Решение № 260143 от 22.02.2022, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

Гр.София,

…. февруари 2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд,

ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на тридесети ноември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА с участието на съдебен секретар Албена Ламбева, след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№710 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени от ищеца - синдикът на „К.Т.Б.“ АД(н), посочени от него в следната последователност искове с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, съединени в условие на евентуалност с искове с правно основание чл.

59, ал. 3 ЗБН, съединени в условието на евентуалност с искове с правно основание чл. 59, ал. 2 ЗБН, съединени в условието на евентуалност с искове с правно основание чл. 3, ал. 3 вр. с ал. 2 ЗБН срещу „П.“ АД(н).

В исковата си молба ищецът – синдикът на „К.Т.Б.“ АД(н), твърди, че ответникът „П.“ АД(н), ЕИК*******, има задължения към Б.та, произтичащи от договори за кредит, както следва: договор за банков кредит в евро, сключен на 20.08.2013 година, от който вземането на Б.та е в размер на 14 977 315,95 евро; договор за банков кредит в евро, сключен на 25.03.2014 година, от който вземането на Б.та е в размер на 5 140 970,14 евро.

Ищецът твърди, че на 17.10.2014 година в Б.та е постъпило съобщение по чл.99, ал.3 ЗЗД с вх.№9458/17.10.2014г. от „Б. Т.К.“ АД, за извършено прехвърляне от това дружество на настоящия ответник на част от парично вземане в размер на 2 994 563,51лева; съобщение по чл.99, ал.3 ЗЗД от същото дружество за извършено прехвърляне на настоящия ответник на вземане в размер на 5 766 521,26лева.

Ищецът твърди, че на същата дата „П.“ АД(н) прави две уведомления до Б.та под вх. №№ 9472 и 9473 за извършените прехвърляния на посочени по- горе вземания и отправя искане да бъде извършено веднага плащане на тези суми.

Ищецът твърди, че на 17.10.2014 година ответникът „П.“ АД отправя изявление за прихващане до Б.та под вх.№9475 на придобитите от него вземания в общ размер на 8 761 084, 77лева срещу свои ликвидни задължения към Б.та, произтичащи от сключените банкови сделки.

Ищецът твърди, че на 27.02.2015 година ответникът „П.“ АД(н) отправя изявление за прихващане с вх.№1150 на придобитите вземания от „БТК“ АД в общ размер от 8 761 084, 77лева, с непогасен остатък към 06.11.2014 година в размер на 5 245 574,66лева (след предходно извършено прихващане) срещу свои ликвидни задължения към Б.та, произтичащи от сключените с нея банкови сделки.

Ищецът твърди, че тези прихващания са недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността, на основание чл.59, ал.5 ЗБН, при условие на евентуалност, на основание чл.59, ал.3 ЗБН; че тези прехващания са нищожни на основание чл.59, ал.2 ЗБН- евентуално предявен по отношение на горните искове, нищожни на основание чл.3, ал.3 от същия закон- евентуално предявен по отношение на горните искове.

Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски по делото.

В срока за отговор ответникът „П.“ АД(н), комуто книжата са връчени по реда на чл.50, ал.2 ГПК, не дава такъв.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено от фактическа страна на следното:

С постановеното на основание чл.146 ГПК определение съдът е признал за ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че с Решение на УС на БНБ №73/20.06.2014г. Б. „КТБ“АД е поставена по специален надзор за срок от 3 месеца, с което решение БНБ е назначила квестори на Б.та и е спряла за срок от три месеца изпълнението на всички задължения от страна на Б.та, а също така е ограничила нейната дейност, като и е забранила да извършва всички дейности, съгласно лиценз за извършване на банкова дейност, актуализиран със Заповед № РД 22-2265/16.11.2009г.; че срокът на специален надзор е удължен с последващо Решение на УС на БНБ, отразено в протокол от 23.09.2014г., до 20.11.2014г.; че на 06.11.2014г. УС на БНБ отнема лиценза на „КТБ“ АД и решава да бъде подадено искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност, за което да бъде уведомен ФГВБ с цел извършване на подготвителни действия за назначаване на синдик, като до неговото назначаване, квесторите да продължат да упражняват правомощията си; че на 22.04.2015 г. СГС, ТО, VI-4 с-в, е постановил решение № 664, с което обявява неплатежоспособността на „К.Т.Б.“ АД (в несъстоятелност), с начална дата 06.11.2014 г., открито е производство по несъстоятелност за Б.та, същата е обявена в несъстоятелност и дейността ѝ е прекратена. С решение №

1443/03.07.2015 г., постановено по т. д. № 2216/2015 г., по описа на САС, решението на СГС е отменено частично и е определена начална дата на неплатежоспособността - 20.06.2014 г.

По делото страните не спорят относно следните факти: че ответникът „П.С.“ АД, ЕИК*******, има задължения към несъстоятелната вече Б., произтичащи от договори за кредит, както следва: договор за банков кредит в евро, сключен на 20.08.2013 година, от който вземането на Б.та е в размер на 14 977 315,95 евро; договор за банков кредит в евро, сключен на 25.03.2014 година, от който вземането на Б.та е в размер на 5 140 970,14 евро; че на 17.10.2014 година в Б.та е постъпило съобщение по чл.99, ал.3 ЗЗД с вх.№9458/17.10.2014г. от „Б. Т.К.“ ЕАД (“БТК“ ЕАД), за извършено прехвърляне от това дружество на настоящия ответник на част от парично вземане в размер на 2 994 563,51лева; съобщение по чл.99, ал.3 ЗЗД под вх.№9468/17.10.2014г. от същото дружество за извършено прехвърляне на настоящия ответник на вземане в размер на 5 766 521,26лева; че на същата дата „П.“ АД прави две уведомление до Б.та под вх. №№ 9472 и 9473 за извършените прехвърляния на посочени по- горе вземания и отправя искане да бъде извършено веднага плащане на тези суми; че на 17.10.2014 година ответникът „П.“ АД(н) отправя изявление за прихващане до Б.та под вх.№9475 на придобитите от него вземания в общ размер на 8 761 084, 77лева срещу свои ликвидни задължения към Б.та, произтичащи от сключените банкови сделки; че на 27.02.2015 година ответникът „П.“ АД(н) отправя изявление за прихващане с вх.№1150 на придобитите вземания от „БТК“ АД в общ размер от 8 761 084, 77лева, с непогасен остатък към 06.11.2014 година в размер на 5 245 574,66лева (след предходно извършено прихващане) срещу свои ликвидни задължения към Б.та, произтичащи от сключените с нея банкови сделки.

По делото не се спори относно това, че ответникът е придобил вземания от „БТК“ ЕАД по посочените договори за цесии

Самите договори за цесия по делото не са представени, но между страните няма спор относно неговото съществуване.

По делото не се спори относно това, че цедентът „БТК“ ЕАД има качество на кредитор на „КТБ“ АД, произтичащо от описаните договори за влог, в различните им варианти, които не са приложени към делото.

При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните изводи:

Предявените от ищеца искове са съединени от него при условие на евентуалност, по поредност, посочена от страната, както следва: с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, съединени в условие на евентуалност с искове с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН, съединени в условието на евентуалност с искове с правно основание чл. 59, ал. 2 ЗБН, съединени в условието на евентуалност с искове с правно основание чл. 3, ал. 3 вр. с ал. 2 ЗБН.

Общата уредба на прихващането е уредена в чл.103 – чл.105 ЗЗД. Прихващането се явява сурогат на изпълнението на паричното задължение, с оглед на неговия погасителен ефект. Компенсацията се извършва с едностранно изявление на един от двамата кредитори/длъжници. По правната си същност това изявление е едностранна правна сделка, която не се нуждае от форма. Правната същност на изявлението за прихващане като едностранна правна сделка се извежда от това, че съществен негов елемент е волеизявлението на една от страните, отправено до другата страна и насочено към постигане на определени правни последици. С оглед постановеното ТР№1 от 20.12.2019г. по тълк. д.№1/2019г. на ОКТК на ВКС, страни в процесуалната връзка по исковете по чл.59, ал.3 и ал.5 ЗБН се явяват синдикът и лицето, имащо качество на кредитор с активно вземане, извършило прихващането.

Специалните законови разпоредби, касаещи прихващането в материята на несъстоятелността са нормите на чл.645 ТЗ и чл.59 ЗБН. С тези разпоредби са въведени ограничения за прихващане, имащи за цел да предотвратят намаляване на масата на несъстоятелността и нарушаване на реда за удовлетворяване на вземанията и това е така, тъй като прихващането има за резултат удовлетворяване интереса на кредитора на Б.та, но не и постъпване на имущество в масата на несъстоятелността на имуществени права, с които се извършва прихващането. Именно за това законът поставя определени условия, необходими като съществуващи, за да се извърши прихващане между длъжника и кредитора. ЗБН предвижда специален ред за определяне структурата на дълга, кръга от кредитори и реда за удовлетворяването им, за да се гарантира справедливото им удовлетворяване от масата на несъстоятелността. Законовата регулация, насочена към установяване на структурата на дълга, кръг от кредитори и ред за удовлетворяването им, обезпечава основната цел на универсалното изпълнение. Поради това законодателят, за да обезпечи постигане на целта на универсалното изпълнение и да гарантира правата на кредиторите с приети вземания, е предвидил възможност сделките от разпоредително естество (включително и тези, осъществени чрез упражняване на потестативно право, принадлежащо на друг правен субект) да бъдат атакуеми в петгодишния преклузивен срок.

Активно легитимираните лица да предявят исковете са лимитативно посочени от законодателя в разпоредбата на чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 60, ал. 3 от ЗБН – от синдика на Б.та, а при негово бездействие от Фонда за гарантиране на влоговете в банките или всеки кредитор на Б.та.

Следователно, синдикът на Б.та е само едно от активно легитимираните да предявят такива искове лица. В случая активно легитимираните лица действат от името и за сметка на масата на несъстоятелността. Извод за това може да се направи и от подхода, използван от законодателя, при уреждането на дължимостта на разноските в това производство. В чл. 59, ал. 7 от ЗБН е предвидено, че по такива искове не се събира предварително държавна такса, и ако искът бъде уважен, следващата се държавна такса се събира от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавната такса се събира от масата на несъстоятелността.

С оглед постановеното ТР№1 от

20.12.2019г. по тълк. д.№1/2019г. на ОКТК на ВКС и неговия задължителен характер, страни в процесуалната връзка по исковете по чл.59, ал.3 и ал.5 ЗБН се явяват синдикът и лицето, имащо качество на кредитор с активно вземане, извършил прихващането.

Съдът приема за безспорно установено в настоящия процес, че извършените прихващания, като осъществили фактическия състав на разпоредбите на чл.103-104 ЗЗД са постигнали своя правопогасителен ефект, което означава, че преобразуващото право, упражнено от настоящия ответник „П.“ АД(н) е довело до погасяване на насрещните вземания на ответника, придобити чрез договорите за цесия и несъстоятелната Б., чието вземане произтича от трите договора за банков кредит от 20.08.2013г., от 27.09.2013г. и от 25.03.2014г. Какъв е конкретният размер на погасените насрещни вземания не е предмет на настоящия процес.

При предявяването на обективно съединени искове с предмет действителността на сделка поредността на тяхното разглеждане се определи не от волята на ищеца, а в поредността, произтичаща от естеството на твърдения порок. В рамките на самите форми на недействителност също трябва да се следва градацията на тежестта на пороците - поредността от най-тежкия през по-леките пороци (така в Решение № 97/08.02.2013 г. по т.д. № 196/2011 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.; Решение № 199/12.03.2016 г. по гр.д. № 583/2016 г. по описа на ВКС, Г.К., IV Г.О.). Тъй като относителната недействителност предпоставя наличие на валидно правоотношение, то разглеждането на искът за установяване на нищожност на прихващанията следва да предхожда конститутивните искове.