Решение № 4557 от 13.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4557 гр. Пловдив, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20215330120321 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК от Н. Н. Н. срещу А.

Я. Ш. и иска с правна квалификация по чл. 108 ЗС предявен срещу Е. Й. С..

Ищцата твърди, че е собственик на недвижим имот придобит по наследство чрез универсално саморъчно завещание, находящ се в гр.С., а именно имот № ****с площ от 865 кв.м., от който имот 690 кв.м. са включени в **** – производствени и складови дейности и 175 кв.м. са включени в улица, ведно с построената в имота полумасивна жилищна сграда с площ по скица 59 кв.м., а по титул за собственост 61 кв.м. Твърди се, че имотът бил собственост на бащата на ищцата, който го придобил по давност съгласно Нотариален акт № ****г. С универсално саморъчно завещание наследодателят на ищцата – Н. И. К., починал на ****г., се бил разпоредил в полза на ищцата с всичко, което притежавал . С Протокол ****., завещанието било обявено от ****.

Твърди се, че на 19.06.2017г. ответницата А. Я. Ш.– съпруга на наследодателя се снабдила с два акта за собственост, съставени по реда на чл.587, ал.2 от ГПК , като с Констативен нот.акт № ****г. била призната за собственик, на основание наследство на 1/4 ид.ч. от ПИ ****. С Констативен нот.акт № ****. ответницата била призната за собственик, на основание наследство и давностно владение, повече от 10 години на полумасивна сграда построена в поземлен имот ****. Твърди се, че на 26.10.2021г. ответницата А. Я. Ш. се разпоредила безвъзмездно в полза на втората ответница – Е.

1

Й. С., за което бил съставен Нот. акт № **** на НК. Оспорва издадените в полза на първата ответница два броя констативни нотариални актове, тъй като липсвало правно основание за тяхното издаване.

Моли за уважаване на исковете.

В срока по чл. 131 ГПК от ответницата Е. Й. С. е постъпил отговор на искова молба, с който се оспорват претенциите. Твърди, че наследодателят живял известно време преди да почине в Г., бил сериозно болен. Съпругата му се наложило да води дело за обявяване на неговата смърт, тъй като ищцата не предоставила оригиналния акт за смърт, издаден в Г. Със съдебно решение , издадено по гр.д.№7883/15г. по описа на Районен съд Пловдив – 4 гр.с., Община П. издала Акт за смърт № ****. Оспорва представеното от ищцата саморъчно завещание. Счита, че същото не е саморъчно написано и подписано от наследодателя Н.И.К, починал на ****г. в Г. Счита завещанието за нищожно, тъй като съдържанието му не отговаряло на задължителните изисквания на Закона за наследството. Не била спазена изискуемата форма, липсвала индивидуализация на предмета на завета, липсвали задължителни реквизити като три имена на завещателя, точна дата. Счита, че не била спазена процедурата по обявяване на завещанието, тъй като бил изминал значителен период от смъртта на завещателя****. до обявяването на завещанието – 15.07.2016г., което противоречало на чл.27, ал.1 от ЗН. Саморъчното завещание следвало да бъде обявено пред заинтересовани лица, които трябвало да представят актуални документи относно собствеността, което не било посочено в протокола за обявяване му. Ищцата не била представила нотариално заверен препис от обявеното завещание, както и протоколът от обявяването му, вписан в СВ.

Твърди се, че действително другата ответница А. Я. Ш. е живяла със съпруга си Н. И. К. в процесния имот от момента на сключване на брака им ****. до края на септември 2021г. Към момента не неговата смърт същият бил при дъщеря си в Г. За целия период от време след смъртта на съпруга си единствено ответницата владеела процесния имот , без никой друг от наследниците да се е противопоставил. Счита, че праводателката на имота – ответницата А. Я. Ш. била добросъвестен владелец на имота за периода повече от 5 г. , поради което същата станала собственик на самостоятелно оригинерно придобивно основание. Моли се за отхвърлян на предявените искове.

В срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника А. Я. Ш., с който счита предявения иск за неоснователен. Счита обстоятелствата изложени в исковата молба да не отговарят на действителното фактическо положение между страните. Счита предявения иск да е погасен по давност. Счита ответницата да е придобила процесния имот по давност , тъй като същата ползвала имота и постройката в него преди и след смъртта на съпруга си – Н.

2

К. Ответницата като собственик на основание наследство, счита, че е придобила собствеността върху имота и с изтичането на пет годишна давност на основание чл.70, вр. с чл.79 от ЗС като добросъвестен владелец, тъй като процесното завещание не е имало действие и не било обявено никъде до този момент. Счита твърдението на ищцата, че ответницата не е притежавала правото на собственост за необосновано.

Оспорва представеното от ищцата завещание и протокол за обявяването му с Акт № ****. счита, че същите следвало да бъдат представени в оригинал. Тъй като завещанието не отговаряло на изискванията по чл.25 от ЗН, не ставало ясно положения подпис на кого е дали на завещателя или на нотариуса, то същото било нищожно.

Липсвало и място на съставяне и не било вписано в нарочна книга за това, както и нямало издаден препис от него, така че да е дадена гласност на същото. Моли се за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С нотариален акт №*****. Н. И. К. е признат за собственик на основание давностно владение на дворно място с площ от 865 кв.м. с жилищна сграда на един етаж с площ от 61 кв.м. в *****

Този нотариален акт не се оспорва от страните, като видно от приложените нотариални дела ответницата А. Ш. се е ползвала от него като наследник.

Н. И. К.в е починал на ****г., като е оставил за свои наследници съпруга, дъщеря- Н. Н. и наследниците на двама починали преди него синове.

Преди смъртта си Н. И. К. съставил саморъчно завещание, с което завещал в полза на ищцата- Н. Н. Н. къщата си в гр. С. и двора и това което е лично негово. При изготвянето на завещанието е спазена формата на чл. 25, ал. 1 ЗН.

Възражението за липса на дата се явява неоснователно. Съгласно тълкуването дадено в Решение № 176 от 14.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1512/2011 г., III г. о. датата е задължителен реквизит на саморъчното завещание. Изискването на закона за датиране на саморъчното завещание е изпълнено, ако завещателят е посочил деня, месеца и годината на съставянето на завещанието. Когато в саморъчното завещание е посочена една дата, а то в действителност е съставено на друга дата, актът е нищожен.

Хипотезата се приравнява на липса на дата, защото законът изисква да е поставена датата на съставяне на завещанието. Такава не е нито по-ранна дата, когато няма изразена воля, нито отбелязана по-късна дата, която на практика следва вече изразено, но невалидно волеизявление. Поначало датата на саморъчното завещание трябва да е изрично посочена. Но тя може да бъде и извлечена от съдържанието на акта и ако това е сигурно и безспорно завещанието е действително, тъй като изразите, 3 означаващи датата, както и целият текст на завещанието подлежат на тълкуване. Щом може да се установи по положителен начин времето на съставяне на завещанието, вкл. самият ден на съставяне на завещанието, няма причина да не се признае действителност на саморъчното завещание.

В случай, че в саморъчното завещание е положена дата, като е записано “****.

При това изписване датата на съставяне на завещанието може да бъде извлечена от самия текст на документа и тя е ***** г. Годината не може да бъде 1920, защото наследодателят към този момент не е бил роден, нито 192 010-а, защото не е настъпила. При тези данни следва да се приеме, че е налице техническа грешка при изписването на годината- „192010“, вместо „2010“ и не се касае за липса на дата. В подобен случай е постановено Решение № 195 от 21.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2590/2013 г., I г. о.

Неоснователно е и възражението за липса на индивидуализация на предмета на завещанието. Независимо дали е налице универсално разпореждане или завет с определено (определяемо) имущество, в документа е изрично посочено, че праводателят желае къщата му в гр. С. и двора да останат за дъщеря му Н. Н. Н..

Завещанието е едностранна правна сделка, с която едно лице се разпорежда изцяло или отчасти с имуществото си в полза на друго лице за след смъртта си.

Правилото на чл. 20 ЗЗД относно тълкуването на договорите намира приложение и към тълкуване волята на завещателя, когато тя е неясна или е предмет на правен спор.

Съществен елемент от съдържанието на завещанието е посочването на имуществото, предмет на разпореждането. Законът не изисква в случаите, когато се завещава определен недвижим имот, той да бъде посочен в завещанието с всички негови индивидуализиращи белези- местонахождение, площ, съседи. Достатъчно е индивидуализацията да бъде извършена по такъв начин, който прави имота, предмет на разпореждането, обективно определяем с оглед обстоятелствата във всеки отделен случай. При непълно описание на завещания имот волята на завещателя подлежи на тълкуване не само с оглед употребените в завещанието думи и изрази, но и с оглед правилата на формалната и житейска логика. В този смисъл Решение № 380 от 31.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 580/2010 г., I г. о.

В настоящия случай между страните е не се спори, че посоченият в завещанието имот в гр. С. е процесният, като няма направени възражения и представени доказателства Н. К. да е притежавал други недвижими имоти в този град. Това налага извод, че волята на завещателя е била да се разпореди в полза на своята дъщеря с процесния поземлен имот и сграда.

Налице е и изписване на името на завещателя след разпореждането, а в края на документа е положен и подпис.

За установяване на авторството на подписа и текста бяха допуснати основана и 4 допълнителна СПочЕ. И двете дават заключение, че завещанието е написано и подписано от Н. И.К, като за това използват представения по делото сравнителен материал и данни от БДС. Подписването на документа от завещателя се установява с категоричност и от двете експертизи, като подписът съответства на всички изследвани образци- от БДС и акт за граждански брак. Поради това съдът намира, че авторството на подписа върху завещанието се установява при условията на пълно и главно доказване.

Спор между страните съществува по отношение на авторството на текста, поради наличието единствено на неудостоверени образци от почерка на завещателя. В тази насока ищците се позовават на два документа- тефтер и тетрадка, в които се твърди завещателят да си е водил записки. Ответниците не ангажират други документи с образци от почерка на Н. К. Ето защо, за да се направи категоричен извод в тази насока следва да се обсъди представения сравнителен материал и приетите заключения, като за изходна позиция следва да се вземат предвид единствени сигурни данни за почерка на завещателя, съдържащи се в неговия подпис.

От приетата първоначална СПочЕ се установява, че ръкописният текст на саморъчното завещание се характеризира с общи признаци като средна степен на обработеност, среден по размер, несвързан, силен натиск при изпълнение, с десен наклон и преобладаващи праволинейно-дъговидни движения. Същите общи признаци се наблюдават и при изпълнението на подписа: следва степен на обработеност, среден темп на изпълнение, среден по размер, с десен наклон, силен натиск, с преобладаващи праволинейно-дъговидни движения. Единствената разлика е по отношение на свързаността, като изследваният подпис е свързан, а почеркът не е. Същите общи признаци са констатирани от експерта в представения по делото сравнителен материалтефтер и тетрадка, както и в изследваното заявление за издаване на документи за самоличност. При така описаните данни в заключенията, се наблюдава почти пълно съответствие между общите признаци на почерка в описаните документи, използвани за сравнителен материал и текста на завещанието, от една страна и общите признаци на всички изследвани по делото подписи на завещателя. Този извод е съществен, защото подписът на Н. К. съдържа изписване на главна буква на имената му и от него могат да бъдат извлечение категорични данни за почерка.

Разпечатката съдържа 37 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/172c5fc4-4640-46c9-a21d-26d2e749db57