Определение № 383 от 16.05.2022, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 383 гр. Бургас, 29.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Красимира Т. Донева

ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Въззивно частно наказателно дело № 20222100600372 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.

С Определение № 88/05.04.2022 г., постановено по ЧНД № 138/2022 г., Районен съд – Несебър е отменил постановление на прокурор от Районна прокуратура – Бургас, Териториално отделение – Несебър от 18.02.2022 г. за прекратяване на наказателното производство по Досъдебно производство № 304 ЗМ-781/2020 г. по описа на РУ на МВР – Несебър, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “Б“, предл. 2-о, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. НРС е приел, че са налице достатъчно данни за осъществен основния и самостоятелен състав на чл. 342, ал. 1 от НК, поради което е върнал делото на РП за продължаване на процесуалните действия. Недоволен от постановеното определение на РС е останал представителят на ТО – Несебър при РП – Бургас, който в законоустановения срок го протестира. Излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваният съдебен акт. Сочи за липса на съставомерност на деянието по чл. 342, ал. 1 от НК, тъй като формата на вина при това престъпление била евентуален умисъл, а в настоящия случай била налице непредпазливост под формата на небрежност, тъй като водачката на лек автомобил „Мерцедес“ не е предвиждала настъпването на обществено-опасните последици, но е била длъжна и е могла да ги предвиди. Счита проведеното разследване за пълно, всестранно и обективно, като деянието не осъществявало състав и на друго престъпление.

Предмет на въззивното производство е съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 6 от НПК. Протестът срещу определението на районния съд е подаден в предвидения в закона срок и изхожда от процесуално легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустим. Разгледан по същество, протестът е основателен.

1

Въззивният съдебен състав, след като се запозна с атакуваното определение на РС – Несебър, протестът и материалите по ДП, установи следното:

С постановление от 18.02.2022 г. на прокурор при Районна прокуратура – Бургас на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, вр. чл. 199, ал. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 304 ЗМ-781/2020 г. по описа на РУ на МВР – Несебър, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “Б“, предл. 2-о, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Изложени са съображения, че деянието е несъставомерно, тъй като на пострадалия Т. Х. Х. е била причинена лека телесна повреда по непредпазливост и от деянието не са настъпили имуществени вреди в особено големи размери.

Досъдебното производство е започнало на 11.09.2020 г. за това, че на същата дата в к. к. Слънчев бряг, на улица пред старчески дом „Царица Йоанна“, при управление на МПС са нарушени правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП, като с деянието по непредпазливост е причинена телесна повреда на Т. Х. Х. – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “Б“, вр. чл.

342, ал. 1 от НК. Извършен е оглед на местопроизшествие, а като свидетели са разпитани водачката на лек автомобил "Мерцедес„МЛ 400“ с рег. № СВ9758МТ, пострадалият водач на мотоциклет „Сузуки“ с рег. № А0412В, автоконтрольорът, посетил местопроизшествието, собствениците на двете МПС. Непосредствено след инцидента на Т. Х. Х. е била оказана медицинска помощ в „УМБАЛ – Бургас“ АД, където е консултиран с хирург, извършена му е рентгенография, от което изследване му е поставена диагноза: Фрактура на 4 и 5-та ребрени дъги в ляво аксиларно. Т. Х. е отказал хоспитализация и болнично лечение по собствено желание. От извършената по досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, вещото лице е дало заключение, че Т. Х. Х. е получил фрактури на четвърта и пета ребрени дъги в ляво, което увреждане е в резултат от падане на неравен терен, след удар от твърди тъпи предмети. Травмата е квалифицирана като временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В протокола за оглед на местопроизшествие са описани щетите по лекия автомобил и мотоциклета – автомобилът бил със счупена предна броня в дясната си част и с липсваща регистрационна табела, а по мотоциклета имало счупени пластмаси от задна дясна страна. Щетите са оценени посредством комплексна авто-техническа оценъчна експертиза – по лекия автомобил възлизат на 500 лева, а по мотоциклета на 383,42 лева.

Според изготвената авто-техническа експертиза, основаваща се на протокола за извършен оглед на местопроизшествие, както и на разпитите на свидетелите-водачи на ППС-ва, които са достоверни, логични и взаимно допълващи, механизмът на протичане на ПТП е следният:

На 11.09.2020 г., около 18,00 ч. на неурегулирано кръстовище на улицата пред старческия дом „Царица Йоанна“ в к. к. Слънчев бряг, зад хотел „Форс Нокс“, лек автомобил „Мерцедес МЛ 400“ с рег. № СВ9758МТ, управляван от Р.Д., се движил в посока от запад на изток, като е навлязъл в неурегулираното кръстовище, без да спира и да се оглежда за други ППС-ва.

По същото това време мотоциклетистът Т. Х. изпробвал скутер „Сузуки 125“ с рег. № А0412В в затворената от двете страни улица /алея/, с посока от юг на 2 север, към автогарата на к. к. Слънчев бряг, като е трябвало да премине през същото неурегулирано кръстовище. Основният проблем е видимостта, която и за двамата участници в ПТП е била намалена /ограничена на 8 метра/ от монтираната декоративна ограда на старческия дом, висока 2 метра, като на изхода от алеята няма поставен пътен знак Б2 /Стоп/. От техническа гледна точка процесното ПТП е било неизбежно, тъй като и двете ППС-ва са попаднали в опасните им зони за спиране, като водачката на автомобила е реагирала при възникналата опасност на пътя с аварийно спиране. АТЕ установява, че единствено водачката на автомобила е можела да избегне настъпването на ПТП, ако преди да навлезе в неурегулираното кръстовище, спре автомобила си и се огледа за преминаващи ППС-ва, като ги пропусне да преминат, съобразно чл. 48 от ЗДвП, а именно: „На кръстовище, на равнозначни пътища, водачът на ППС-во е длъжен да пропусне ППС-ва, които се намират или приближават от дясната му страна“. От заключението се налага изводът, че тя е могла да предотврати настъпването на ПТП, ако е спазила императивната разпоредба на чл. 48 от ЗДвП.

Заключенията на вещите лица по СМЕ и АТЕ са кредитирани от РП.

Вещите лица са отговорили на въпросите от значение за решаване на делото, а именно какъв е видът на причинената телесна повреда и какъв е размерът на щетите от ПТП.

Въз основа на така събраните доказателства, от които логично следват фактическите констатации, наблюдаващият разследването прокурор е формирал извод за несъставомерност на деянието по чл. 343 от НК.

Анализирал е размера на причинените имуществени щети на ППС-ва, като е приел, че деянието е несъставомерно по чл. 343, ал. 1, б ”А” от НК, тъй като не са налице „значителни щети” с оглед приетия в практиката критерий – 14 минимални работни заплати. Приел е, ч е доказателствата по досъдебното производство водят до категоричния извод за несъставомерност на деянието по чл. 343, ал. 1, б. “Б“, предл. 2-о, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, тъй като е налице лека телесна повреда на пострадалото от ПТП лице – Т. Х., т. е. липсва съставомерната за деянието от обективна страна средна телесна повреда.

Приел е, че тъй като безспорно е налице допуснато нарушение по Закона за движението по пътищата и тъй като деянието на Д. не осъществява състав на престъпление, е възможно да покрива признаците на състава на административното нарушение по ЗДвП. С тези мотиви с Постановление от 18.02.2022 г. на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратил наказателното производство по воденото ДП за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Това постановление е било обжалвано от пострадалия пред РС – Несебър и отменено с протестираното Определение № 88/05.04.2022 г. по ЧНД № 138/2022 г. на същия съд, в което е приел, че е правилен изводът на прокурора за несъставомерност на деянието, извършено по непредпазливост от водачката Р.Д., по чл. чл. 343, ал.

1, б. „Б”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК , но е счел, че са налице достатъчно данни за осъществен основния и самостоятелен състав на чл. 342, ал. 1 от НК, поради което е върнал делото на прокурор от РП – Бургас за продължаване на процесуалните действия. Този извод на НРС в насока обосноваване извършен 3 състав на престъпление по чл. 342, ал.1 от НК е неправилен. Чл. 343 от НК регламентира случаите, в които горното деяние е извършено при форма на вина непредпазливост, която може да е както съзнавана /самонадеяност/, така и несъзнавана /небрежност/, в случая небрежност. При небрежността деецът изобщо не е предвиждал настъпването на престъпния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. Чл. 342 от НК от своя страна урежда хипотезата, при която деецът нарушава правилата за движение с евентуален умисъл за причиняване на телесна повреда или смърт другиму. От обективна страна престъплението е довършено със самото нарушаване на правилата за управление. Тук субективният елемент е характерен – отношението на водача към възможните последици, които биха настъпили от това нарушение, а не към самото нарушаване на съответните правила за поведение. Или съставът на чл. 342 от НК ще бъде изпълнен, когато водачът на превозното средство е осъзнавал, допускайки нарушение на правилата за движение, че е възможно да причини другиму телесна повреда или смърт, но въпреки това решава да предприеме съответното действие, съгласявайки се с този възможен резултат.

Такова субективно отношение на дееца към престъпния резултат е налице например, когато същият минава на червен светофар на оживено кръстовище през деня, когато има множество пешеходци, тъй като разбира, че поведението му може да предизвика ПТП и въпреки това преминава на червен светофар, отнасяйки се безразлично към тази възможност или разчитайки на шанса, че тя няма да се реализира. Настоящият случай не е такъв. Безспорно е, че св. Д. е нарушила правилото за движение по чл. 48 от ЗДвП, но същата не е допускала и не е предвиждала настъпване на обществено-опасни последици, въпреки че е могла и е била длъжна да предвиди и предотврати настъпването на ПТП, ако беше спазила посочената разпоредба на ЗДвП, респективно настъпилият вредоносен резултат е несъставомерен, тъй като представлява причинена лека телесна повреда по непредпазливост. Липсата на причинена средна или тежка телесна повреда прави деянието по чл. 343, ал. 1, б. „Б”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК несъставомерно от обективна страна. От субективна страна престъплението по този текст от закона може да се осъществи само по непредпазливост.

Според Наказателния кодекс причиняването на лека телесна повреда по непредпазливост не е инкриминирано като престъпление. Същото обаче на общо основание се явява гражданско-правен деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД и за пострадалия с прекратяването на наказателното производство не се препятства възможността да защита на неговите права, породили се от противоправното увреждане на здравето му.

Деянието по предложения от РС – Несебър текст следва да е извършено с евентуален умисъл за предизвикването на определения в закона резултат, поради което в случая с оглед на данните от разследването е изключено приложение на чл. 242, ал. 1 от НК. Липсата на задълбочен и обоснован анализ на тази наказателна разпоредба е довела до формирането на неправилни изводи от страна на районния съд.

Въззивната инстанция намира, че по делото е изчерпан доказателственият потенциал, проведеното разследване е пълно, всестранно и 4 обективно, поради което не би могло да бъдат извършвани други процесуално-следствени действия. Анализирайки събраните доказателства в досъдебното производство правилно и законосъобразно РП е приела, че са изчерпани възможностите за събиране на други доказателства.