Решение № 170 от 22.07.2024, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Тетевен, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИО Д. СТОЯНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20244330100106 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск с цена 10 000.00 лева за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди,съединен с осъдителен иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размерна 100.00 лева, посочено основание чл.45 от ЗЗД.

Ищцата излага,че на з часа,в с.,в обект №д,в който работела като служител и била на смяна,двамата ответници в съучастие,като съизвършители,чрез употреба на сила-нанасяне на удари с юмруци и ритници върху нея и повалянето и на земята,вследствие на което и причинили леки телесни повреди по чл.130,ал.2 от НК,изразяващи се в охлузване на лицето и болезнен оток в лява слепоочно-теменна окосмена част на главата,,довели до болки и страдания,извършили грабеж на сумата 2570 лева,от владението и,които пари са собственост на „з,с което извършили престъпление по чл.198,ал.1 от НК,във в-ка с чл.20,ал.2 от НК.Ответниците са сключили споразумение с прокуратурата и с определение по НОХД №зг по описа на РС-Тетевен същото е било одобрено,като са осъдени на лишаване от свобода за срок от 1 година,чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от 3 години.

Вследствие на бруталното нападение над нея и нанесения и побой,от причинените и телесни увреждания претърпяла болки и страдания и неудобства за дълъг период от време,получила хипертонично заболяване с високо кръвно налягане,системно главоболие и световъртеж,за„значителни психотравми и стрес,довели до посттравматично стресово разстройство.Вече близо една година след нападението над нея продължава да изпитва негативните последици и симптоми от физическите и психически травми,които и причинили 1 двамата ответници.

И понастоящем изпитва страх,ужас и се разтреперва,когато видя лице от мъжки пол със суичър и качулка на главата,с каквито били нападателите и.Наложило се провеждане на лечение от лекари специалисти по неврология и психиатрия с предписване на съответни медикаменти.

Претърпяла и имуществена вреда в размер на 100 лева за освидетелстването и издаване на съд.-медицинско удостоверение.

Причинените и неимуществени и имуществени вреди до настоящия момент не са възстановени,поради което има правен интерес от предявяване на иска по чл.45 от ЗЗД.

Моли да бъдат осъдени двамата ответници да и заплатят солидарно исковата сума в размер на 10 000.00 лева,съставляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди,както и да и заплатят солидарно сумата от 100.00 лева ,съставляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди,които е претърпяла вследствие на престъпното им деяние по чл.198,ал.1,в-ка с чл.20,ал.2 от НК,ведно със съответната законна лихва върху главниците,начиная от датата на увреждането 12.02.2023г до окончателното им заплащане,както и разноските по делото.

Позовава се на писмени и гласни доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговорна исковата молба от ответника А. Х. Я. от град д,Лов.обл.,чрез адвокат Р. М.-АК-Ловеч,в който се заявява,че искът е допустим,подсъдимите са признати за виновни по НОХД №зг по описа на РС-Тетевен за престъпление по чл.198,ал.1,във в-ка с чл.20,ал.2 от НК.На основание чл.300 от НК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието,неговата противоправност,както и виновността на дееца.Ищцата в действителност е понесла неимуществени вреди,но ответниците не са признати за виновни за всички посочени увреждания,не са извършили всички описани в исковата молба действия,като не е настъпил и описания в исковата молба вредоносен резултат по отношение на ищцата,като така определения иск се явява частично неоснователен,доколкото е предявен за сумата от 10 000.00 лева.Не са налице нито данни,още по-малко доказателства,за твърдените физически,здравословни и психически последици в пострадалата и тяхната причинноследствена връзка с деянието на ответниците.Този иск не е съобразен с правилата на справедливостта на чл.52 от ЗЗД,н есе сочат обективни доказателства за неговата основателност в претендирания размер,не е съобразен с доходите и имущественото състояние на ответника.Признават насочения иск до размера на сумата от 1000.00 лева,доколкото се касае и за най-леката форма на телесно увреждане по чл.130,ал.2 от НК.Не са представени доказателства за влошено здравословно и психическо състояние,както е посочено в исковата молба за дълъг период от време.Хипертоничното заболяване е посочено като придружаващо заболяване.Не са приложени никакви доказателства за продължително влошаване на психичното здраве на ищцата и съответно провеждано лечение.Счита предявения иск за частично основателен до сумата от 1000.00 лева.Искът за претендираните 2 имуществени вреди е изцяло неоснователен.

Писмен отговор на исковата молба с идентично съдържание е депозиран и от ответника М. А. Л. от к,Лов.обл.,представляван от адвокат Р. М.-АК-Ловеч.

От представените по делото писмени докадзателства,тези по приложеното НОХД №зг по описа на РС-Тетевен,показанията на свидетелите з,заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза,изготвена от вещите лица д-р П. В. и М.

Д. и на съд.-медицинската експертиза,изготвена от вещото лице д-р М. С.,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С определение,постановено по НОХД №зг по описа на РС-Тетевен е одобрено споразумение,съгласно който ответниците А. Х. Я. и М. А. Л. са признати за виновни за това,че на 12.02.2023 година,около 22,25 часа в село с,бензиностанция „н,в съучастие,като съизвършители,чрез употреба на сила-удари с юмрук и ритници по Н. Д. И. от село клов.обл.-служител в бензиностанцията,с което и е причинена лека телесна повреда по чл.130,ал.2 от НК,изразяваща се в охлузване на лицето и болезнен оток в лява слепоочнотеменна окосмена част на главата-болка и страдание,са отнели чужди движими вещи-пари в размер на 2570 лева,от владението на Н. Д. И.,собственост на „с ,с намерението противозаконна да ги присвоят,поради което и на основание чл.198,ал.1 във в-ка с чл.20,ал.2 от НК ,във в-ка с чл.55,ал.1,т.1 от НК са им наложени наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1 година,чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 3 години.

На 13.02.2023г ищцата е било освидетелствана от д-р с,съдебен лекар при МУПлевен,като за обективни находки е отразено следното: Ориентирана за време,място и собствена личност,отговаря правилно на зададените въпроси,с правилно развита костна и мускулна системи.В областта на лявата скула се установи линейно издраскване с червенееща коричка вертикален ход и дължина 1см.В окосмената част на главата над лявото ухо се установи оток,който е силно болезнен при палпация.В заключението находките са дефинирани както следва: охлузване в областта на лявата скула,оток над лявата ушна мида в окосмената част на главата.

От приложена фактура №8/13.02.2023г/стр.11 от делото/ е видно,че за прегледа ищцата е заплатила сумата от 100.00 лева.

В издаден/съставен/ амбулаторен лист на 21.02.2023г е вписано като придружаващо заболяване на ищцата-хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност.Същото заболяване е посочено и в друг амбулателон лист,издаден на 09.03.2023г.

Приложен е амбулаторен лист ,издаден на 21.02.2023г и на 09.03.2023г,в който са вписани,като основна диагноза: посттравматично стресово разстройство.Предписано е медикаментозно лечение.

В показанията си свидетелят д твърди,че след инцидента ищцата не била добре,била изплашена,изпитвала страх и започвала да реве,като видела някой облечен със суичър и качулка,не е същият човек след инцидента,какъвто е била преди него.Затворена е,почти не разговаря с никой,след инцидента вдига кръвно,за което вика Бърза помощ или я кара на 3

Бърза помощ.Понастоящем работи в „Петрол“,но не на същото място,тъй като има уплаха заради нощните смени,работи в град с и „кара дневни смени“.

В показанията си свидетелката к твърди,че след инцидента ищцата била стресирана,променила се,станала плашлива,казала и че не може да спи нощно време,изведнъж вдига кръвно,преди инцидента участвала в читалищни дейности,сега е затворена и не се движи сама.

От заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза се установява,че ищцата е преживяла посттравматично стресово разстройство.Своевременното психиатрично лечение ,подкрепящата я семейна среда,липсата на данни за прекомерна емоционална ранимост и уязвимост,са довели до стабилизиране на нейното състояние и са копирали симптомите,свързани с констатираното заболяване.Към момента на изготвяне на експертиза не дава оплаквания,не се отчитат данни за спад в цялостното и социално функциониране.Способността за комуникативност,концентрация,рефлексия и познавателни процеси са съхранени.Не е налице семейна или социална дезадаптация.

В съдебно заседание вещите лице обясняват,че ищцата им е споделила че е приемала съответните медикаменти за преодоляване на разстройството в продължение на 6 месеца.

В заключението на съд.-медицинската експертиза,изготвена от вещото лице д-р С. е отразено,че се приема,на база патофизиологичните механизми,възможното влошаване на състоянието на сърдечно-съдовата и нервна система,за което е приложено лечение.

При така описаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предявеният осъдителен иск е квалифициран в доклада по делото по чл.45 от ЗЗД,поради това съдът е приел, че с оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е възложил да установи, че са се осъществили обективните елементи от фактическия състав на посочената правна норма, а именно: деяние, в една от двете му форми – действие или бездействие; противоправност на деянието, причиняването на вреда и пряка причиноследствена обусловеност на деянието с настъпилия резултат, а в тежест на ответника е да опровергае субективния елемент – вината, по арг. от разп. на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.

При така разпределената доказателствена тежест,съдът приема,че ищецът успя да проведе главно и пълно доказване на релевантните за предмета на спора обстоятелства.

Разпоредбата на чл. 45 ЗЗД предвижда, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като според предл. 2 от същата норма във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага. За да се ангажира деликатната отговорност на причинителя на вредата е необходимо да бъде установено деянието (действие или бездействие), което да е противоправно, като в съдебната практика се приема, че всяко действие или бездействие, с което се нарушава публично позитивната забрана да не се вреди другиму, е противоправно, стига да липсват основания, които да оправдават настъпването на вредата. Следва да се установи също, че деянието е извършено виновно и причинява вреда другиму, както и че има причинна връзка между извършеното деяние и претърпените вреди.

4

С оглед нормата на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд,е задължителна за гражданския съд относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца - елементите на деликтната отговорност. В случая е налице влязла в сила присъда,с която ответниците са осъдени за деяние,съставомерно по чл.198,ал.1,във в-ка с чл.20,ал.2 от НК.

Както се излага в отговорите на исковата молба,това престъпление засяга обществените отношения свързани със собствеността,паричните средства при грабежа са били собственост на „с,но са били във владение на ищцата и именно от нейното владение,посредством сила-причинените и телесни увреди,двамата ответници са отнели паричните средства,причинявайки на ищцата описаните в съд.-медицинското удостоверение,приложено по делото увреждания,посочени и в присъдата/споразумението.

По отношение наличието на обективните и субективни признаци от състава на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД,не е налице между страните.В отговорите на исковата молба същите се признават,възразява се единствено срещу размера на предявения иск,респ.срещу сочените в исковата молба факти,досежно причинените телесни увреди на ищцата при деянието,извършено на 12.02.2023 година,както и здравословното състояние на ищцата след инцидента и понастоящем.