Определение № 377 от 06.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 377 гр. П., 06.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно частно търговско дело № 20245001000528 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал.1 от ГПК .

Образувано е по частна жалба на С. Т. Т. с ЕГН ********** против определение №289 от 02.09.2024 г.,постановено по т.д.№75/2024 г. по описа на Окръжен съд-П.,с което е прекратено производството по делото на основание чл.130 от ГПК поради недопустимост на предявения иск и е осъден ищеца С.

Т. Т. да заплати на ответника С** “Л.р.д.-П.” с ЕИК **,със седалище и адрес на управление гр.П., ул."П.Р." №* сумата от 1250 лв.-адвокатско възнаграждение,на основание чл.78,ал.4 от ГПК.

Частният-жалбоподател счита обжалваното определение за неправилнопостановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения,а също така и за необосновано.Поддържа,че без да е установил цялата фактическа обстановка,съдът е приел,че ищецът обжалва решение на УС,което противоречи /според него/ на събраните доказателства и прави определението необосновано.Счита,че прекратявайки делото,съдът е потвърдил едни незаконосъобразни действия на ЛР*-П.,които могат да бъдат изяснени само в открито съдебно заседание със събиране на доказателства.Заявява,също така,че подадената от него искова молба действително е била насочена към обжалване на решение/протокол от 02.05.2024 г. на УС на “Л.-р.д.П.”,но впоследствие в допълнителната искова молба е конкретизирал,че обжалва решение на Общото събрание на ЛР*-П. от 18.05.2024 г. и съдът не е следвало да приема,че иска е недопустим.Поддържа,че е спазил всички изисквания на ЗЮЛНЦ и Устава на ответното с. относно процедурата по обжалване на решения,но ОС на с. не се 1 е произнесъл на 18.05.2024 г. по подадената до него жалба.

И въз основа на изложените в частната жалба доводи е поискано да бъде отменено обжалваното определение на ОС-П. като неправилно и да бъде върнато делото за започване по същество със събиране на доказателства.Към частната жалба са приложени писмени доказателства-протокол №* от ОС на ЛР*-П. и обява за свикване на същото ОС.

Препис от частната жалба е връчен редовно на С.Н.Ц. “Л.р.д.-П.” с ЕИК ** и от с.,чрез пълномощника му адв. Н. Н.,е подаден писмен отговор в законния срок,с който частната жалба е оспорена като неоснователна по съображения,изложени в отговора.Поискано да се потвърди обжалваното определение като правилно и да се отхвърли частната жалба като неоснователна,както и да се присъдят на с. сторените разноски за настоящата инстанция.

П. апелативен съд провери допустимостта на частната жалба,както и допустимостта и законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на частния жалбоподател,прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

Частната жалба е редовна,подадена е в законния едноседмичен срок по чл.275,ал.1 ГПК от процесуално легитимирана страна /от ищеца в първоинстанционното производство/,имаща правен интерес да обжалва конкретното определение,а и самото определение е акт на съда,подлежащ на обжалване съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК.С оглед на това частната жалба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна,като съображенията на апелативния съд в тази насока са следните:

По т.д.№75/2024 г. по описа на Окръжен съд-П.,е предявен от С. Т. Т.

/настоящ частен жалбоподател/ против С** “Л.р.д.-П.”-гр.П.,с ЕИК ** иск за отмяна на протокол /решение/ на УС на с. от 02.05.2024 г.,с който се утвърждават решения от проведено извънредно събрание на Л.д. с. Р. от 19.04.2024 г.,материализирани в протокол с рег.№*** г.

Ответникът в подадения от него отговор на ИМ е заявил възражение за недопустимост на иска поради това,че на основание чл.25,ал.4 от ЗЮЛНЦ на обжалване пред съд подлежат единствено решенията на ОС на юридическите лица с нестопанска цел,а по настоящото дело липсва решение на ОС на с.,поради което липсва и обект на оспорване съгласно чл.25,ал.4 от посочения закон,а и ищецът изрично в обстоятелствената част на исковата молба и петитума й е поискал да се отмени протокол на УС на с. “Л** П.”-гр.П. от 02.05.2024 г.

В допълнителната искова молба ищецът е потвърдил,че на обжалване на основание чл.25,ал.4 от ЗЮЛНЦ на съдебен контрол подлежат решенията на Общото събрание на ЮЛНЦ.В тази връзка е изложил обстоятелството,че на датата 07.05.2024 г. е обжалвал решението на УС от 24.04.2024 г.,с което е утвърден протокола на събранието на Л** с. Р. от 19.04.2024 г. за смяната на ищеца като председател на ** и е посочил,че на 18.05.2024 г. се е провело Общо събрание на с.-ответник,но в противоречие на устава и на ЗЮЛНЦ не се 2 е разгледала неговата жалба против решението на УС.Поради това ищецът е заявил,че допълва петитума на исковата молба с искането да се отмени решението на ОС на с. от 18.05.2024 г. и алтернативно-да се отмени мълчаливо потвърждение на решение на УС от 02.05.2024 г.,с което е потвърдено изключването му като председател на Л.д. с.Р.,община Б..За датата 02.05.2024 г. ищецът сочи в частната си жалба,че е сгрешена и действителната дата на решението на УС е 24.04.2024 г.

С обжалваното определение №289 от 02.09.2024 г.,постановено по т.д.

№75/2024 г. по описа на Окръжен съд-П.,производството по делото е прекратено на основание чл.130 от ГПК поради недопустимост на иска и е осъден ищецът да заплати на ответника съдебни разноски в размер на 1250 лв.-адвокатско възнаграждение на основание чл.78,ал.4 от ГПК.Извода на първоинстанционния съд за недопустимост на иска е базиран на аргументи,че в конкретния случай ищецът оспорва решение на УС от 02.05.2024 г.,а този акт подлежи на оспорване пред ОС на ответното с. на основание чл.25,ал.5 от ЗЮЛНЦ,респ. чл.27,т.8 и т.14 от устава на последното и доколкото предвиденият ред за оспорване на решението на УС на с. е пред ОС на същото,а не пред съда,исковата молба подлежи на връщане,а производството на прекратяване.Посочено е още,че направените в допълнителната искова молба уточнения,чрез позоваване на нов факт,а именно:решение на ОС на с. от 18.05.2024 г.,води не до изменение на предявения иск,а до извод за предявяване на изцяло нов иск,с ново основание и петитум,което е недопустимо да бъде направено във висящ исков процес.

Обжалваното определение е правилно и настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд,въз основа на които е формиран извода за недопустимост на предявения от С. Т. Т. иск.

Действително,от изложените в исковата молба обстоятелства и формулирания там петитум следва,че ищецът е предявил иск за отмяна на решение на УС на с.-ответник,а не за отмяна на решение на общото събрание на с..Обаче,съгласно чл.25,ал.4 от ЗЮЛНЦ,на съдебен контрол относно законосъобразност и съответствие с устава подлежат решенията на общото събрание на сдруженията /какъвто статут има и ответникът по делото/,а съгласно ал.5-та,решенията на органите на с. /в това число и на УС/,взети в противоречие със закона,устава или предходно решение на общото събрание,могат да бъдат оспорвани пред общото събрание по искане на заинтересуваните членове на с. или на негов орган,отправени в едномесечен срок от узнаването им,но не по-късно от една година от датата на вземане на решението.С други думи,от посочените разпоредби следва извода,че на съдебен контрол подлежат само решенията на общото събрание на сдруженията,а решенията на неговите органи /включително и решенията на УС/ могат да бъдат оспорвани пред общото събрание,но не и пред съда.С оглед на това и понеже ищецът е предявил иск за отмяна на решение на УС на ответното с.,следва извода за недопустимост на същия иск и с основание същият е приет като такъв от първоинстанционния съд,съответно-правилно производството по делото е прекратено на основание чл.130 от ГПК поради недопустимост на иска.

3

Извършеното “допълване” на петитума на исковата молба в депозираната от ищеца допълнителна искова молба не съставлява изменение на предявения иск,а предявяването на нов иск,тъй като в първоначалната искова молба няма изложени обстоятелства,нито пък петитум срещу решение на общото събрание на с. от 18.05.2024 г.Такива обстоятелства и петитум се излагат за първи път в допълнителната искова молба и те в съвкупност водят до предявяването на нов иск,което е недопустимо да бъде извършено с допълнителната искова молба,при висящ исков процес.Съгласно чл.372 от ГПК,в допълнителната искова молба ищецът може да поясни и допълни първоначалната и в срока за подаването й /който в случая не е и спазен/ може да измени предявения иск,но не и да предяви нов иск.Направеното “уточнение” в допълнителната искова молба и “допълнение” на петитума на първоначалната искова молба по същество не е изменение на първоначално предявения иск,а както се посочи-предявяването на нов иск,което е недопустимо да стане с допълнителната искова молба.

Предвид горните съображения частната жалба е неоснователна,а обжалваното с нея определение,с което е прекратено производството по делото и като последица от това,на основание чл.78,ал.4 от ГПК,са присъдени разноски на ответника,е правилно и като такова следва да се потвърди изцяло.

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение №289 от 02.09.2024 г.,постановено по т.д.№75/2024 г. по описа на Окръжен съд-П..

Определението е обжалваемо с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4