Решение № 19273 от 14.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 17340/2026
- Вид
- Решение № 19273
- Подписан
- 14.10.2026
- Състав
- БИЛЯНА СИМЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 166, ал. 4 и 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 166, ал. 4 и 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 190, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 190, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 139б · Закон за енергетиката
- чл. 139б, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 143 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.3 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 6 · Закон за енергетиката
- чл.155 · Закон за енергетиката
- чл.156 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
- чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 150 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 69, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 9, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 61 и сл. · Наредба за трудоустрояване
- чл. 27, ал. 1 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 19273 гр. София, 14.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20261110117340 по описа за 2026 година
Производството е по реда на 235 ГПК.
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба срещу ответниците Н. К. В., К. Н. В. и Х. Н. В. с искане да бъде установена дължимостта по отношение на всеки от тях на сумите, за които е издадена Заповед № 198/17.04.2026 г. по ч.гр.д. № 579/2026 г. на Районен съд – Ловеч, а именно:
1/ По отношение на Н. К. В. – 4/6 от общия размер на задълженията, равняващи се на: 1159.08 евро - стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/, доставена в имот, находящ се в гр. София, ***, аб. № 114152, за периода от 01.05.2023г. до 30.04.2025г., ведно със законната лихва от 17.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането; 153.56 евро- мораторна обезщетение в размер на законната лихва за забава, дължимо върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2024г. до 06.04.2026 г.; 37.92 евро – цена на услуга за дялово разпределение главница за периода от 01.05.2023г. до 30.04.2025г., ведно със законната лихва от 17.04.2026 г.. до окончателното изплащане на вземането; както и сумата от 9.19 евро – мораторна обезщетение, в размер на законната лихва за забава, дължимо върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2023 г. до 06.04.2026 г.; и
2/ По отношение на К. Н. В. – 1/6 от общия размер на задълженията, равняващи се на: 289.86 евро - стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/, доставена в имот, находящ се в гр. София, ***, аб. № 114152, за периода от 01.05.2023г. до 30.04.2025г., ведно със законната лихва от 17.04.2026 г. до 1 окончателното изплащане на вземането; 38.40 евро- мораторна обезщетение в размер на законната лихва за забава, дължимо върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2024г. до 06.04.2026 г.; 9.48 евро – цена на услуга за дялово разпределение главница за периода от 01.05.2023г. до 30.04.2025г., ведно със законната лихва от 17.04.2026 г.. до окончателното изплащане на вземането; както и сумата от 2.30 евро – мораторна обезщетение, в размер на законната лихва за забава, дължимо върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2023 г. до 06.04.2026 г.
3 / По отношение на Х. Н. В. - 1/6 от общия размер на задълженията, равняващи се на: 289.86 евро - стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/, доставена в имот, находящ се в гр. София, ***, аб. № 114152, за периода от 01.05.2023г. до 30.04.2025г., ведно със законната лихва от 17.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането; 38.40 евро- мораторна обезщетение в размер на законната лихва за забава, дължимо върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2024г. до 06.04.2026 г.; 9.48 евро – цена на услуга за дялово разпределение главница за периода от 01.05.2023г. до 30.04.2025г., ведно със законната лихва от 17.04.2026 г.. до окончателното изплащане на вземането; както и сумата от 2.30 евро – мораторна обезщетение, в размер на законната лихва за забава, дължимо върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2023 г. до 06.04.2026 г.
Ищецът твърди, че ответниците са собственици на процесния топлоснабден недвижим имот, поради което, по силата на закона – чл. 153, ал.
1 ЗЕ, се явяват клиенти на топлинна енергия. Сочи, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответниците са ползвали енергията, като за процесния период не са заплатили дължимата цена. С оглед на това, за ищеца е възникнал правен интерес да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение и да се снабди със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 579/2026 г. по описа на РС-Ловеч.
Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответниците са подали възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което, в указания от съда срок по чл. 415 ГПК, е предявил настоящия иск.
Моли съдът да установи вземанията, които има към ответниците, така както са описани в издадената заповед за изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците подават отговори на исковата молба с идентично съдържание, с което оспорват предявените искове по основание. Сочат, че не притежават качеството „потребител“ на топлинна енергия, не са собственици на процесния имот, не живеят в него и не са сключвали договори с ищеца.
Сочат, че не оспорват реалната доставка на топлинна енергия в имота на посочената стойност, както и нейното коректно счетоводно отразяване, поради което се противопоставят на допускането на СТЕ и ССчЕ по делото.
Сочат, че отоплителните тела в имота са демонтирани, като вземанията касаят само „сградна инсталация“ и „БГВ“, които са начислени въз основа на нищожна нормативна уредба.
2
Оспорват представения по делото протокол от ОС на ЕС, съгласно който е взето решение за сключване на договор за топлинно счетоводство с твърдение, че протоколът е нищожен, а общо събрание не е провеждано.
Оспорват сключения договор между ищеца и топлинния счетоводител, като сочат, че същия не обвързва ответниците.
Релевират възражение за изтекла погасителна давност.
Оспорват дължимостта на мораторни обезщетения върху двете главници, както и дължимостта на суми за „сградна инсталация“. Позовават се на практика на ВАС и СЕС, която считат за относима.
Молят за отхвърляне на предявените искове. Претендират разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем сървисис” ЕООД не взема становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответниците, възникнало по силата на закона - в качеството им на собственици на процесния недвижим имот, съществувало към процесния период, е доставил топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода в твърдения в исковата молба обем, като за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
В тежест на ответниците, при доказване на горните факти, е да докажат оложителния факт на погасяване на дълга.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно - прекъсване течението на погасителната давност за съдебно предявените вземания.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва имота на вещно правно основание.
В конкретния случай, установява се от представените по делото документи, че по силата на Нотариален акт за собственост на жилище и гараж чрез ЖСК № 12976/21.07.1975 г. /л. 24/, Ю.Х. В.а е придобила собствеността върху процесния топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ***.
Видно е от представения по делото акт за женитба № 1335 /л. 110/, че 3 на 23.09.1970 г., че Ю.Х. Г. е сключила граждански брак с Н. К. В., като след брака е приела фамилното име на съпруга – „В.а“.
Предвид изложеното, доколкото правото на собственост върху имот, изграден чрез ЖСК, се придобива от момента на снабдяването на членкооператора с нотариален акт по реда на чл. 35, ал. 2 от Закона за жилищностроителните кооперации (ЗЖСК), както и с оглед обстоятелството, че към датата на издаване на нотариалния акт /1975 г./, Юлинка В.а се е намира в граждански брак с Н. В., то на основание чл. 13 от действалия към този момент Семеен кодекс от 1968 г. /отм./, то съдът намира, че процесният недвижим имот е придобит от съпрузите в режим на СИО.
Установява се от представеното по делото удостоверение за наследници, че Юлинка В.а е починала на 09.02.2021 г., като е оставила за наследници по закон преживелия си съпруг Н. К. В., както и децата си Х. Н. В. и К. Н. В. /всички конституирани като ответници по спора/.
След смъртта на съпругата, на основание чл. 27, ал. 1 СК, съпружеската имуществена общност е прекратена, като Н. В. е станал изключителен собственик на ½ ид.част от процесния имот.
Останалата ½ ид.част, на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН, е наследена по равно от Х. В., К. В. и Н. В., с оглед на което всеки е получил по 1/6 ид.част от недвижимия имот.
Така, считано от 09.02.2021 г. /т.е. преди началото на исковия период/ Н . К. В. е придобил правото на собственост върху общо 4/6 ид.части от имота, Х. Н. В. – 1/6 ид.част от имота и К. Н. В. – на 1/6 ид.част от имота.
С оглед на това, както и предвид липсата на ангажирани доказателства за последващи разпореждания с имота, съдът намира, че ответниците се явяват собственици на процесния имот /каквито са и наведените в исковата молба твърдения/, респективно
- надлежно материалноправно легитимирани да отговарят по предявените искове в рамките на пълния заявен период, като дължат заплащането на потребената топлинна енергия в имота до размера на квотата си в съсобствеността /съвпадаща със сочената в исковата молба такава/.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се твърди и не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл.150, ал.3 ЗЕ.
Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. С оглед 4 липсата на оспорване от страна на ответниците, съдът намира, че дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно действащата нормативна уредба, както и че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия.
По отношение на оплакванията на ответниците, касаещи начина на определяне на количеството енергия, отдадена от сградната инсталация, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 13, § 1 от Директива 2006/32/ЕО /отменена с Директива 2012/27/ЕС/ предвижда задължение за осигуряване на индивидуални измервателни уреди при крайните потребители, само когато „това е технически осъществимо, финансово обосновано и пропорционално спрямо потенциалните енергийни спестявания при крайните потребители на електроенергия, природен газ, централно топлоснабдяване и/или охлаждане и гореща вода за битови нужди”.
Следователно, задължението за поставяне на измервателни уреди на границата на собственост не е абсолютно, а при енергийните системи, които са били изградени преди 2006 г., следва да се вземе предвид доколко всяка индивидуална система позволява инсталиране на индивидуални измервателни уреди и дали това не би изисквало за потребителите прекомерни разходи спрямо ползите от индивидуално отчитане. ЗЕ – чл. 156, ал. 2, т. 3, също не предвижда задължение за инсталиране на измервателни съоръжения след общата за етажната собственост абонатна станция. Следователно не съществува общо нормативно задължение за поставяне на измервателни уреди за всеки потребител на топлинна енергия.
Разпечатката съдържа 46 от 123 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/172c1369-823f-4a10-bf5f-37f7a7ad4a4b