се оспорват въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави в сила .

В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.

Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на страните и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :

Въззивната жалба е процесуално допустима .

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна в съдебното производство ( ищец в производството пред районния съд ).

Жалбите са подадени в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.

В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничен от посоченото в жалбата .

Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение и за неговата процесуална недопустимост. Възраженията са свързани с правилността на обжалвания съдебен акт.

Районен съд

Пещера е сезиран с положителен, осъдителен , вещен иск за собственост. Правното основание на иска е по чл. 108 от ЗС.

Фактическият състав на правната норма изисква наличието на следните кумулативни предпоставки:

1/ В тежест на ищеца е да установи,че е собственик на ревандикираната вещ .

2/ В тежест на ищеца е да установи,че вещта се владее или държи от ответника .

3/ По делото трябва да се установи ,че вещта се владее или държи от ответника без правно основание или на отпаднало основание. В тежест на ответника е да установи,че владее вещта на правно основание. Отрицателният факт (владението на вещта без правно основание ) не подлежи на доказване от ищеца . Ако ответника твърди ,че владее вещта на основание , което изключва правата на ищеца, в негова тежест е да докаже това свое твърдение.

Липсвали някоя от тези три предпоставки иска за собственост не може да бъде уважен.

Основните въпроси, които трябва да бъдат разрешени от съда в настоящето производство са следните:

1/Първият етаж от построената в имота четириетажна масивна жилищна сграда представлява ли самостоятелен жилищен обект, според строителните правила и норми?

2/Първият етаж представлява ли самостоятелно избено помещение ?

3/Първият етаж могъл ли е да бъде предмет на прехвърлителна сделка ?

►Всички тези три въпроса могат да се обединят в един въпрос и той е – какъв е статута от техническа и правна страна на първия етаж от построената в имота четириетажна жилищна сграда и могъл ли е този етаж да бъде предмет на прехвърлителна сделка ?

Въззивната инстанция намира за неправилен е необоснован извода на районния съд за това,че този част от сградата представлява самостоятелно жилище и е могла да бъде предмет на сделката, оформена с нот.акт№ 91/ 15. 04. 1986г.

По делото е представен архитектурен проект, одобрен на 15. 03. 1965г.за процесната жилищна сграда . От съдържанието на този проект и от заключението на приетата по делото техническа експертиза се установява,че строителното предвиждане за сградата е да се изгради един полуподземен/избен/ етаж ,вкопан до 1м.л. под нивото на терена. В последствие с разрешението на административния орган е направена промяна в проекта, като е разрешено първия етаж на сградата да е на нивото на терена(ниво на пода на първия надземен етаж 2,40 м.л.) ,без да се копае терена с размери на прозорците 1,30/1,40 м.л. Според тази промяна на архитектурния проект първия етаж има характера на „сутерен“.

От заключението на техническата експертиза се установява,че от север и от изток нивото на първия етаж е на нивото на прилежащия терен,а от югозапад под нивото на прилежащия терен до 0,35 м.л.

Първият етаж се състои от коридор с външен вход от север,стая- кухня със светла височина 2,18 м.л., жилищна стая със светла височина 2,15 мл. , друга жилищна стая със светла височина 2,15 м.л. , тъмно помещение със светла височина 2,16 м.л. и санитарно-битово помещение със светла височина 2,00м.л. На санитарното помещение има монтиран малък прозорец на една от стените.

Според утвърдената съдебна практика (виж Р. № 300/15. 04.

2014г. по гр. д. № 4521/2013г. на І-.во гр. отд. на ВКС) възможността част от една сграда или етаж от сграда да бъде обект на собственост се определя според строителните правила и норми действали към момента на построяването й , които са императивни. Съдът счита,че това съдебно разрешение следва да бъде разширено с оглед разпоредбата на чл. 235 ал.3 от ГПК. Законността на един строеж, както и възможността едно жилище да представлява самостоятелен обект на собственост следва да се преценява не само според строителните правила и норми, които са действали към момента на построяването на жилището,но и според нормите до момента на разрешаване на спора. Това е така,тъй като последващото изменение на строителните правила и норми може да предвижда узаконяемост или търпимост на незаконния строеж или да придава жилищен статут на нежилищното помещение.

От доказателствата по делото се установява,че първия етаж на сградата е построен в периода 1965- 1967г. Към този период селищното изграждане се е регулирало от Закона за плановото изграждане на населените места /ЗПИНМ/( отм.) и Строителните правила и норми за изграждане на населените места,приети на основание чл.52 от ЗПИНМ и обнародвани в ДВ бр. 75/ 18. 09.

1959г.( отм.)

В чл. 38 ал1 и ал.2 на посочените Строителни правила и норми е казано,че всяко жилище трябва да се състои най-малко от една стая за живеене ,кухня или кухненски бокс,клозет, баня с тоалетна мивка и електрическа пералня,предверие, дрешник,килер или шкаф,зимник или складово помещение .

Допуска се клозетът да бъде в едно помещение с банята.

В чл. 45 ал.1 на Строителните правила и норми е посочено,че жилищните помещения трябва да имат най-малко 2,60м. конструктивна и 2,50м.светла част.

Увеличаването или намаляването на тези височини се допуска при доказана необходимост от Държавния комитет по строителство и архитектура.

Следващият нормативен акт, който е регулирал селищното устройство е Закона за териториално и селищно устройство/ ЗТСУ/(отм.) и Наредба № 5 за привила и норми по териториално и селищно устройство( отм.).

В чл. 36 , чл. 37 и чл.38 от Наредбата е посочено,че помещенията в жилището са жилищни и обслужващи,а складовите помещения са помещения за зимнина и тавански помещения.

В чл.

49 от Наредбата е посочено ,че светлата височина на новопроектираните жилища трябва да бъде най-малко 2,70 м., в първоначалната редакция на текста с

ДВ бр. 69/ 02. 09. 1977г. ,а в последствие с редакцията Дв. 91/1990г. е променена на 2,50 м.

Отклонения от тези размери се допуска само при доказана необходимост от главния архитект.

В чл. 50 от Наредбата е посочено,че жилищни помещения,ателиета,стаи за творческа работа и др. в подпокривното пространство е допустимо за 50% от площта да имат светла височина най-малко 2,30м. ,а в най-ниската част най-малко 1,50м.

Разпечатката съдържа 60 от 100 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/172d323e-33a6-4415-bd3a-7b76558f0b1c